Определение № 2986 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2986 гр. София, 13.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Драгомир Драгнев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Частно касационно гражданско дело № 20248003102081 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. С. срещу Разпореждане № 50005/19.04.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, Трето ГО, с което са върнати заявления с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС.

В частната жалба се подържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното - частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо разпореждане, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С Определение № 233/01.06.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, образувано по частна касационна жалба на адв. В. С. С., особен представител на М. И.

Б., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 6492/20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2985/2018 г. по описа на СГС, с което е потвърдено разпореждане № 226808/29.09.2017 г. по гр. д. № 6404/2016 г. на СРС, с което въззивна жалба с вх. № 5116580/01.08.2017 г. е върната като просрочена.

Със заявление от 14.06.2023 г. адв. В. С. С. е поискала съдът да постанови тълкуване на Определение № 233/01.06.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, да го допълни, като й присъди адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, и се произнесе по въпроси, извън тези, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.

С Определение № 315/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС съдът е допълнил това определение, като е осъдил ищцата О. П. Б. да плати на адвокат В. С. С. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. В останалата част молбата по чл. 250 1

ГПК, както и молбата по чл. 251 ГПК, са отхвърлени.

Със заявление с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС адв. В. С. С. е поискала отново съдът да постанови тълкуване на Определение № 233/01.06.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, да го допълни, като й присъди адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, и се произнесе по въпроси, извън тези, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.

Приемайки, че по отправеното искане вече се е произнесъл с Определение № 315/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, съдът е върнал като недопустими заявление с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС, мотивирайки се допълнително, че по искането за допълване на определението срокът по чл.

250, ал. 1 ГПК е изтекъл преди няколко години.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл. 2 ГПК задължава съда да разгледа и разреши всяка отправена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая по всички отправени искания в заявленията от 23.11. 2023 г., подадени от адв. В. С. С., състав на ВКС, III ГО, се е произнесъл по реда на чл. 248, 250 и 251 ГПК с Определение № 315/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, постановено по молби, напълно идентични с исканията, обективирани в заявленията от 23.11.2023 година. Ето защо, след като е констатирал, че е изпълнил произтичащите от чл. 2 ГПК и чл. 7 ГПК задължения - да разгледа отправените до него молби (заявления) и да извърши служебно необходимите действия по движението и приключването на образуваното по повод на тях производство, съдът правилно е върнал като недопустими заявление с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 50005/19.04.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, Трето ГО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2