Решение № 158 от 10.06.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

158 гр.

Перник, 10.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 27.05.2020 г., ІIІ-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ:

Кристиан Петров

Роман Николов при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00072 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д.А.Ш. против решение № 1548/05.11.2019 г. по гр. д. № 2818/2019 г. на РС - Перник, с което по предявените от „Стройрент“ ЕООД срещу Д.А.Ш. искове по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, заявен като частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 54 143. 99 лева, в качеството й на авалист по запис на заповед от 22.05.2017 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. №8704/2018г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2018 г., датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане на вземането. В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с утвърдената съдебна практика. РС неправилно е определил каузалното правоотношение, което е обезпечено с авалирания от ответника запис на заповед от 22.05.2017 г., издаден от "Телеком Сервиз България" ЕООД като се твърди злоупотреба с право, тъй като ищецът претендирал от авалиста повторно удовлетворяване по менителничното задължение, въпреки че обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение вече е погасено. Записът на заповед е издаден единствено за обезпечение на конкретни задължения, произтичащи от споразумение от 22.05.2017 г. между „Стройрент“ ЕООД и Телеком Сервиз, за което освен всичко останало, свидетелства и волята на страните в т. 6 от споразумението, както и стойността на самия запис на заповед - описано е, че за обезпечаване изпълнението на задължението по споразумението, Телеком Сервиз издава в полза на Стройрент запис на заповед за сумата от 54 143, 99 лева. По споразумението дългът на Телеком Сервиз към Стройрент от общо 46656 лв., формиран по фактури за наем на строително оборудване, е бил разсрочен, като същевременно е бил определен и план за неговото погасяване, описан в чл. 2 от споразумението – на две вноски от по 23328 лв. Изводът на съда за дължимост на сумата по процесния запис на заповед е в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи погасяване на изискуемите задължения по обезпечените със записа на заповед единствено задължения по споразумението от 22.05.2017 г. в пълен размер. За факта, че записът на заповед е издаден единствено с цел обезпечаване на задължението по споразумението и че Стройрент е било наясно с този факт, са представени и писмени доказателства към отговора-платежни нареждания от 31.05.2017г. и 27.06.2017г. за заплащане на два пъти на сумите от по 23328 лв., съгласно погасителния план на задължението по споразумението. С погасяването на дълга по каузалното правоотношение отпадала и нуждата от неговото обезпечаване чрез абстрактен менителничен ефект и претендирането на плащане по запис на заповед е класически случай на злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя на ценната книга, който се възползва от абстрактния характер на записа и желае да подмени каузата на ефекта, за да получи плащане по други вземания, които не са обезпечени и покрити от процесната ценна книга. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението, като претендира разноски.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните доказателства, че с издадения на 22.05.2017 г. запис на заповед, издателят "Телеком Сервиз България" ЕООД, представлявано от Д.А.T., неотменимо и безусловно е поел задължението срещу представяне на записа на заповед да заплати „Стройрент“ ЕООД на падеж за плащане: 31.05.2017г. сумата 54143,99 лева, без разноски и без протест. Записът на заповед е подписан от Д. T., като управител на „Телеком

Сервиз България" ЕООД и е авалиран при условията, при които е поето от физическото лице Д. T.. По ч.гр.д. № 8704/2018 г. на РС - Перник по заявление от 04.12.2018г. на „Стройрент“ ЕООД срещу Д.Ш. /с предишно име T./ е издадена на основание чл.

417 от ГПК заповед от 21.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за сумата от 10 000 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден на 22.05.2017г. за сумата от 54143,99 лв. с падеж на плащане 31.05.2017г., законна лихва върху главницата от 06.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, 800 лева адв. възнаграждение и 200 лева държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК авалистът Д. T. е възразил срещу заповедта за изпълнение, като в указания едномесечен срок ищецът „Стройрент“ ЕООД е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, произтичащо от издадения от „Телеком

Сервиз България" ЕООД и авалиран от Д.А.Ш.

/бивша фамилия T./ на 22.05.2017 г. запис на заповед.

В подкрепа на възраженията на ответника Д.Ш. в срока за отговор по чл. 131 ГПК, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на поети задължения по каузална сделка и за недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право с оглед използването на записа на заповед за повторно удовлетворяване на менителничното вземане, погасено изцяло чрез плащания по сключеното с издателя на записа на заповед споразумение от 22.05.2017г., в производството пред районния съд са приети като доказателства договор за наем на строително оборудване № *** между „Стройрент“ ЕООД като наемодател и "Телеком Сервиз България" ЕООД като наемател; споразумение за разсрочване на задължение от 22.05.2017г. между „Стройрент“ ЕООД като кредитор и "Телеком Сервиз България" ЕООД като длъжник. В чл. 2, ал. 1 от договор за наем на строително оборудване № *** е предвидено, че наемател заплаща наемна цена, чийто размер е определен в съответното допълнително споразумение към договора и/или в издадената от наемодателя фактура. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора при липса на подписано допълнително споразумение, се счита, че договорът за наем е сключен при наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в издадените от наемодателя фактура/и. В чл. 15 от същия договор за наем е предвидено, че наемателят и/или негов представител се задължава да представи един и/или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички задължения на наемателя по договора: паричен депозит; безусловна и неотменима банкова гаранция; запис на заповед по утвърден от наемодателя образец. Със споразумението от 22.05.2017г. е постигнато съгласие, че „Телеком Сервиз България" ЕООД - представляван от управителя Д.А. T., дължи на „Стройрент“ ЕООД сумата 46656,00 лева с ДДС, формирана по 6 бр. фактури за наем на строително оборудване, издадени на 30.11.2016г., 30.12.2016г., 31.01.2017г., 28.02.2017г., 31.03.2017г. и 28.04.2017г. на основание сключения между двете страни договор за наем на строително оборудване № *** – т. 1. Съгласно т. 2 страните се споразумяват, че дължимата сума от 46656,00 лева от длъжника „Телеком Сервиз България" ЕООД ще се погаси на “Стройрент“ ЕООД съгласно следния погасителен план: 1. първа вноска в размер на 23328,00 лв., с падеж 31.05.2017г.;

2. втора вноска в размер на 23328,00 лв., с падеж 20.06.2017г. Съгласно т. 4 от споразумението, в случай че длъжникът изпадне в забава, за която и да е било вноска по погасителния план по т. 2, страните се съгласяват, че освен главницата, посочена в т. 1, длъжникът дължи ведно с нея и договорна неустойка в размер на 7487,99 лв. за периода от 05.12.2016г. до 22.05.2017г. В чл. 6 от споразумението като обезпечение за изпълнение на задължението по споразумението, длъжникът „Телеком

Сервиз България" ЕООД издава запис на заповед в деня на подписване на настоящото, за сумата от 54 143,99 лв. в полза на „Стройрент“ ЕООД платими без протест, с падеж – 31.05.2017г., като записът на заповед ще бъде авалиран от Д.А. T. – *** на „Телеком Сервиз България" ЕООД, при условията, при които задължението е поето. Съгласно преводни нареждания от 31.05.2017г. и 27.06.2017г. „Телеком Сервиз България" ЕООД е превел по сметка на „Стройрент“ ЕООД на два пъти сумите от по 23328 лв., с посочено основание за плащане – първа и втора вноска по споразумение от 22.05.2017г.

Последователно е поддържаното от Върховния касационен съд становище /решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о., ТК и др./, че абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира. В особена степен това важи за случаите, при които в производството по чл. 422 ГПК страните не спорят или е доказано, че записът на заповед е издаден по повод на каузални правоотношения между ищеца - кредитор и ответника - длъжник. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право - извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.

Предвид доводите и възраженията на страните, спорно по делото е не връзката между процесния запис на заповед и договор за наем на строително оборудване от 19.06.2016г., а въпросът кои задължения по договора са обезпечени със записа на заповед - за обезпечаване на всички задължения на наемателя по договора за наем или само на част от задълженията - тези за заплащане на наемни вноски по сключеното въз основа на същия договор споразумение от 22.05.2017г.

От събраните по делото доказателства и тълкувайки волята на страните, изразена в съдържанието на договор за наем на строително оборудване № *** и споразумението от

22.05.2017г., както и в частност клаузите на чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 15 от договора и т. 4 и т. 6 от споразумението, въззивният съд приема, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с облигационни отношения, породени от сключените между ищеца и „Телеком Сервиз България"

ЕООД по споразумение от 22.05.2017г. и договор за наем от 19.06.2016г., но само за обезпечаване на вземанията на “Стройрент“ ЕООД по споразумението.

Споразумението от 22.05.2017г. освен, че представлява допълнително договаряне като предприето с цел разсрочване на дълга на длъжника по договор за наем № ***, има и установително действие: установява съществуването, основанието и размера на паричните задължения на наемателя към наемодателя по договор за наем № *** към датата на сключването му – 22.05.2017 г., като по този начин в съответствие с чл. 20а, ал.