Решение № 33 от 03.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ** гр. Плевен, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500967 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 76/30.05.2025 г. на Никополски районен съд, постановено по гр. дело № 146/2024 г. по описа на същия съд е:

Прогласена е по иска на В. Л. Л. с ЕГН ********** против Л. Д. И. с ЕГН ********** нищожността на упълномощителната сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписа № *** от 29.09.2023г., и на съдържанието № *** от същата дата, на *** при Община *** - М. Т. /*** поради липса на съгласие.

Прогласена е по иска на В. Л. Л. с ЕГН ********** против „***“ ЕООД, с ЕИК********* недействителността на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален № **, Т.*, рег.№ **** д.№ **** от ***г., на нотариус И.А. - Д. с рег. № *** на НК, вписан в СВ под акт № ***, ***, дело № ****, с вх.рег.№ **** от ***г.,поради сключването му чрез мним представител - ответникът Л. Д. И. който е действал от нейно име като страна по същия този договор, без да е имал представителна власт.

1

Признато е за установено по отношение на „***“ ЕООД, с ЕИК********* че В. Л. Л. с ЕГН ********** е собственик на следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.576 (***, точка, ***, точка, петстотин седемдесет и шест), адрес на поземления имот: град ***, община ***, област Плевен, местност „***", с площ: 15 004 кв.м., при съседи:*****.***.61, *****.***.60, *****.***.36,

*****.***.83,

*****.***.121, *****.***.591;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.201.90 (***, точка, двеста и едно, точка, деветдесет), адрес на поземления имот: град ***, община ***, област Плевен, местност „***", площ: 14 780 кв.м., при съседи: *****.392.157, *****.201.91, *****.201.4, *****.201.3, *****.201.32;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.106.19 (***, точка, сто и шест, точка, деветнадесет), адрес на поземления имот: град ***, община ***, област Плевен, местност „***", Площ: 536 кв.м., при съседи: *****.108.342, *****.106.20, *****.105.22, *****.105.21, *****.106.18.;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.262.876 (***, точка, двеста шестдесет и две, точка, осемстотин седемдесет и шест), адрес на поземления имот: град ***, община ***, област Плевен, местност „***", площ: 4 000 кв.м., при съседи: *****.262.36, *****.262.15, *****.262.18, *****.262.191;

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.329.407 (***, точка, триста двадесет и девет, точка, четиристотин и седем), адрес на поземления имот: град ***, община ***, област Плевен, местност „***", площ: 3 000 кв.м., при съседи: *****.329.67, *****.330.253, *****.329.25, *****.329.52;

6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.234.527 (***, точка, двеста тридесет и четири, точка, петстотин двадесет и седем), адрес на поземления имот: град ***, община ***, област Плевен, местност „***", площ: 15 002 кв.м., при съседи:*****.234.7, *****.234.528,*****.234.153, *****.234.15, *****.234.5, *****.234.6.

Осъден е „***“ ЕООД, с ЕИК********* да предаде владението на тези имоти на В. Л. Л. с ЕГН **********.

Отхвърлен е предявеният обратен частичен иск с правно основание чл.

42 ал. 1 от ЗЗД от „***“ ЕООД, с ЕИК********* против третите лица2 помагачи по главните искове, Л. Д. И. с ЕГН **********, М. Л. Т. и Общита ***, за заплащане солидарно на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - ***г. като неоснователен и недоказан.

Осъдени са Л. Д. И. с ЕГН ********** и „***“ ЕООД, с ЕИК********* да заплатят на В. Л. Л. с ЕГН ********** всеки един по 6077лв., представляваща направените от ищеца разноски в настоящата инстанция в размер на общо 12 153.75лв. по предявените искове.

Осъден е „***“ ЕООД, с ЕИК********* да заплати на ответната по обратният иск, Община - ***, сумата от 1300 лв. за адвокат, по този иск.

С Определение № 333/02.09.2025 г. на Никополски районен съд, постановено по гр. дело № 146/2024 г. по описа на същия съд е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата по чл.248 ал. 1 ГПК на ответника по обратният иск - Община ***, заявена чрез адв.Н.Н. от ПлАК , с вх. № 1882/20.06.2025г., за изменение на постановеното по настоящото гр.д. № 146/2024г. по описа на НРС решение №76/30.05.2025г., в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника – адв. А. Г. от ПлАК срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която при уважен главен ревандикационен иск е отхвърлен обратният иск на „***“ ЕООД, предявен при условията на чл.219, ал.3 от ГПК солидарно срещу Л. Д. И., М. Л. Т. и Община –***. Въззивникът изразява становище, че в тази му част, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Въззивникът твърди, че са оставени без преценка относими към предявения обратен иск доказателства, а именно пълномощно с peг. № ***/21.07.2023 г. и № 651/21.07.2023 г. със заверени от ответника М. Т. подпис и съдържание, обяснения на Т. по реда на чл.176 от ГПК и показанията на свидетеля С.Н., на длъжност *** „***“ в Община – ***, като посочва, че оставените без преценка доказателства са относими към твърденията на ищеца за вина на Т. при заверката на фалшивото пълномощно, изразяваща се в груба небрежност и самонадеяност при извършване на заверката на процесното пълномощно.

По отношение на твърденията за нарушения на материалния закон, 3 въззивникът посочва, че отговорността на мнимия представител не е договорна, а е специален състав на деликтната отговорност, като между „***“ ЕООД и Л. И. не съществува договорна връзка, а последният, действайки като пълномощник, не обективира собствено волеизявление за продажба, поради което не е страна по сделката, а правните последици от нея не настъпват в неговия патримониум. Още по- малко договорна връзка може да съществува с мним представител, който също не договаря за себе си. Посочва, че отговорността на мнимия представител е по специалния деликтен състав на чл.42, ал.1 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че анализа на приетите по делото доказателства води до извод за деликтния характер на извършеното от Т. неистинско нотариално удостоверяване. В тази връзка посочва, че неистинското нотариално удостоверяване съставлява противоправно деяние, тъй като е несъвместимо с императивни правни норми и е в разрез с това, което изисква закона, в случая то се изразява в противоправно бездействие на Т., който е проявил небрежност при осъществяване на възложените му нотариални функции и е приел да ги изпълнява, без да е подготвен за тази дейност образователно, теоретично и като практически умения. Посочва, че причинената вреда се изразява в платената от „***“ ЕООД сума от 130 805,00 лв., представляваща цената на имотите, което плащане е извършено в полза на неизвестен мним собственик по сделка, изначално обречена да не породи транслативно действие, която не е висящо недействителна, тъй като е изключено действията на мнимия представител да бъдат потвърдени от действителния собственик и купувача, който е жертва на престъпно деяние.

Посочва, че е налице причинно-следствена връзка на вредата с неистинското удостоверяване, тъй като плащането на цената от 130 805,00 лв. е извършено от „***“ ЕООД, поради заблуждението му, че договаря с действителен пълномощник на действителен собственик на продаваемите имоти. В това заблуждение купувачът е въведен от извършеното от Т. неистинско нотариално удостоверяване, създаващо привидност, че сделката се сключва чрез надлежен пълномощник на действителния собственик на имотите.

Посочва, че вината при деликта се изразява в неполагане на дължимата грижа спрямо един абстрактен модел и съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Въззивникът твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на Т. по чл.45 от ЗЗД противоправно неистинско нотариално удостоверяване на подпис и 4 съдържание на процесното пълномощно, поради упражняване на нотариалните функции при условията на груба небрежност и самонадеяност, което е създало условия за извършване на измамливата сделка на разпореждане от фиктивен собственик с чужди недвижими имоти.

Причинената от тези действия пряка и непосредствена вреда на купувача им „***“ ЕООД се изразява в платената цена на имотите по сделка без транслативен ефект.

Според въззивника, поради липса на преценка на всички относими доказателства, правните изводи на съда не кореспондират с установената фактическа обстановка, което води до необоснованост на решението.

Въззивникът счита за неправилно решението в частта, с която са присъдени деловодни разноски. Относно присъдените разноски в полза на В.

Л. Л. твърди, че разноските са прекомерно големи, предвид цената на иска, определена при условията на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК и НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че размерът им е несъразмерен с фактическата и правна сложност на главния иск. Относно присъдените разноски в полза на Община – ***, въззивникът твърди, че неправилно НРС е присъдил в полза на Община - *** адвокатски разноски за първата инстанция, тъй като доказателства за сторени такива не са представени до момента на приключване на устните състезания, а доказателство за платен от този ответник адвокатски хонорар е представено едва с писмените бележки на адв. Н. Н., като посочва, че разноските следва да са били поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните състезания. Тази преклузия настъпва предвид факта, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което се обявява края на съдебното дирене и се дава ход по същество на спора. Писмената защита не е продължение или част на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда.

Въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение в частта му, с която при уважен главен ревандикационен иск е отхвърлен обратния иск на „***“ ЕООД, предявен при условията на чл.219 ал.3 от ГПК солидарно срещу Л. Д. И., М. Л. Т. и Община ***, като вместо него да постанови друго, с което да уважи частичния обратен иск срещу тримата 5 ответници по него. Моли, също така, съдът да отмени обжалваното решение и в частта за разноските, като намали присъдените в полза на В. Л. Л. деловодни разноски, съобразно цената на иска, фактическата и правна сложност на иска и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да отхвърли изцяло претенцията на Община - *** за деловодни разноски, като недоказана.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от конституираните в първоинстанционното производство като трети лица – помагачи - Община – *** и М. Л. Т. чрез адв. Н. Н. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че пълномощно рег. № ***/21.07.2023г. и № 651/21.07.2023г. със заверка от ***я на Община - *** няма никаква връзка с предмета на настоящото дело и е неотносимо към предмета на спора. Твърди се, че в обясненията на М. Т. подробно и в детайли е очертана хронологията, в която се извършва нотариалното удостоверяване, съгласно правоспособността, възложена на ***я на Община по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗННД. Твърди се, че от показанията на свидетелката С.Н. на длъжност *** „***“ в Община –*** не се установяват твърденията на въззивника, че тези показания установяват „генералната липса на организация в Общината при извършване на удостоверителни услуги“, както и че в тях се съдържат данни „за небрежност и липса на дължимата грижа и внимание от Т. при заверката на процесното пълномощно“. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, вкл. обясненията на М. Т. е установено по безспорен начин, че той е положил в пълен обем възможната грижа за правилното удостоверяване подписа на лицето, което се е явило с искане за заверка на пълномощно. В хронологията на действията Т. визуално е възприел идентичност на лицето, което се е явило пред него и личната карта, която му е представена за удостоверяване. Прочел е текста на пълномощното, запитал е лицето, което желае неговата заверка, дали е съгласно с това изявление и след утвърдителен отговор е изчакал това лице да подпише пълномощното, съответно изпише имената си, след което с подписа си е заверил представеното му пълномощно, съгласно правомощията му чл.83, ал.1 от ЗННД. След това е спазена процедурата по въвеждане на пълномощното в съответния регистър на Община - *** и регистрирането му в системата „Единство“. По отношение на въззивната жалба в частта, касаеща присъдените разноски се посочва, че към момента пред Районен съд - Никопол 6 е висящо производство по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани, преди първоинстанционният съд да се е произнесъл окончателно.

Разпечатката съдържа 38 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1a77907-c092-403a-8c05-2f83b22450f6