Решение № 265 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20251100902508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация, представляван от ликвидатора А. Ц. Г., твърди, че считано от 06.03.2025 г. е в ликвидация, и не извършва търговска дейност. В хода на ликвидацията било установено, че дружеството има изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки, които не е в състояние да изпълни. Сочи, че паричните задължения, произтичащи от търговски сделки, са в общ размер от 100 225,48 лв., от които: по договор за заем, сключен със С.С.Г., в размер на 19 322,70 лв., с падеж – 25.11.2025 г., и по договор за заем, сключен със П.П.Г., в размер на 80 902,78 лв., с падеж – 25.11.2025 г. Твърди, че дружеството не разполага с налични парични средства, нито с достатъчно имущество, с което да покрие паричните си задължения. Поддържа, че тъй като не е в състояние да погаси изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ, дружеството е в състояние на неплатежоспособност, поради което иска от съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По отношение на състоянието на неплатежоспособност:

Молителят е търговско дружество, регистрирано на 29.11.2010 г., с предмет на дейност, свързан с научно - изследователска и развойна дейност в областта на естествените и техническите науки, разработване и внедряване на методи, токоизточници с микропроцесорен контрол и управление и електротехнологии за заряд, тестване и изпитване на акумулаторни батерии, разработване и внедряване на методи, токоизточници с микропроцесорен контрол и управление и технологии за рециклиране на метали, търговия с електрохимически източници на ток, нефтопродукти и всякакъв вид стоки, внос и износ и реекспорт на стоки и услуги, откриване на магазини и заведения за обществено хранене, хотелиерство, строителна дейност, посредничесто, агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, превоз на пътници и товари и всякаква друга дейност, незабранена със закон.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /отговор на задача № 2/ се установява, че към 31.12.2025 г. дружеството има изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно – частноправни задължения, свързани с търговската му дейност, в общ размер от 100 225,48 лв., от които: по договор за заем, сключен със С.С.Г., в размер на 19 322,70 лв., с падеж – 25.11.2025 г., и по договор за заем, сключен със П.П.Г., в размер на 80 902,78 лв., с падеж – 25.11.2025 г.

На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на частноправните задължения от молителя се дължи на трайно влошеното му финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността му.

Легалното определение на състоянието на неплатежоспособност се съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични задължения.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не е оборена от служебно събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица № 4/ се 2 установява, че коефициентът за обща ликвидност е под препоръчителните норми към 31.12.2022 г., което се дължи на повече краткосрочни задължения, отколкото краткотрайни активи. Към

31.12.2023 г. и 31.12.2024 г. коефициентът е над препоръчителните норми, което сочи, че краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения и същите са достатъчни за покриване на текущите задължения. Към 31.12.2025 г. коефициентът не може да бъде изчислен поради липса на активи. Коефициентът за бърза ликвидност е под препоръчителните норми към 31.12.2022 г., което показва, че дружеството не е ликвидно и е изпитвало затруднения да погасява задълженията си. Към 31.12.2023 г. и 31.12.2024 г. коефициентът е над препоръчителните норми, което сочи, че дружеството е ликвидно и не изпитва трудност да погасява задълженията си. Към 31.12.2025 г. коефициентът не може да бъде изчислен поради липса на активи. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под препоръчителните стойности за целия изследван период, което показва ниски стойности на най – бързо ликвидните активи. Към 31.12.2025 г. коефициентите не могат да бъдат изчислени поради липса на активи.

Анализът на посочениtе данни сочи, че към 31.12.2025 г. дружеството не е разполагало с бързоликвидни краткотрайни активи и дори дълготрайни, които да са достатъчни, за да удовлетвори кредиторите си по краткосрочните задължения.

При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.

Налице е и трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, няма изразено намерение да я възстанови /дружеството е в ликвидация/, нито има активи, с които да стори това /не притежава право на собственост върху недвижими имоти и МПС/. Освен това не разполага и с парични средства по разплащателни и депозитни сметки.

Ето защо, съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, поради което по отношение на молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на това основание.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността:

3

Началната дата на неплатежоспобността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

За да се определи началната дата на неплатежоспобността, следва да се установи моментът, в който са били налице двата елемента на неплатежоспобността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че молителят има непогасени частноправни задължения, чиито падеж е настъпил на 25.11.2025 г.

Тъй като според заключението на съдебно – счетоводната експертиза финасовите затруднения на молителя са придобили траен характер към края на 2025 г., когато дейността му е била изцяло зависима от кредиторите на дружеството, съдът счита, че за началната дата на неплатежоспособността следва да се определи момента на спиране на плащанията, а именно – датата 25.11.2025 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От събраните по делото писмени доказателства се установява липсата на средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива средства не са привнесени и в дадения с определението от 13.02.2026 г. 1 – седмичен срок от обявяването му в търговския регистър, който е изтекъл на 24.02.2026 г. Ето защо, производството по делото следва да се спре.

Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК: 201344675.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 25.11.2025 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК: 201344675.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на 4

„Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК: 201344675.

ОБЯВЯВА „Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК:

201344675, в несъстоятелност.

СПИРА производството по т. д. № 2508/25 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.

УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от вписване на решението, не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

УКАЗВА на „Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация в едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално поделение на НОИ, като представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.

ОСЪЖДА „Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК:

201344675, да заплати по сметка на СГС сумата от 127,82 евро – държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7 – дневен срок от вписването му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20251100902508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Акумулаторен център Европа“ ЕООД – в ликвидация, представляван от ликвидатора А. Ц. Г., твърди, че считано от 06.03.2025 г. е в ликвидация, и не извършва търговска дейност. В хода на ликвидацията било установено, че дружеството има изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки, които не е в състояние да изпълни. Сочи, че паричните задължения, произтичащи от търговски сделки, са в общ размер от 100 225,48 лв., от които: по договор за заем, сключен със С.С.Г., в размер на 19 322,70 лв., с падеж – 25.11.2025 г., и по договор за заем, сключен със П.П.Г., в размер на 80 902,78 лв., с падеж – 25.11.2025 г. Твърди, че дружеството не разполага с налични парични средства, нито с достатъчно имущество, с което да покрие паричните си задължения. Поддържа, че тъй като не е в състояние да погаси изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ, дружеството е в състояние на неплатежоспособност, поради което иска от съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По отношение на състоянието на неплатежоспособност:

Молителят е търговско дружество, регистрирано на 29.11.2010 г., с предмет на дейност, свързан с научно - изследователска и развойна дейност в областта на естествените и техническите науки, разработване и внедряване на методи, токоизточници с микропроцесорен контрол и управление и електротехнологии за заряд, тестване и изпитване на акумулаторни батерии, разработване и внедряване на методи, токоизточници с микропроцесорен контрол и управление и технологии за рециклиране на метали, търговия с електрохимически източници на ток, нефтопродукти и всякакъв вид стоки, внос и износ и реекспорт на стоки и услуги, откриване на магазини и заведения за обществено хранене, хотелиерство, строителна дейност, посредничесто, агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, превоз на пътници и товари и всякаква друга дейност, незабранена със закон.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /отговор на задача № 2/ се установява, че към 31.12.2025 г. дружеството има изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно – частноправни задължения, свързани с търговската му дейност, в общ размер от 100 225,48 лв., от които: по договор за заем, сключен със С.С.Г., в размер на 19 322,70 лв., с падеж – 25.11.2025 г., и по договор за заем, сключен със П.П.Г., в размер на 80 902,78 лв., с падеж – 25.11.2025 г.

На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на частноправните задължения от молителя се дължи на трайно влошеното му финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността му.