Решение № 1102 от 29.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Варна, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

С.на Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от С.на Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100501339 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Образувано по въззивна жалба на „ЧЕРНОМОРСКИ СГРАДИ“ ООД ЕИК 103861108 гр. Варна, представлявано от управителя Н. Т., чрез пълномощник адв. Д. Х., срещу Решение № 855/11.03.2025г., постановено по гр.д.№ 9683/2021г. по описа на ВРС, с което „ЧЕРНОМОРСКИ СГРАДИ“ ООД с ЕИК 103861108 и седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №128, "Идис" АД, офис 1 е осъдено да заплати на „ГРИНД" ЕООД ЕИК 201345297 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Н. Вапцаров" №5, ап.501, представлявано от управителя Е. К. сумата от 19 589 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка, доставка и монтаж на интериорно обзавеждане, въз основа на който е издадена фактура № 10023798/12.11.2020г. на стойност 49589 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда 30.06.2021г. до окончателно заплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Сочи се, че ищецът не е въвел ясни и конкретни твърдения относно съществените елементи на договора като страни по договора, предмет на изработката, вид, материал и количество на вещите, срок на изработката и монтажа и др., като липсва ясен 1 и точен петитум. Счита се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД. Оспорват се изводите на съда относно наличие на авансово плащане по договор за изработка с ищцовото дружество, съотв. съгласие за възложителя за сключване на такъв. Позовава се на съдебна практика относно необходимото съдържание на офертата. Оспорва се, че договор е сключван с ищцовото дружество като лицето Х. К. е представлявал ищеца, като се настоява, че такъв е сключван с ЕТ „Х.-Х. К.“, доколкото договора е интуито персона с оглед личността на К., тъй като управителят на ответното дружество и К. били дългогодишни приятели. Съответно се сочи, че сумата от 30 000 лева, платена на „Гринд“ ЕООД на 08.07.2020г., е преведена без основание, тъй като не е доказано за какъв аванс е платена. Оспорва се извода на съда за валидно сключен неформален договор за изработка и монтаж на мебели между страните по делото като се счита, че представените оферти са антидатирани и изготвени с оглед интереса на ищеца. Счита се, че с проведената СТЕ също не се установява предмета и параметрите на договора, страните по него и изпълнението му, а вещото лице по СТОЕ е посочило само вида, качеството и стойността на мебелите, но не и кой ги е направил, доставил и монтирал. Оспорва се извода на съда относно доказан размер на исковата претенция като се счита, че неправилно е приложено увеличение на цената за доставка и монтаж на мебелите с 30-50 % от стойността на изработеното. Сочи, че при прилагане на инфлационния процент дадената от вещото лице цена към момента на изготвяне на експертизата следва да бъде намалена и доколкото е платен аванс, то липсва сума за доплащане. Оспорва се извода за неоснователност на възражението за намаляване на цената с оглед наличието на недостатъци на изработеното. Счита за неправилно възприемането на срока за възражение като преклузивен. Счита за неправилно, че съдът не е обсъдил фактите, че процесната фактура не е приета от ответника, както и че заявено искане към него за възстановяване на преведената сума от 30 000 лева. Настоява се обезсилване на постановеното съдебно решение, в условие на евентуалност за неговата отмяна, съотв. постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият „ГРИНД“ ЕООД ЕИК 201345297 гр.Варна, чрез пълномощник адв. Б. Р., депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че управителят на ответното дружество лично е заплатил сумата по аванса, съгласно проформа фактурата, издадена от ищеца и с която е разполагал, като същата била съставена след измервания на място. Сочи, че офертите били приети от управителя Т., което се установява от кореспонденцията, приета и изследвана по делото. Счита, че доколкото липсват възражения за конкретни недостатъци на изработеното, то е възражението за намаляване на цената остава недоказано. Моли за потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред Районен съд Варна е поставен за разглеждане предявения от „ГРИНД" ЕООД ЕИК 201345297 гр.Варна, срещу „ЧЕРНОМОРСКИ СГРАДИ“ ООД ЕИК 103861108 гр.Варна иск с правно основание чл.258 вр. чл.266 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19 589 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка, доставка и монтаж на интериорно обзавеждане, въз основа на който е издадена фактура № 10023798/12.11.2020г. на стойност 49589 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда 30.06.2021г. до окончателно заплащане на задължението.

Неоснователно е възражението на въззивника за наличие на нередовност на исковата молба, изразяващо се в липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. С исковата молба, уточнителна молба от 22.11.2021г. и изложение в открито съдебно заседание на 14.04.2022г. ищецът е въвел основните параметри на договора за изработка с твърдения, че същият е неформален, доколкото не е бил съставен изричен писмен договор.

Посочени са страните по него, които се явяват и страни в настоящото производство; предмета на договора – изработка и монтаж на мебели за жилище, находящо се в гр.Варна, м-ст Кабакум, комплекс Каза дел Мар, както е въведена и конкретика на мебелите по вид, материал, количество, цена, с твърдения за извършено авансово плащане, и издадена фактура за окончателно плащане, придружена с обобщен опис на обзавеждането по вид мебели и цена. Посочен е начален и краен срок на изпълнение – м.07.м.09.2020г., с твърдения, че възложителят е отказал монтажа на част от мебелите, като за останалите е приел работата. Така въведените твърдения правилно са подведени от първостепенния съд под фактическия състав на договора за изработка, регламентиран в разпоредбата на чл. 258 и сл. от ЗЗД, което обуславя и произнасянето му по редовно предявен иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД договорът за изработка представлява договор, по силата на който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на възложителя срещу възнаграждение.

При предявен иск за заплащане на дължимо възнаграждение с правно основание чл. 266 от ЗЗД в тежест на ищеца се възлага да установи наличието на валиден договор за изработка между страните, по който ответникът (възложителят) е възложил, а ищецът (изпълнителят) е приел срещу 3 възнаграждение да изработи на свой риск и със свои средства в съответствие с поръчката на възложителя продукт; да докаже качествено и срочно изпълнение; да установи приемане без възражение на изработеното от възложителя, както и неизпълнение на задължението на възложителя да му заплати в цялост договореното възнаграждение.

Пред първостепенния съд ответникът е оспорвал всички съществени елементи на фактическия състав на процесния договор за изработка, което оспорване поддържа и във въззивното производство.

По отношение наличието на договор : Не се спори, че липсва съставен и подписан писмен договор между страните. Не са опровергани свидетелските показания на ищцовия св. Х. К., че управителят на ответното дружество – Н.

Т. го потърсил за съдействие във връзка с изработката и монтажа на мебели в негово жилище, находящо се в гр.Варна, както и че няколкократно преди това свидетелят му помагал за подобна дейност по отношение на други негови недвижими имоти. Установено е, че цялостният дизайн на обзавеждането е изпълнено от И. Б., който също е бил в дългогодишно сътрудничество с Н. Т..

Не е оспорено, а и се потвърждава от заключението на вещото лице по съдебно-техническата компютърна експертиза (СТКЕ), че Н. Т., Х. К., И. Б. и служител на ищеца „Гринд“ ЕООД – Т. С., са провеждали активна кореспонденция по Вайбър, в която са уточнявали вид, цвят, размери, качество на мебелите, единични цени за закупуване на материали, авансови плащания и срокове за монтаж в имота.

Съгласно заключението по СТКЕ и съгласно прочита на съобщенията в мобилните устройства по мрежата Вайбър първите данни за отношенията между Т. и К. датират от 07.07.2020г. и са свързани с уточнения относно боя, фурнир на шкафови вратички и размер на плочи, а на 05.07.2020г. Т. е поискал да получи проформа фактура, за да извърши авансово плащане за изработка на мебелите. Установено е по делото, че след получаване на проформа фактурата ответното дружество е заплатило на 08.07.2020г. на посочения в нея доставчик - ищецът „Гринд“ ЕООД сумата от 30 000 лв. с ДДС, съотв. след получаване на сумата доставчикът е съставил фактура № 10023003/09.07.2020г. за авансово плащане по проект, като същата е приета от възложителя и осчетоводена. Не се доказа твърдението на ответното дружество за липса на основание за превод на посочената сума, тъй като същата е заплатена след предварително уточняване между възложителя и представител на изпълнителя на нейния размер, и след получаване на проформа – фактура, с която възложителят се е запознал, не е възразил относно основанието, размера и доставчика и е извършил превода в цялост, а след издаването на фактурата я е осчетоводил. Действието по сторнирането на сумата по фактурата е връщането й на ищеца е в резултат на самостоятелно решение на търговеца след възникване на спора относно окончателното заплащане на поръчката.

Установено е по делото, че управител на ищцовото дружество е синът на св. К., като не са опровергани показанията на последния, че Т. е посещавал мебелния цех на ищцовото дружество, бил е запознат с техническото оборудване и за него е било без значение кой е собственик на фирмата, която ще изработи мебелите, стига същите да са качествени и в съответствие с проекта на дизайнера Б..

Установява се от заключението на СТКЕ, че между представляващият ответното дружество Т. и служителя на „Гринд“ ЕООД – Т. С. е провеждана кореспонденция по Вайбър в периода от 10.07.2020г. – 02.10.2020г. относно 4 издаване и получаване на фактурата за аванс и за окончателната оферта и фактурата за разплащане; за механизми, размери на шкафове, цвят на вратички за шкафове.