Определение № 540 от 29.05.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Габрово, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500346 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Н. срещу разпореждане на Районен съд – Габрово по ч.гр.д.№373/2025г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М. Г. А., за вземането за сумата от 96,07лева – договорна лихва за периода от 06.05.2024 г. до 06.01.2025 г. и сумата от 56,59лв. лихва за забава за периода 07.05.2024 г. – 26.02.2025 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че по договора за допълнителни услуги предоставянето на такава е като допълнение към подписания договор за заем. Самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация , изключват квалификацията им като допълнително благо , за което да е обосновано насрещно възнаграждение. Прави се позоваване на чл.26,ал.4 ЗЗД и чл.146,ал.5 ЗЗД при наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, че не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага без тези клаузи. Твърди се, че в случая договорът за кредит може да продължи да действа и без договора за допълнителни услуги , поради което заповедният съд е следвало да присъди всички заявени суми , като отхвърли претенцията само за допълнителните услуги.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане .

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

1

С постановеното разпореждане от 09.03.2025г. по ч.гр.д.№373/2025г. на РС-Габрово частично е отхвърлено заявлението на Агенция за събиране на вземания ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М. Г. А., за вземането за сумата от 96,07лева – договорна лихва за периода от 06.05.2024 г. до 06.01.2025 г. , сумата от 529,38лв. разходи за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и сумата от 56,59лв. лихва за забава за периода 07.05.2024 г. – 26.02.2025 г.

Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми : 96,07лева – договорна лихва за периода от 06.05.2024 г. до 06.01.2025 г. и сумата от 56,59лв. лихва за забава за периода 07.05.2024 г. – 26.02.2025 г., е законосъобразен.

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит , потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая в ГПР по договора за заем от 22.12.2023г. няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи ,посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Предвид изложеното не следва да се уважава заявлението по чл.410 ГПК за процесните суми : 96,07 лева – договорна лихва за периода от 06.05.2024 г. до 06.01.2025 г. и сумата от 56,59 лева лихва за забава за периода 07.05.2024 г. – 26.02.2025 г., както е приел и заповедният съд, което обосновава ,че в тази част обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано.

На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част - потвърдено .

По изложените съображения , въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.03.2025г. по ч.гр.д.№373/2025г. на РС-Габрово в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на Агенция за събиране на вземания ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М. Г. А., за вземането за сумата от 96,07лева – договорна лихва за периода от 06.05.2024 г. до 06.01.2025 г. и сумата от 56,59лв. лихва за забава за периода 07.05.2024 г. – 26.02.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3