Заповед за изпълнение № 1064 от 25.07.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 25.07.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1465 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. В. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с.

****, да заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров 21, Бизнес Център Люлин 6 ет. 2, законни представители – З.Д., М.Г. и М.К., чрез пълномощника С. П. – ***, сумата от общо 170.68 лв. /сто и седемдесет лева и шестдесет и осем ст./, от които: 162.50 лева (сто шестдесет и два лева и петдесет ст.), представляваща главница п о договор за потребителски кредит № ***/15.01.2021г., договорна лихва в размер на 8.18 лв. /осем лева и осемнадесет ст./ за периода

15.01.2021г.-29.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 03.06.2025г., до изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лв.

(седемдесет и пет лева) разноски по делото, представляващи дължима и платена държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 50,00 лв. /петдесет лева/ - ***ско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 86.26 лв. (осемдесет и шест лева и двадесет и шест ст.), представляваща начислени неустойки.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за ***ско възнаграждение в заповедното производство за размера над 50,00 лв. (петдесет лева) до претендирания размер от 180,00 (сто и осемдесет лв.) лева.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен договор за паричен заем н а 15.01.2021г. между длъжника като заемополучател и Креди Йес ООД като заемодател, съгласно който на длъжника е била отпусната в заем сума в размер на 200 лв., което е следвало да бъде върната на 15 равни седмични вноски по 20 лв. всяка съгласно приложен към договора погасителен план. Вземането е прехвърлено с договор от 12.01.2024 г. за цесия на настоящия заявител.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за неустойки (чиито общ размер е почти колкото този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.

По отношение на неустойката, начислена за непредоставяне на обезпечение: по разбиране на настоящия състав уговорката, с която длъжникът се е задължил да предостави обезпечение на кредитора, респективно да заплати неустойка при неизпълнение на това задължение е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Задължение на кредитора е да извърши проверка на кредитоспособността на длъжника преди сключването на договора /чл. 16, ал. 1 ЗПК/. В случая е предвидено не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - предоставянето на обезпечение в срок от 3 дни след усвояване на 1 сумата по кредита. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не в един последващ момент, както е в случая - три дни след усвояването. На практика уговорката за предоставяне на обезпечение след сключването на договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава.

Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като е имал възможност въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение тази неустоечна клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя. Още повече, че същата е включена и като част от общата вноска по кредита с размер – почти колкото този, включващ главницата и договорната лихва.

Относно претендираната неустойка осн. чл. 14 от ОУ: съгласно разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задължение на заемополучателя по договора за паричен заем, което има характер на скрито обезщетение за забава. Ето защо настоящият състав намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят черпи право да претендира посочената от него сума на осн. чл. 14 от ОУ е недействителна като противоречаща на законови разпоредби.

Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона или на добрите нрави. При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.

Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК се отхвърли.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от *** като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното ***ско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 50 до 180 лв. Заявителят е претендирал максималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 180 лева. С оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва ***ско възнаграждение в размер от 50 лева, още повече, че в 2 случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото ***ското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора:

Банка: ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД; IBAN: ***; BIC код: ***

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Елица Юл. Орманова )

3