Решение № 1321 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501710 по описа за 2024 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Обжалва се Решение № 1888/ 26.04.2024г. постановено по гр.д.№ 14752/ 2022г. по описа на ПРС – ІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от Л. Г. С., Т. Г. С., С. Й. К. и Л. Р. И. срещу Л. Р. Х., В. А. Д., Т. А. К. и Й. А. К. иск за делба на недвижим имот : Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в село Р**, общ. Марица, обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 77/30.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Р**, ул. “****, с площ: 1939 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 171, квартал: 15, парцел: IV, със съседи: ***, ***, ***, *** и ***, ВЕДНО с построената в имота сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, както и всички подобрения и приращения в имота.С жалбата се изразява несъгласие с решаващите мотиви на районния съд във връзка с приетата настъпила 1 придобивна давност в полза на част от сънаследниците с довода за наличие на общ правопораждащ юридически факт на правото на собственост в полза на всички страни по делото/ наследяване от общ наследодател Л. Р. К./ то преобразуването на държането във владение от страна на ответниците по иска следва да бъде несъмнено манифестирано спрямо всички сънаследници, при това по начин, по който да не буди съмнение намерението за своене от страна на всички претендиращи давностното придобИ.е. Оспорва се наличието на такива безспорни и категорични доказателства по делото, в каквато насока са изложени допълнителни доводи с позоваване на събрания доказателствен материал по делото, вкл. с възражението за липса на начало на писмено доказателство за давностно владение. Въз основа на възраженията и оспорванията в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск за делба на процесния делбен имот при посочените в исковата молба квоти. Претендира се присъждане на разноски за настоящото въззивно производство в размер на заплатения адв.хонорар.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв. Р. П.П., като пълномощник на ответниците в първоинстанционното производство, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение, претендира се присъждане на разноски по делото.

Доказателствени искания не са налице по делото.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства и на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежни страни, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с предявен иск за делба от Л. Г. С. от гр. П., Т. Г. С. от гр. С., С. Й. К. от с. Р.и Л. Р. И. от с. Р., обл. Пловдив, чрез адв. М. Д. против Л. Р. Х. от гр. П., В. А. Д. от с. К., обл. Пловдив и Т. А. К. от с. Р., Пловд. област за допускане до делба на съсобствен недвижим им: Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в село Р., общ. Марица, обл.

Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 77/30.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Р., ул. “***, с площ: 1939 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 171, квартал: 15, парцел: IV, със съседи:

2

***, ***, ***, *** и ***,

ВЕДНО с построената в имота сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, както и всички подобрения и приращения в имота, в с. Р., Пловд. област. Представен е констативен НА №66 /1966г на нотариус при ПРС за придобити права собственост на основание чл.79 ЗС от наследодателката на страните Л. Р. К. и А. Т. К..

Ответниците по предявения иск за делба - В. А. Д. от с. К., обл. Пловдив и Т.

А. К. от с. Р., Пловд. Област са оспорили иска с възражението, че процесният НИ не е съсобствен между страните. В хода на процеса е конституирана и ответницата Й. А. К.. Възражението на първите двама ответници е основано на обстоятелствата, че приживе наследодателката на страните Л. Р.. К., починала **г., е извършила разпореждане с имуществото си чрез предоставяне на парични средства на двамата си сина Г. Т.Г. / баща на ищците Л. и Т. и С./ и на сина си Р. Т.К. / съпруг на ищцата С. Й.. К. и баща на ищцата Л. И. и отв.

Л. Х./, а на най-малкия си син – А. Т. К.- отстъпила процесното дворно място и паянтовата сграда в него за построяването на нова къща за семейството си и да се грижи за нея докато е жива. След смъртта на наследодателката синът й А. Т.* К., поч.** и съпругата му Б. К. К., поч.*** със свои сили и средства построили процесната жилищна двуетажна масивна сграда и от построяването й през 1970г до смъртта си владеят целия процесен НИ като собствен, със знанието и без противопоставянето на останалите наследници, с явно и необезпокоявано владение за повече от 40 години, поради което са го придобили по давност, а впоследствие имотът наследен от тези ответници – Т.

А. К. и В. Ат.Д.. В разписната книга към плана от 1994г. на с. Р., процесното дв.място е било записано само на бащата на тези страни А. Т.К.. След смъртта на майката на тези страни-Б. К.,поч.2010г., процесният имот се владял по споразумение с В. Д. само от брат й Т. Ат. К.. В приложение е представена извадка от действащ РП на с. Р. за отразяване на процесната ЖС, както и паянтовата къща, описана в представения НА №66/ 1966г., ангажирани са гласни доказателства.

При изслушването на ищците Л.С. и Т.С. при оспорван на заявените права на ответниците, излагат обстоятелства за това, че правили опит с ответниците да се договорят, но не били допускани в имота както след смъртта на баба им Л. през **г, така и впоследствие.

3

Представена е по делото Декларация по ЗМДТ от 25.02.1998г. от наследодателя на ответниците на А. Т. К. за деклариране на процесния недвижим имот -дворно място и жилищна сграда.

Аналогична декларация по ЗМДТ за 2008г. е представена и от наследодателя на Л. Г. С., Т. Г. С., С. Й. К. – Г. Г..

От ангажираните по делото гласни доказателства се установява: Св. Р. К. С., съпруг на ищцата Т. С. депозира впечатления от 1988 г. след като се запознал с Г. Г. - баща на съпругата му, който като бъдещ зет бил закаран в с. Р. да види роднините, както и къщата, която се намирала на ул. „***, в източната страна на селото. Запознал се неговия брат А. К., със съпругата му Б. К., както и със сина им Т. К. и брат му А. К.. След това ходили многократно, след 1990 г., когато се раздавали наследствените имоти и трябвало да се взима аренда, ходили с Г. Г. при получаване на арендата и минавали през Р. К. и през А. К..

Г. Г. решил да ползва едно от местата - нива и да го обработва и затова започнали да му помагат със съпругата му Т., сестра й Л. и нейният съпруг С.

С..

Водили разговори с Г. Г., че той и брат му Р. имат наследствен дял в имота на ул. „**та“ № *, затова решил в една от частта да си направи барака, за да може да я ползва при обработването на земята. Това не се случило, въпреки че се провели разговори с другите му двама братя – А.и Р.. Проточило се във времето , а след 1998 г., когато починал А. К. нещата започнали да охлаждат, проточило се във времето до 2008 г., когато по настояване на Г. Г. и със съгласието на Р. К., Г. Г. решил да предприеме нещата и да изготви документация за доброволна подялба на имота. Докато нещата се подготвяли през 2009 г. Г. Г. получил данни, че една част от имота е бил запориран от ЧСИ и е изкаран за продан. След тази информация се срещнали с Б. К. и с Т. К. да изяснят получените данни за изнасяне на имота на продан, но получили отговор, че не ги засяга и че Г. Г. повече там няма място. През период от 2 г. ходили до къщата с молба имотът да се подели доброволно, при които разговори Т. К. казвал, че няма какво повече да търсят, защото този имот вече не е негов. След като починала Б. К. / 2010г./ нещата тотално се объркали и вече не ги допускали изобщо до имота вътре. Това всичко било до 2021 г., като към края на 2021 г. След като почина Г. Г., а съпругата му Т. Г. и тя била много болна, и оставихме нещата след няколко месеца да се уталожат и тогава 4 предприели отново мерки. Срещнали се с Й. К., Т. К. и им предложили доброволно да се подели имотът. Тогава им казали, че с помощта на адвокат ще си изкарат НА на тяхно име. След тези думи, като разбрали, че доброволно няма да се поделят, решихме със съпругата му и сестра й да пристъпят към разрешаването по съдебен ред. При първото му посещение в имота имало две сгради. Едната по-малка - старата къща и по-нова сграда - новата къща, в първата къща той се родил, а пък новата била построена около 1967 г. , в която не е живял, помагал бил с физически труд за построяването на новата къща.

Не знае баба Л. да е обещавала на някой нещо, тя е била вдовица, взимала е наследствена пенсия и всички пари са отивали за другите му двама братя, защото той е бил в пансион. Баба Л. е живяла в старата къща, докато се построи новата, после започнали да живеят в новата къща, в който период живеела с А. К.. От тогава до настоящия момент там живее Т. К., син на А. К., и семейството му. Казвали му, че с труд в строежа са участвали Г. Г., Р. К., както и други хора от селото. От първата им среща, до настоящия момент не е имало никаква промяна външна, като подобрения. Последно били там 2022 г.

Г. Г. като подготвял документите за доброволна подялба, започнал за плаща данък върху имота, както той така и Р. К., през 2008 г. от тогава започнаха да се плащат данъците.

С показанията на св. В. Т. М., родственик на страните в качеството им на племенници, с изключение на С. К., са депозирани обстоятелствата, че знае и за къщата, и за двора, в края на село Р., дворът - около 2 декара , в който има къща и от старата къща едно кише, едно като една стая, което е останало за навес, за животинки. Старата къща била кирпичена, от която останала само част, която е една стая и се ползвала за навес, за кокошки, за животни. Поновата къща е строена от А., на Т. баща му и майка, точната година на построяване не знае, но свидетелят бил на 16-17 г. Виждал го, присъствал, даже помагал, носил тухли. Баща му бил шофьор в ТКЗС и карал баластра, пясък от Марица, за да се бърка бетона. Братята на А. - Р. и Г. не ги виждал да участват по време на строежа. Г. бил в П.- кв. на С., Р. си живеел на село, бил шофьор, но в друга къща. Познава баба Л., която е неговя леля. Събирали се, говорили си разни неща, той слушал, а баба Л. била вече болна, имала припадъци разни, готвела на зидарите, помагала и на другите двама братя, сватби им правила. Леля му Л. казала, че А. ще я гледа и там ще си направи къща. Всеки си имал къща от другите двама братя. Баба му Л. останала да 5 живее при А., след като се построила къщата, той и жена му Б. я гледали.

След построяването на къщата А. и Б. живеели там в старата къща и почнали да правят новата, даже не могли да я доправят на финала покривът бил направен с папур, след това Т. бутнал покрива, за да си го направи , още тогава стегнал, измазал я отвътре. Децата на А. и Б. израснали в старата къща, накрая малко са живеели и в новата. Когато А. започнал да строи другите двама братя не са се противопоставяли на строителството. Нищо не са му казали, нито са му помогнали. Л. казала, че А. ще я гледа и той решил да си прави къща и си я направил. Леля му Л. говорила с майка му и бил свидетел когато казвала, че всичко остава за А. – и дворът и къщата остават за него, защото той ще я гледа. При гостуване на Г. и Р. си поговорили, когато казали, че мислят да искат дял от наследството, но не че са ходили да искат.