Решение № 2967 от 03.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2967 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100513290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 7872 от 29.04.2024г. постановено по гр.д. № 4 5068/2023г. по описа на СРС, 35. състав, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 2 968,34 лева - главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като предявения иск е отхвърлен за разликата над присъдените 2 968,34 лева до пълната претендирана сума от 3 403,39 лева. На ищеца са присъдени и сторените по делото разноски в размер на 563,54 лева, респ. ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Агенция „Пътна

Инфраструктура“ сумата от 12,78 лева - сторените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на Община Бургас, БУЛСТАТ 000056814, с адрес: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 26 като трето лице -помагач на страната на ответника Агенция „Пътна Инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е постъпила в срок въззивна жалба от третото лице – помагач Община Бургас, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят 1 поддържа, че решението е немотивирано, постановено при допуснато процесуално нарушение при събирането на доказателствата, евентуално поради неприлагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД, при наличие на основания за това, а именно – значителен принос от страна на водача за настъпването на вредите.

Оспорва препятствие на пътя – дупка, въобще да е имало, релевира доказателствени искания в тази насока, а именно – да бъдат разпитани двамата полицаи, посетили мястото на произшествието, както и да бъде изискано от ОДМВР Бургас съставеното на 20.03.2018г. удостоверение, съгласно което посетилите на място служители не са установили необезопасена дупка и са отказали да изпробват за алкохол водача Н.. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, евентуално да намали с 80% обезщетението поради съпричиняване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита решението на СРС за правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна Инфраструктура“ не взема становище.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По неговата правилност и като взе предвид доводите в жалбата, съдът намира следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републиканските пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; платено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, 2 включително възражението си за съпричиняване.

Страните в първоинстанционното и настоящото въззивно производство не спорят, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие е съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на 3 383,39 лв. лева.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – застрахователна полица, доклад по щета, преводно нареждане за кредитен превод от 16.04.2019г.

Следователно, наличието на валидно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил „Ауди А6“ с рег. № **** към датата на ПТП – 03.03.2018г. се установява по безспорен начин по делото.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран около механизма на ПТП и по-конкретно – дали щетите по автомобила са настъпили в резултат на попадането му в необозначена дупка на пътното платно.

Относно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, по делото са събрани писмени доказателства, проведен е разпит на свидетели и е изслушано заключението на САТЕ.

Прието е пред въззивната инстанция, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК, удостоверение рег. №769000/3710/20.03.2018г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, на В.Д.Н. /водача на процесния автомобил/, съгласно което на 03.03.2018г. около 14:40 ч. в ОДМВР Бургас е постъпил сигнал за настъпило самостоятелно ПТП в дълбока необезопасена дупка срещу кръговото движение за гр. София в близост до магазин „Технополис“.

Произшествието е посетено от мл. автоконтрольори П. Г. и М. М., като служителите на място не са установили наличие на необезопасена дупка, за което са отказали да изпробват за алкохол водача Н.. Документи не са издадени от служителите на сектор ПП в гр. Бургас.

Разпитан, св. Н., заявява, че на процесната дата автомобилът му пропаднал в дълбока около 20 см. необезопасена дупка, до тротоара, около кръговото точно на изхода от Бургас за София, веднага след завоя надясно за к.к. „Слънчев бряг“. На мястото не можело да се кара бързо, т.к. се излизало от десен завой в кръгово движение, при което водачът е без предимство, а следвал още един десен завой. При преминаването през дупката, усетил проблем с гумите, светнала аварийната лампа за въздушното окачване. Спрял и установил, че са спукани две гуми и въздушната възглавница. Обадил се на 112 и на „Лев инс“, всички дошли да видят как е станало. Пътна полиция 3 отказали да му издадат протокол за ПТП, а застрахователите отказали да му изплатят обезщетение без протокол. След консултация с адвокат, завел дело, което спечелил и КАТ – Бургас му издали протокол за ПТП. След представянето му на застрахователя, последният изплатил обезщетение около година по-късно.

На осн. чл.266, ал.3 от ГПК пред въззивната инстанция е допуснат разпит на свидетелите М. М. и П. Г., извършен по делегация.

Св. М. заявява, че не си спомня за процесното ПТП, не може да каже дали е посетил местопроизшествието и какво е констатирал на място. Заявява, че когато не се констатира на място причина за ПТП, не издавали нищо, само уведомявали дежурния.

Св. Г. заявява при разпита, че няма спомен за сигнала от 03.03.2018г., няма никакъв спомен от конкретното местопроизшествие. Заявява, че щом е нямало дупка, значи е нямало произшествие, затова не са издали протокол. На въпрос защо след постановяване на съдебното решение на Адм. съд – Бургас е издал протокол на ПТП, заявява, че не си спомня.

По делото е приет протокол за ПТП, издаден на 20.12.2018г., съставен от мл. автоконтрольор П. Г., в който в графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е посочено, че лекият автомобил е попаднал в дупка и по него са нанесени щети, като за отбелязани 2 бр. гуми.

От заключението на изслушаната по делото САТЕ се установява, че на 03.03.2018 г. в гр. Бургас, на ул. „Транспортна“ срещу магазин „Технополис“ е настъпило застрахователно събитие - ПТП, при което лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ****, управляван от В.Д.Н., е преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, вследствие на което на процесния автомобил са причинени материални щети, чиято реална стойност, според заключението на експерта е в размер на 2948,34 лева.

След обсъждане на така събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира за доказано по делото, че процесното ПТП е настъпило по посочения в заключението на САТЕ механизъм и щетите по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка със същото. Показанията на св. Н. са категорични, логични и последователни. Същите не се опровергават от показанията на свидетелите Г. и М., които заявяват, че не си спомнят процесното ПТП и не са информативни относно констатираните на място обстоятелства. Същите не опровергават показанията на водача относно наличието на дупка на пътното платно. Приетото пред въззивната инстанция удостоверение от 20.03.2018г. също не може да разколебае този извод, предвид факта, че е изолирано, неподкрепено от останалите събрани по делото 4 доказателства, а и само по себе си не установява констатациите на посетилите мястото на произшествието служителите на Пътна полиция, а само твърденията им в тази посока, които обаче не се потвърждават от самите тях при проведения по делото разпит.

Ето защо, съдът кредитира свидетелски показания на св. Н. като последователни, логични и непротиворечиви, неопровергани, а напротив – подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото САТЕ, която потвърждава, че с категоричност при описания в констативния протокол за ПТП механизъм на произшествието /който изцяло съвпада с описания от разпитания водач, посочен от него и в уведомлението за настъпване на застрахователно събитие/, щетите по лекия автомобил се явяват в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

След обсъждане на така посочените доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено по делото, че при управлението на застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в участък от пътното платно с нарушена цялост на /дупка/, наличието на която по никакъв начин не е било сигнализирано или обезопасено. В резултат на събитието са настъпили вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско".

Обстоятелствата, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Агенция "Пътна Инфраструктура", не са спорни пред въззивната инстанция и в тази връзка доводи във въззивната жалба не са изложени. Ето защо, въззивният съд възприема извода на СРС, че в случая именно бездействието на служители на ответника или други лица, на които е възложил изпълнението, във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.

Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено вследствие на необезопасена дупка, намираща се на републикански път, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание 410, ал.1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В конкретния случай от заключението на вещото лице по приетата САТЕ, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че стойността на претърпените вреди възлиза на 5 сумата от 2 948, 34 лв., като първоинстанционният съд е посочил, че сумата от 20 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, с който извод СГС се солидаризира. Така предявеният иск е основателен до сумата от 2 968, 34 лв., до която е бил и уважен от СРС.