Решение № 219 от 14.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Русе, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета А.а

Светослав Тодоров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело № 20234500500248 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. В. А. срещу Решение № 264/02.03.2023г., постановено по гр.д. № 2591/2022г. по описа на Районен съд гр. Русе, с което е отхвърлен предявения срещу Н. В. П. и С. Н. П. иск с правно основание чл.155, ал.1 вр. чл.74 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 3380 лева, с която ищецът е погасил кредит на ответниците към „Сосиете Женерал Експресбанк“АД по договор за ипотечен кредит № 022959/23.07.2007г. и ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на решението. Твърди, че е погасил ипотечния кредит на ответниците година и половина след като е придобил ипотекиран за този дълг имот и това обуславяло наличието на правен интерес да плати чуждото задължение.

Необосновано и неправилно първоинстанционният съд приел, че ищецът не е доказал правния си интерес от изпълнението на чуждо задължение и няма право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор до размера на това, което е платил. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск и му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че решението е постановено правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложеното във въззивната жалба и отговора по нея, не правят доказателствени искания, претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Русенския окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 2591/2022г. по описа на Районен съд гр. Русе е образувано по предявен от А. В. А. срещу Н. В. П. и С. Н. П. иск с правно основание чл. 74 ЗЗД за осъждане ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3380 лева, с която той на 01.11.2017г. е погасил тяхно задължение по ипотечен кредит към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

В исковата молба и уточняващите я молби се твърди, че ответниците са страна по Договор за ипотечен кредит сключен на 23.07.2007г. за сумата от 7000 лева. За обезпечение на кредита на същата дата била учредена в полза на банката ипотека върху имот на ответниците, находящ се в с.Пиргово, общ.

Иваново, обл. Русе, ул. *****. Ищецът живял на семейни начала с дъщерята на ответниците до началото на 2019г. и имали дете. На 09.05.2016г. ответниците дарили при равни права имота на ищеца и на дъщеря си Т. С. П., за което предварително уведомили банката. На 01.11.2017г. ответницата подала до банката заявление за предсрочно пълно погасяване на кредита и с вносна бележка от същата дата ищецът внесъл на свое име сумата от 3380 лева. Отново на 01.11.2017г. с преводно нареждане ищецът превел по сметка с титуляр Н. П. сумата от 3380 лева, с което погасил предсрочно изцяло кредита на ответниците. В уточняваща молба от 17.10.2022г. посочва, че претендираната сума от 3380 лева представлявала остатъка от главницата по кредита. Поддържа, че имал правен интерес от пълно предсрочно погасяване на дълга за да освободи собственият си имот от тази тежест, както и да предотврати принудително изпълнение, насочено към имота.

Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, с който се оспорва иска по основание и размер. Искането на ищеца за заплащане на сумата от 3380 лева, внесена от него за предсрочно погасяване на ипотечния кредит на ответниците било преклудирано като правна възможност. Искът следвало да се отхвърли и поради липсата на правен интерес за ищеца от заплащане предсрочно на кредита на ответниците. Твърдят още, че сумата била дарена от ищеца и от дъщеря им. На 01.11.2017г. при внасяне парите в банката дъщерята на ответниците Т. внесла 1500 лева нейни лични спестявания, а 2 ищецът внесъл остатъка от парите в размер на 1880 лева, с което искали да се отблагодарят на ответниците за дарението на имота през 2016г.

Съставът на Русенския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

На 23.07.2007г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от една страна и от друга страна Н. В. П., като кредитополучател и С. Н. П., като съдлъжник е сключен Договор за ипотечен кредит № 22959. По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер 7000 лева за срок от 180 месеца при посочени в договора условия. Към доказателствата по делото е приложено заверено за вярност копие от договора за кредит и погасителния план към него.

На същата дата е съставен и вписан нотариален акт за договорна ипотека, с който в полза на банката за обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена ипотека върху недвижим имот н ответниците, находящ се в с. Пиргово, обш.

Иваново, обл. Русе, ул. *****.

На 03.05.2016г. ответниците са уведомили банката за намеренията си да прехвърлят чрез дарение ипотекирания имот на името на дъщеря им Т. С. П. като същевременно продължат да обслужват вноските по кредита.

На 09.05.2016г. е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот, с който ответниците Н. В. П. и С. Н. П. даряват на Т. С. П. и А. В. А. своя недвижим имот, находящ се в с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, ул. *****.

Със заявление от 01.11.2017г. Н. В. П. е уведомила банката за намерението си да погаси предсрочно напълно остатъка от договорения кредит.

На същата дата ищецът А. В. А. е внесъл по своя банкова сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД сума в размер на 3380 лева с основание „вноска“ и е наредил превод на същата сума по банкова сметка на ответницата Н. В. П. с основание „пълно погасяване на ипотечен кредит“.

От писмо от „Банка ДСК“ АД се установява, че за периода от 05.01.2009г. до 01.11.2018г. по кредита на Н. В. П. и С. Н. П. са платени 37 броя месечни вноски, заплатени от Н. П., С. П. и Т. П. в размер на 5226.46 лева и три броя преводни нареждания от А. В. А. – на 03.06.2016г. – 40 лв., на 24.10.2016г. – 70 лв. и на 01.11.2017г. – 3384 лева. Окончателната вноска, която постъпила по кредита е в размер на 3299.24 лева.

За изясняване на фактическата страна на спора на страните са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите К.Д.И., майка на ищеца и Т. С. П., бивша съпруга на ищеца и дъщеря на ответниците.

В показанията си св. И. твърди, че знае за дарението на къща в с. Пиргово, което ответниците са направили на ищеца и тяхната дъщеря Т.. При 3 дарението къщата била в окаяно съС.ие и ищецът решил да направи основен ремонт през 2017г. След дарението месечните вноски по ипотечния кредит били правени от ищеца и дъщерята на ответниците Т.. Ищецът решил да изплати остатъка от кредита наведнъж и поискал от родителите си да му помогнат с известна сума. Уговорката по твърдения на ответниците била ищецът и дъщеря им Т. да ги гледат, да им дават някакви пари за това, че са им дали имот. След раздялата между ищецът и Т. ответниците решили да си върнат имота и да развалят дарението. През периода 2016-2017г. Т. П. работела на много места за по два-три месеца.

Св. Т. П. заявява, че до 2016г. е живяла заедно с родителите и детето си в къщата на ул. ***** в с. Пиргово. Баща на детето бил ищецът. През 2007г. ответниците взели кредит за да направят ремонт на къщата. Двамата работели и нямали проблем с плащането на кредита, като месечната вноска била около 72 лева. След раждането на детето ищецът идвал да го вижда. Свидетелката помолила родителите си да оставят жилището за да се опитат да заживеят с ищеца и детето заедно в къщата. Ответниците искали да оставят къщата на свидетелката и детето, но ищецът настоял да бъде преписана и на него. В края на 2016г. ответниците дарили къщата на свидетелката и на ищеца.

Свидетелката живяла заедно с ищеца и детето в къщата до началото на 2019г., когато той я изгонил и тя се прибрала при родителите си. В края на 2017г. свидетелката говорила с ищеца и решили, че имат спестени пари и от благодарност за дареното им жилище ще погасят кредита на ответниците. В банката отишли свидетелката, нейната майка и ищецът. Общата сума била над три хиляди лева. Свидетелката дала на ищеца 1500 лева в брой, тъй като му имала пълно доверие, живеели заедно и били в добри отношения. Ищецът добавил колкото пари е необходимо и дал парите на касиерката, която попитала на кое име да е бележката, а ищецът отговорил да е на негово име.

Свидетелката разполагала със сумата от 1500 лева от студентски бригади в Аляска и върнати данъци тях, както и превеждани за детето пари от социалните. Никога не ставало въпрос ответниците да връщат тези пари на ищеца и били много изненадани от заведеното дело, защото той си живеел в къщата.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Русенски окръжен съд формира следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя 4 неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Вида и обема на търсената защита се определя от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, като пълните граници на поставения пред съда спор се очертават с изложените от ответника твърдения и разграничаването на спорното от безпосрното между страните.

В конкретния случай е безспорно между страните и се потвърждава от събраните по делото доказателства, че ответниците са сключили договор за ипотечен кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“АД през 2007г., който е обезпечен с договорна ипотека върху техен недвижим имот, находящ се в с.

Пиргово, ул. *****. Не се спори също, че ищецът и дъщерята на ответниците са живели на семейни начала до началото на 2019г. и имат общо дете. Отново към безспорната част от релевантните за разрешаване на спора факти и обстоятелства следва да се причисли извършеното дарение през 2016г., с което ответниците дарили на ищеца и на дъщеря си ипотекирания имот, както и извършеното на 01.11.2007г. пълно погасяване на задълженията по кредита със сума в размер на 3380 лева, наредена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка на ответницата Н. П. и двете сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД.

Спорът между страните е правен по отношение наличието на правен интерес у ищеца от погасяването на чуждо задължение и фактически относно наведените с отговора на исковата молба твърдения, че сума в размер на 1500 лева е предоставена на ищеца от дъщерята на ответниците за пълно предсрочно погасяване на кредита и за наличието на дарствено намерение у ищеца при извършване на плащането.

След като е придобил по силата на договора за дарение собствеността върху част от ипотекирания недвижим имот, ищецът е станал ипотекарен длъжник по договора за кредит на ответниците и винаги има правен интерес от погасяване на това задължение, независимо дали вноските по кредита се погасяват редовно. Ищецът като собственик на недвижим имот, който служи за обезпечение на кредит, по който той не е страна е именно ипотекарен длъжник противно на твърдяното в отговора на въззивната жалба. В изричната норма на чл.155, ал.1 ЗЗД е предвидено, че ако приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Отчитайки интереса на ипотекарния длъжник от запазване собствеността върху ипотекираната вещ, законодателят е предвидил специалната, спрямо тази на чл.74 ЗЗД, норма на чл.155 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД, за суброгиране ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор в две алтернативни хипотези. За разлика от чл.74 ЗЗД изрично предвиждащ правен интерес от заплащането на чуждия дълг и 5 доказването му, с оглед суброгиране в правата на кредитора, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че този интерес е налице винаги, с оглед факта на вещната тежест върху имота, поради което и за суброгирането е достатъчно плащането на дълга или претърпяване на принудително изпълнение. Касае се за уредени от закона алтернативни възможности и ищецът е имал правен интерес от погасяване на задължението, за което негов имот служи за обезпечение независимо дали е допусната просрочие на вноските, обявена ли е предсрочна изискуемост, както и какви са размерът на месечните вноски и на получаваните от ответниците доходи. Плащането, на обезпеченото с ипотека задължение, е достатъчно за суброгирането на ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор , на основание чл.155 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД. В този смисъл и Решение № 61/ 16.07.2012г. по т.д.