Решение № 10202 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10202 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20251110153605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 392912/1.12.2025 г., подадена от „е- Л.ГР“ ЕООД ЕИК ...... с адрес гр. София, Община: Б, гр. Б, п.к.

2227, представлявано от И. С И., чрез адвокат Г. Б. М. със съдебен адрес: гр. София, бул. “В” 1А, кантора №159, срещу ЗАД „А“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Д Баучър № 51, представлявано от МИ и КВ ., чрез юрк. И Й., с която са предявени са обективно съединени искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1906,42 евро, равностойност на 3728,63 лв., представляваща претенция за неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско” на МПС по щета № ...., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2025 г. от Ю И., служител в ищцовото дружество, било реализирано ПТП в град П на кръстовището между улица „А I“ и улица „Х Крум“. Слизайки от автомобила, водачът на МПС погледнал в огледалото за задно виждане, установил, че нямало никаква опасност, нито какъвто и да бил автомобил, идващ отзад, като бил спрял на ъгъла на 4 метра от кръстовището на ул. „Х Крум“ и ул. „А 1“, срещу № 7 на ул. „Х Крум“. Там нямало видимост в огледалата за задно виждане. В момента, в който е настъпил ударът, вратата е била открехната и ударът е бил силен. Сочи, че скоростта, която предполагала неочаквано появяване от пряката/ъгъла зад МПС „С“, била висока. За реализираното ПТП имало съставен двустранен протокол, който се намирал в застрахователя — предаден заедно със заявлението за щетата. Твърди, че вратата на лекия автомобил след удара била изкривена и не можело да се затвори, което наложило репатриране. Сочи, че свидетел на пътното произшествие била КЛ И..

На 16.07.2025 г. ищецът уведомил застрахователя ЗАД „А“ АД с ЕИК ..... с писмо изх.

№ Л- 4835/31.07.2025 г., за осъщественото ПТП с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за автомобил марка „С С4“, per. № ..... Сочи, че има валиден към момента на ПТП застрахователен договор с полица № ...... Твърди, че застрахователят образувал щета № ..... На 31.07.2025 г. застрахователя с писмо изх. № Л-4835/31.07.2025 г., отказал да изплати каквато и да било щета, като се позовал на чл. 10.11 от Общите условия, а именно, че щетата 1 е настъпила, поради груба небрежност и липса на предпазни мерки. Отварянето на вратата било „несъобразено“. Счита, че това твърдение е обосновано и не е подкрепено с никакви доказателства. Сочи, че са подали възражение и са поискали изплащане на обезщетение в седемдневен срок. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди направените разноски.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал отговор, като оспорва исковата молба изцяло по основание и размер. Твърди, че в хода на ликвидацията на образуваната при застрахователя щета било установено, че водачът на л.а. „С Ц4“ с рег. № .... не била пазила МПС с грижата на добър стопанин, но не е положила и минималната дължима грижа при използване на превозното средство, като е отворила вратата му, без да се убеди, че в момента не е заобикалян или изпреварван от друго превозно средство. Счита, че това е действителната причина за настъпване на произшествието, с което водачът на превозното средство е нарушил чл. 95, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че ответното дружество е констатирало, че събитието, за което се претендира обезщетяване на вредите попада в хипотезата на т.1011., т.

76.1., т. 76.2. във връзка с т.3.14 от „Дефиниции“ от приложимите общи условия, поради което е постановило отказ. Навежда доводи и за нарушение на чл. 395, ал. 1 от КЗ. Счита, че искът е прекомерен и не отговаря на действително претърпените вреди, поради което го оспорва и по размер. Счита, че ищецът не се е съобразил със средните пазарни цени. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга, както и обстоятелствата, на които основава възражението си за изключване на риска.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява следното: На 5 март 2019 г. около 12 часа на ул. Х Крум, в района на № 7, водачът на лек автомобил „С Ц4“ с рег. № .... отворил предната лява врата, вследствие на което настъпило съприкосновение между отворената лява врата и предна дясна част на преминаващ отляво лек автомобил „А“ с рег.№ ......

Изслушаната САТЕ, приета от съда като неоспорена и компетентно изготвена, установява, че от техническа гледна точка водачът на лек автомобил „С Ц4“ с рег. № .... е могъл да предотврати настъпването на произшествието, ако преди да отвори предната лява врата на автомобила си е извършил проверка и се е убедил, че платното до него е свободно и няма да настъпи съприкосновение с преминаващия отляво лек автомобил „А“ с рег.№ ......

От извършения разпит по делегация от РС – Дупница на свидетеля К. С. се установява, че свидетелят, който е управлявал лек автомобил „А“ с рег.№ ..... към момента на настъпване на процесното ПТП, той е видял, че вратата на другия автомобил се отваря, когато се изравнил с него. Времето е било ясно сухо време. Свидетелят обяснява, че лекият автомобил „С Ц4“ с рег. № .... е бил паркиран, като половината част от автомобила е бил на тротоара, а другата половина – на пътното платно. Когато свидетелят е преминавал покрай 2 другия автомобил, вратата се е отворила и той не е имал възможност да реагира. Свидетелят е натиснал спирачките и завил наляво, но не успял да избегне удара.

Съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)“ пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.“, а е паркирано, съгласно алинея 2, когато е „спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.“ Доколкото няма данни по делото автомобилът на ищцовата страна да е бил паркиран, а се установява, че водачът се е намирал в автомобила, съдът приема, че в случая е налице престой на моторното превозно средство. Чл. 94, ал. 3 от ЗДвП урежда, че „за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“

От свидетелските показания на св. С. става ясно, че лек автомобил „С Ц4“ с рег. № .... е бил спрял като една част от него е бил върху тротоара, а друга част – върху пътното платно. По делото няма данни дали на мястото, където е бил спрял или паркирал лекият автомобил е имало определени места от собственика на пътя, на които е разрешено за паркиране. Това не може да се установи нито от скицата към ДКП, нито от другите писмени и гласни доказателства. При това положение, съдът приема, че водачът на увредения лек автомобил, предмет на спора, е нарушил правилата за спиране и паркиране, както и за отваряне на вратата на автомобила, а именно – чл.94, ал. 3 и чл. 95 от ЗДвП. По този начин, водачът на увредения лек автомобил е осъществил хипотезите на изключени от застрахователя рискове по точките 10.11 и 10.32 от Общите условия на застрахователя.

С оглед на изложеното, съдът счита, че искът е неоснователен, оспорването е основателно и следва исковата молба да бъде оставена без уважение, а на ответника да се присъдят сторените в производството разноски. Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, представен от ответник, разноските възлизат на 200 евро за депозити за вещо лице и за свидетел, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение от 100 евро. Съдът счита, че последното следва да се определи в размер на 80 евро по реда на чл. 78, ал.6 от ГПК. При този изход от спора ищецът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „е-Л.ГР“ ЕООД ЕИК ...... с адрес гр. София, Община: Б, 3 гр. Б, п.к. 2227, представлявано от И. С И., чрез адвокат Г. Б. М. със съдебен адрес: гр.

София, бул. “В” 1А, кантора №159, срещу ЗАД „А“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Д Баучър № 51, представлявано от МИ и КВ ., чрез юрк. И Й. обективно съединени искове по чл.405, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1906,42 евро, равностойност на 3728,63 лв., представляваща претенция за неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско” на МПС по щета № ...., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА е-Л.ГР“ ЕООД ЕИК ...... с адрес гр. София, Община: Б, гр. Б, п.к. 2227, представлявано от И. С И. да заплати на ЗАД „А“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Д Баучър № 51, представлявано от МИ и КВ ., чрез юрк. И Й. сумата от 280 евро за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4