Решение № 69 от 07.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Ст. Мулешков при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Гражданско дело № 20211800100561 по описа за 2021 година

А. Г. Г. е предявил срещу Б. А. В. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. и на имуществени вреди в размер на 764,98 лв., претърпени в резултат на престъпление по транспорта, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда.

Претендират се и законните компенсаторни лихви от датата на увреждането.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2016 г. в гр. С. е настъпило ПТП между два леки автомобила, управлявани от страните; че вината за ПТП е била изцяло за ответника, който е бил осъден с влязла в сила присъда (одобрено споразумение) за извършено престъпление по транспорта; че автомобилът на ищеца е бил увреден (тотална щета), като вредите са били изцяло репарирани от застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач. Твърди се, че при процесното ПТП ищецът е претърпял телесни и душевни увреждания, за чието обезщетяване е предявил претенция в размер на 90 000 лв. пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а именно ЗК „О.“; че претенцията е била предявена на 09.10.2017 г., като застрахователят му е изплатил без споразумение сумата от 10 000 лв. Ищецът твърди, че получените при ПТП телесни увреждания не само не са били излекувани, но са се задълбочили и са довели до последващо влошаване на здравословното му състояние. Сочи подробно и хронологично 1 неблагоприятното развитие на заболяванията в резултат на увреждането от 31.07.2016 г. както до предявяване на претенцията пред застрахователя през м. октомври 2017 г., така и след това, вкл. към датата на предявяване на исковата молба. Обосновава, че е налице причинна връзка между ПТП, претърпените телесни увреждания и влошаването на здравословното му състояние през годините. Сочи в какво се изразяват физическите болки и страдания, неудобствата и ограниченията в ежедневието. Сочи и претърпените душевни страдания. Оценява неимуществените вреди на 120 000 лв., от която сума приспада полученото застрахователно обезщетение от 10 000 лв. и претендира разликата от 110 000 лв.

Освен това ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е претърпял и имуществени вреди в размер на 509,98 лв. във връзка с провежданите през годините различни форми на лечение (медицински прегледи и освидетелстване, лекарства, рехабилитации, транспорт и др.), както и вреди от 255 лв., изразяващи се в плащането на паркинг за съхраняването на автомобила във връзка с извършваните процесуалноследствени действия по наказателното производство срещу ответника.

Твърди, че съхраняването на автомобила за нуждите на наказателното дело е представлявало изискване на разследващите органи. Претендира обезщетение в общия размер на имуществените вреди от 764,98 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Отрича наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и заявените в исковата молба увреждания. Поддържа, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са били изцяло обезщетени с полученото застрахователно обезщетение от 10 000 лв., както и че допълнителната му претенция, предявена по настоящото дело, е прекомерна и в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Прави и възражение за съпричиняване на вредите, като твърди, че ищецът е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Твърди също така, че заявените разходи за лечение на травматичните увреждания от катастрофата (имуществени вреди), са били обезщетени от застрахователя с извършеното плащане на 10 000 лв. Оспорва част от разходите за медицински интервенции да са били направени за преодоляване последиците от уврежданията.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК съдът е конституирал З. к. „О. Л.“ (н.) със седалище в гр. Н. (К.), чрез ЗК „О. – клон Б.“ КЧТ, като трето лице – помагач на ответника Б. А. В.. Третото лице с писмено становище, представено след първото съдебно заседание, оспорва исковете.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязла в сила присъда (решение по чл. 78а НК от 29.05.2018 г.) по НАХД № 5621 / 2018 г. на Софийски районен съд ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК – за това, че на 31.07.2016 г. в гр. С. при управление на лек 2 автомобил с рег. № СО 2105 СВ е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. Г. Г. по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на втора, трета и четвърта предходилни кости, изкълчване на четвърта и пета метарзофелангеални стави на лявото ходило, което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни. С решението, влязло в сила на 14.06.2018 г., наказателният съд е освободил ответника от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба.

Влезлите в сила присъди (вкл. решенията по чл. 78а НК) на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).

Следователно по настоящото дело съдът следва да се произнесе само за претърпените от ищеца вреди, които са резултат от противоправното деяние, извършено виновно от ответника, и за справедливия размер на дължимото обезщетение.

От писмените доказателства и показанията на свидетелката Д. Д. е видно, че непосредствено след пътнотранспортното произшествие на ищеца била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. П." ЕАД, гр. С., където той бил приет за лечение. Лекарите установили оточно и деформирано ляво ходило, болки и ограничени движения в областта на лявото ходило и рентгенови данни за закрити фрактури на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото стъпало и луксация на 4-та и 5-та метатарзално фалангални стави на лявото стъпало. Били извършени мануална репозиция, закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и поставяне на мека имобилизация.

Установило се и навяхване на шията, поради което на ищеца му била поставена и ортопедична яка за срок от три седмици. Ищецът бил изписан на 01.08.2016 г. с подобрение, като лечението му продължило в домашни условия с дадени препоръки да спазва следстационарен режим и назначени контролни прегледи. За състоянието на А. Г. от УМБАЛСМ „Н. И. П." ЕАД била издадена Експертиза ИЗ № ......./...... г.

На 02.08.2016 г. ищецът посетил съдебномедицински кабинет.

Съдебният медик въз основа на преглед и наличните документи установил следните травми, настъпили в резултат катастрофата:

- травми на левия крак, изразяващи се в закрити фрактури на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото стъпало и луксация на 4-та и 5-та метатарзално фалангални стави на лявото стъпало, които в своята съвкупност са причинили трайно затруднение на движението на долния ляв крайник;

- навяхване на шията, във връзка с което била поставена ортопедична яка, което навяхване представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

- други травматични увреждания, причиняващи болка и страдание – 3 дълбоко ограничено издраскване на лявата челно-слепоочна област, охлузване на лявата предмишница.

За състоянието на ищеца е било издадено съдебномедицинско удостоверение № 336.08/2016 г.

След изписването му от УМБАЛСМ „Н. И. П." ЕАД и в изпълнение на дадените му лекарски предписания, ищецът продължил лечението на получените травми при домашни условия. След премахване на временната имобилизация и започване на процедури по рехабилитация и раздвижване, той обаче започнал да изпитва силни болки и изтръпване в областта на лявото стъпало, съпроводени с бързонарастваща слабост при ходене, затопляне и напрежение при статично натоварване на крака. Във връзка с тези страдания през следващите години били проведени множество прегледи, изследвания и процедури по рехабилитация, както следва:

На 07.10.2016 г. в МЦ „О.“ ЕООД било проведено образно изследване (рентгенография). Констатирано било състояние след субкапитални фрактури на II, III и IV-та метатарзални кости, с умерена плантарна девиация на главите и костен калус; костни абриси медиално от основите на проксималните фаланги на IV и V-ти пръст; псевдокистозно преустройство на структурата на основите на метатарзалните кости, ос кубоидес и ос навикуларе – Зудекова остеопороза.

На 20.10.2016 въз основа на направените изследвания от МЦ „О.“ ЕООД диагнозата за Зудек била потвърдена. Ищецът бил насочен към физиотерапия.

За периода от 18.10.2016 г. до 31.10.2016 г. бил проведен курс физиотерапия. По време на курса, а именно на 24.10.2016 г., отново бил извършен преглед, при който била констатирана Зудекова дистрофия след тежка травма, водеща до болка и риск от намалена трудоспособност.

След физиотерапията бил извършен нов преглед при ортопедтравматолог. В Амбулаторен лист № ...... от ........... г. била поставена основна диагноза по МКБ счупване на метатарзална кост; състояние след фрактура на II, III и IV метатарзални кости на ляво стъпало; консолидация; зудек-синдром.

Към момента на прегледа било установено следното обективно състояние: болка и оток в ляво ходило; интермитентно затопляне на крака; при обостряне – затруднено стъпване и вървене; рентгенови данни за стари фрактури на II, III и IV метатарзална кост. Ищецът получил предписания за медикаментозна терапия и силиконови ортопедични стелки.

На 22.02.2017 г. бил извършен нов преглед на ищеца в Медицински център „С. П.“ ООД. В издадения амбулаторен лист били отразени счупванията, както и обективното състояние при прегледа – болка по хода на IV метатарзална става, засилваща се при натоварване. Препоръчано било образно изследване.

В резултат от образно изследване от 22.02.2017 г., проведено в МБАЛ „С.“ ЕООД, било установено следното обективно състояние: фрактура в 4 основата на средната фаланга на II пръст на ляво ходило; състояние след фрактура на II, III и IV метатарзална кост; посттравматични остеоартрозни изменения на IV и V пръст в областта на фалангите; остеопороза.

На 15.03.2017 г. била проведена магнитнорезонансна томография на ляво ходило в МДЛ „С." ООД, установяваща посттравматична деформация (плантарна девиация) на главичките на II, III, IV-та метатарзална кост; артрозни промени в метатазофалангеалните стави; костномозъчен едем в проксималните фаланги на II, III, IV-ти пръст на лявото ходило; огнищна (Зудекова) остеопороза.

На 17.03.2017 г. в 11,54 ч. бил проведен преглед в Клиника „Т.“.

Констатирано било наличие на хипестезия по Ес 1 дерматом в ляво, както и състояние на други мононевралгии на долен крайник.

На същата дата – 17.03.2017 г. – бил проведен и преглед в „Т.“. Ищецът бил насочен за физиотерапия съгласно издаденото медицинско направление/искане за консултация.

Отново на 17.03.2017 г. бил проведен и трети преглед на ищеца в МЦ „С. П.“. В амбулаторния лист, издаден в 17 ч., отново били отразени получените при пътнотранспортното произшествие счупвания, както и моментното обективно състояние – палпаторна болка върху главичките на II IV метатарзални кости и спаднал напречен свод. Като терапия били препоръчани ортопедични сделки.

Според Амбулаторен лист № ... от .......... г. на МЦ „С. Г. С.“ ищецът бил диагностициран с основна диагноза по МКБ „други мононевралгии на долен крайник“. При снемане на анамнеза пациентът се оплакал от болка и изтръпване на пръстите на ляво ходило. Заключението било за нормална скорост на провеждане по двигателните влакна на периферните нерви – нервус перонеус и нервус тибиалис вляво; за забавена скорост и ниски амплитуди по сетивните влакна на нервус кутанеус плантарис латериалис вляво и за ЕМГ данни за периферно нервно увреждане на нервус кутанеус плантарис латериалис на лявото ходило.