Акт от 16.01.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр.София, 16.01.2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в о т к р и т о съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №241 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Софийски градски съд е сезиран с предявен от И.Г.С. с ЕГН ********** против „И-**“ АД (н.) с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и синдика иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на вземане, предявено в производство по несъстоятелност на „И.-**“ АД, открито с решение № 2095 от 22.11.2019 г. по търг. дело № 681/2019 г. по описа на СГС, ТО VI-21състав, което е било включено в обявения в ТРРЮЛНЦ Списък на неприети вземания и спрямо което, подаденото от ищеца възражение е било оставено без уважение с определение на съда от 22.01.2021 г.

Ищецът твърди, че вземането му е възникнало на основание, издаден от длъжникът в несъстоятелност „И.“ АД, ЕИК ****** запис на заповед от 15.02.2018 г., с който се е задължил неотменяемо и безусловно, без протест и разноски, да му заплати сумата от 625 807,40 лв. с падеж - 15.02.2020 година.

Издаденият запис на заповед обезпечавал изплащането на наследствения му дял от общия размер на предоставени под формата на заеми на дружеството-длъжник парични средства от наследодателя му Г.А.С., починал на 04.04.2015 г., съгласно Акт за смърт №0366 / 04.04.2015 г., които не са върнати от длъжника. Сочи, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържание, доброволно подписан от издателя, че съдържа реквизитите, изчерпателно изброени в чл.535 от ТЗ и е годен да породи целения правен ефект. Твърди, че от вписването му дружеството е било управлявано и представлявано от наследодателя му, който предоставил лични парични средства за осигуряване на нормалното функциониране на дружеството, за което са съставени първични счетоводни документи и същите са отразени в счетоводните регистри на дружеството длъжник.

Също така, че в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, удължен на основание чл.3, т.1 от Закона за мерките и действияа по време на извънредното положение обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. е предявил вземането си в откритото производство по несъстоятелност и е представил доказателства, но същото не било прието. В срока по чл.690, ал.1 ТЗ възразил против списъка на неприетите вземания, в който вземането било включено, но съдът по несъстоятелността отхвърлил възражението, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С определение от

23.07.2021 г., на основание чл.694, ал.4 ТЗ, по делото е конституирано трето лице помагач на ответника. С отговор от 06.10.2021 г. третото лице оспорва иска, като неоснователен, с твърдения, че вземането не съществува и не е доказано от представените от кредитора-ищец доказателства.

Синдикът депозира писмено становище от 08.09.2021 г., че искът е основателен и следва да се уважи и да се признае за установено съществуването на вземане, възоснова на редовен от външна страна запис на заповед, който е валидна едностранна търговска сделка по смисъла на чл.535 ТЗ.

В срока за писмен отговор ответникът, редовно уведомен по чл.50, ал.2 ГПК, не е депозирал такъв.

СЪДЪТ, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства и справка по партидата на търговското дружество – длъжник и деловодната програма на СГС се установи, че спрямо ответното дружество с Решение № 2095 от 22.11.2019г. по търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VI-21 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ с рег.

20191127133528 е открито производство по несъстоятелност, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. Със същото решение „И.“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „И.“ АД, постановена е обща възбрана и запор на имуществото на „И.“ АД и е спряно производството по търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VI-21 състав. В производството по несъстоятелност, в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е постъпила молба с вх.№ 57435 от 22.06.2020 г., с която е предявено вземане от ищеца в производство в общ размер на 625 807,40 лв., ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на молбата в съда до окончателно изплащане на вземането, на основание на запис на заповед, издаден на 15.02.2021 г. от длъжника „И.“ АД, който обезпечава изплащането на наследствения дял от общия размер на предоставен под формата на заем на дружеството-длъжник парични средства от наследодателя Г.А.С., които не са върнати от длъжника.

\

В изпълнение на изискванията на чл. 686, ал. 1 от ТЗ, синдикът е съставил Допълнителен списък №1 на приетите предявени вземания на кредиторите на „И.“ АД, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, и Допълнителен списък №1 на неприетите предявени вземания на кредиторите на „И.“ АД, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, в който вземането на ищеца е включено под №4. Списъците са обявени в търговския регистър по партидата на „И.“ АД /н/ на 17.08.2020 г. под № 20200817113521.В срока по чл.

690, ал. 1 от ТЗ е постъпило писмено възражение с вх. № 87215/26.08.2020 г., е което ищецът в настоящото производство е възразил срещу включването на предявеното от него вземане в Допълнителен списък №1 на неприетите предявени вземания на кредиторите на „И.“ АД. По постъпилото възражение с Определение № 260437 от 22.01.2021 г., обявено в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на 22.01.2021 г. с № 20210122120319,съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението.

Съдът е счел, че макар и записът на заповед да е абстрактна сделка, съобразно трайно установената практика при въвеждане на твърдения за връзката й с каузални правоотношения, то същите подлежат на доказване по съдържание като основание за издаването на ценната книга, респ. не съществуването на обезпеченото каузално правоотношение – с оглед липсата на каквито и да е доказателства това кога, как и възоснова на какви уговорки и съдържание на правоотношението са възникнали такива между Г.С. и „И.21“ АД, обосновало извода за липса на вземането и по записа на заповед.

От представените и приети по делото писмени доказателства Запис на заповед от

15.02.2018 г., издаден от „И.“ АД, ЕИК ******; Удостоверение за наследници изх.№ РЛН20-УГ01-5793/1 от 12.05.2020 г., издадено от Столична община - Район Люлин; Ведомост по дебита и кредита на счетоводна сметка 4603: Разчети по наследени парични средства на „И.“ АД за периода от 01.01.1999 г. до декември 2019 г., ведно с хронологичен регистър на счетоводните записвания на сметка 1518 за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2018 г.; Удостоверение от 01.11.2019 г., издадено от „И.“ АД; Молба за предявяване на вземане от с вх.№ 57435 от 22.06.2020г. от И.Г.С. в производството по т.д. №681/2019 г. на СГС;

Допълнителен списък №1 на неприетите предявени вземания на кредиторите на „И.“ АД, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ; възражение по чл.690 от ТЗ от ищеца, определение на СГС по т.д.№ 681/2019 г. и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 -2014 г. и ГФО към 31.12.2017 г. и заключението на съдебно счетоводната експертиза, преценени в съвкупност по делото се установи, че процесното вземане, предявено от ищеца и неприето в производството по несъстоятелност е възникнало възоснова на запис на заповед 15.02.2018 г. Длъжникът

„И.“ АД, ЕИК ******, издавайки запис на заповед, се е задължил неотменяемо и безусловно, без протест и разноски, да му заплати сумата от 625 807,40 лв. / с падеж - 15.02.2020 година. Ищецът е низходящ и законен наследник на Г.А.С., ЕГН **********, починал на 04.04.2015 г. бивш изпълнителен директор и представляващ търговското дружество длъжник. В счетоводството на „И.-**“АД е осчетоводено по счетоводна сметка 1518 „ОТП заемни средства“ получени в заем суми от Г.А.С. към 01.01.2009 г. по счетоводната сметка е отразено салдо – непогасено задължение към Г.А.С. в размер на 807 070, 22 лв., колкото е и непогасения остатък към същата дата. За периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. получените в заем суми са в общ размер на 2 506 211, 77 лв., а върнатите от дружеството суми са в общ размер на 1 436 414, 69 лв. От заключението е видно, че към 31.12.2014 г. неплатеният остатък от задължението на „И.-**“ АД към наследодателя на ищеца е в размер на 1 876 867, 30 лв., съгласно отразените в счетоводните записвания. Категорично вещото лице сочи, че е налице документална обоснованост на счетоводните операции във връзка с представените под формата на заемни средства от Г.А.на дружеството за период от 01.09.2009 г. до м.12.2011 г. и че за процесния период от 2009 г. до 2014 г.

„И.“АД е водило редовно счетоводство по отношение на получените суми. В годишните данъчни декларации на Г.С. предоставените заеми в полза на дружеството били съответно декларирани, като за 2014 г. възлизали на сума в общ размер от 1 953 712 лева. (л.112 от делото). От последно публикувания в търговския регистър по партидата на дружеството годишен финансов отчет към 31.12.2017 г., придружен с независим одиторски доклад, който също е приложен към настоящата искова молба, дружеството-длъжник е оповестило заеми, дължими на наследниците на Г.С. в размер на 1 823 хил. лева, при годишен лихвен процент от 5% /пет на сто/. Доказателствената сила на счетоводните книги се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали обстоятелства по делото, защото е производна. Това следва от изискването на чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал.

1 от ТЗ тези книги да бъдат редовни. А това означава всяко вписване в тях да бъде съставено въз основа на редовен първичен счетоводен документ, който да го оправдава. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ТЗ всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, както и за осъществени разходи. Редовно водените счетоводни книги обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме, че фактите са настъпили така, както е обективирано в тях. Ако търговските книги не са водени редовно - в нарушение на изискванията на ТЗ и ЗСч, те не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят ( чл. 55, ал. 2 от ТЗ).

На следващо място - за да е налице създадена между страните връзка по договор за заем, е установена съдебна практика в постановените от ВКС Решения № 78/17.07.2008 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о., Решение №

21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2011 г. на I т. о., Решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на II т. о., съгласно която предоставената сума представлява съществен елемент от договора за заем, затова установяване на предаването на паричната сума с поето задължение за връщане, е доказване на договора, тъй като без доказване на реалния елемент, не е завършен фактическият състав на договор за заем. В случая се установи редовното водене на счетоводните книги и с оглед характера на договора за заем – който е реален, както и на извършените от търговското дружество изявления, съдът приема за доказано съществуването на облигационно правоотношение между Г.С. и „И.“АД и възникването на вземане за останалата невърната заемна сума. За ищецът и останалите наследници по закон, на основание чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗНасл възниква вземане за съответния им (равен) дял от същото вземане на основание наследствено правоприемство. Дружеството длъжник е издало запис на заповед от 15.02.2018 г.с поемател ищеца, с който се е задължил неотменяемо и безусловно, без протест и разноски, да му заплати сумата от 625 807,40 лв. с падеж - 15.02.2020 година.

Предмет на настоящето производство е предявеният установителен иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, който е допустим, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за това - спрямо ответника е открито и висящо производство по несъстоятелност, вземанията на ищеца са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като са били включени в съставения от синдика списък на неприетите вземания и той е направил възражение по чл.690, ал.1, което е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал.