Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18200 от 28.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12983/2025
Вид
Решение № 18200
Подписан
28.09.2026
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 93, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 52 · Закон за наследството
  • чл. 52, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството
  • чл. 6 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 8 · Закон за наследството
  • чл. 89, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 91 · Кодекс на международното частно право

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18200 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110112983 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. В. Г. срещу А. Б. Р., В. В. В. и Б. В. В. искове по чл. 69, ал. 1 ЗН, за делба на следния недвижим имот: апартамент № 22 в бл. ****** - зона В“, гр. София, заедно с прилежащите към апартамента избено помещение № 1 с полезна площ от 4,22 кв.м заедно с 7,718 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток — фасада, запад - апартамент № 23, север - стълбище, юг - фасада и на избеното помещение: изток - мазе № 2, запад - коридор, север — фасада и юг - фасада, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който се намира на първи етаж в сграда с идентификатор ***; предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1 ; посочена в документа площ: 118,54 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1 с площ от 4,22 кв.м., 7,718 % идеални части от общите части на сградата; ниво:

1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма.

В исковата молба се твърди, че на 25.03.1994 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******, том XXXII, дело № 6322 от 25.03.1994 г. на нотариус Ив. Пенова, 1-ви нотариус при СНС към СРС, вписван в СВ с вх.рег. № 8342 от 25.03.1994г. процесният имот е придобит от А.******В*****ов и Б. В. В. при равни квоти от по ½ идеална част. След 1 кончината на А.******В*****ов, починал на 28.10.2014 г., притежаваната от него 1/2 идеална част от имота е придобита при равни дялове от родителите му - 1/4 идеална част от майка му А. Б. Р. и 1/4 идеална част от баща му *Ф****** Воденичаров. След смъртта на *Ф****** Воденичаров, починал на 06.12.2017 г., собствеността върху притежаваната от него 1/4 идеална част от имота е придобита при равни дялове от по 1/12 идеална част от наследниците му по закон - С. В. Г., В. В. В. и Б. В. В.. Така С. В. Г. и В. В. В. притежават по 1/12 идеална част от апартамента, А. Б. Р. притежава 3/12 идеални части от апартамента, а Б. В. В. притежава 7/12 идеални части от апартамента. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

От страна на ответниците е упражнено правото на отговор в срок, като предявените искове се оспорват. Излагат се твърдения, че бащата на А.******В*****ов - *Ф****** Воденичаров, бивш жител на гр. София, е направил отказ от наследството от сина му Александър, на основание чл. 52, ал.1 вр. чл. 49 ЗН, видно от вписана декларация от дата 15.09.2015г. от името на *Ф****** Воденичаров за отказ в Районен съд в гр. Страсбург, Франция.

Навеждат доводи, че наследството на А.******В*****ов се е открило в гр.

Страсбург, Република Франция, тъй като там е било постоянното му пребиваване, където е настъпила и неговата смърт, и се прилага правото на държавата на наследяване, в която той трайно е пребивавал и където се открива неговото наследство. След неговата смърт, съгласно чл. 8 от ЗН, тъй като не е оставил низходящи наследници, негови наследници са неговите родители. След отказа от наследството на *Ф****** Воденичаров от наследството на сина му А.******В*****ов, на основание чл. 53 от ЗН, се е уголемил дела на наследството, което получава неговата майка - ответницата А. Б. Р., а другата ½ част е собствена на ответницата Б. В. В., по силата на покупко-продажбата от 25.03.1994 г. При евентуалност (в случай, че съдът намери, че *Ф****** Воденичаров е бил наследник на сина си Александър) правят възражение за придобиване по давност от ответника А. Б. Р. на 1/4 ид.част от имота (ако се приеме, че такава е наследена от *Ф****** Воденичаров), като добросъвестен владелец, за период повече от 10 години , през което време делбеният имот ответницата А. Б. Р. е ползвала имота необезпокоявано и явно. Оспорват като невярно твърдението, че ответниците възпрепятстват достъпа на ищеца до имота и че ищецът не може да го ползва.

Твърдят, че никой не живее постоянно в имота от 2017 година, но ответницата А. Б. Р. два пъти седмично ходи в него, наглежда го, почиства, заплаща разходите за такси, данъци и консумативи. Предвид изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

2

С определението № 2135/16.01.2026 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 25.03.1994 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******, том XXXII, дело № 6322 от 25.03.1994 г. на нотариус Ив. Пенова, 1-ви нотариус при СНС към СРС, вписван в СВ с вх.рег. № 8342 от 25.03.1994г. процесният имот е придобит от А.******В*****ов и Б. В. В. при равни квоти от по 1/2 идеална част. В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 11.03.2026 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че към настоящия момент ответницата А. Б. Р. ползва процесния делбен имот.

Между страните не се спори също така, а и се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници, изх. № 01375/13.02.2023 г., издадено от Столична община, район „Подуяне“ (л.10-11), ч е А.******В*****ов е починал на 28.10.2014 г., като е оставил за свои наследници по закон А. Б. Р. (майка), *Ф****** Воденичаров (баща).

Съгласно Препис-извлечение от Акт за смърт (л.8) постоянният адрес на А.******В*****ов е бил в гр. София.

От представената в превод на български език разписка за депозиране на декларация за отказ от наследство (л.189) се установява, че 15.09.2015 г.

*Ф****** Воденичаров е депозирал в Районния съд в Страсбург декларация за отказ от наследството на сина си А.******В*****ов, починал в гр. Страсбург на 28.10.2014 г.

Съгласно удостоверение за наследници, изх. № РОБ23-УГ51669/13.02.2023 г., издадено от Столична община, район „Оборище“ (л.12-13) *Ф****** Воденичаров, със семейно положение „разведен“ е починал на 06.12.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон С. В. Г. (дъщеря), В.

В. В. (дъщеря) и Б. В. В. (дъщеря).

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета без възражения от страните, и представена в писмен вид на лист 210-213 по делото, средният пазарен наем на целия имот към датата на изготвяне на заключението е 409,35 евро.

При това положение, спорните между страните въпроси са дали *Ф****** Воденичаров е направил валиден отказ от наследството на сина си А.******В*****ов, и евентуално дали А. Б. Р. е придобила по давност ¼ идеална част от процесния недвижим имот.

Действително отношенията, които възникват при наследяването на едно лице, свързано с две или повече държави-членки са уредени с Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г.

3 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения, и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването, и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Съгласно чл. 83, пар. 1 от този регламент, той се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на или след датата 17.08.2015 г. Тъй като, в настоящия случай Александър Воденичаров е починал на 28.10.2014 г., разпоредбите на този регламент са неприложими относно уреждането на имуществените отношения, произтичащи от смъртта на Александър Воденичаров, и следва да намерят приложение разпоредбите на Кодекса на международното частно право.

Съгласно чл. 89, ал. 2 КМЧП наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Поради това, приложимото право към наследяването на недвижимите имоти, оставени от А.******В*****ов, е българското право.

Съгласно чл. 91 КМЧП приложимото право към наследяването урежда: момента и мястото на откриване на наследството; кръга и реда на наследниците; наследствените дялове; способността да се наследява; поемането на задълженията на наследодателя и разпределение им между наследниците; приемането и отказа от наследство; сроковете за приемане на наследството; разполагаемата част; условията за действителност на завещание.

Съгласно чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Терминът „местожителство“, който е бил използван в законодателството преди 2000 г., съответства на термина „постоянен адрес“ по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗГР - адрес в населено място в Република България, където лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението. За определяне на мястото на откриване на наследството е без значение настоящия адрес, мястото на настъпване на смъртта или къде се намира имуществото на лицето. /в този смисъл Определение № 729/20.02.2024 г. по ч.гр.д. № 493/2024 г., I г.о./.

Съгласно чл. 52 ЗНасл, отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред. Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН приемането на наследство може да стане с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.

В настоящия случай, тъй като от представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че постоянният адрес на А.******В*****ов е бил в гр. София, то отказът от оставеното от него наследство е следвало да бъде направен писмено и съответно вписан в особената книга за това на Софийски районен съд. Поради това, че по делото няма данни в особената книга на 4

Софийски районен съд да е вписан отказ от наследство, направен от *Ф****** Воденичаров от наследството на сина му сина му А.******В*****ов, съдът приема, че по българското законодателство такъв не е извършен.

Следователно, отказът, направен пред Районния съд в Страсбург, не произвежда целеното правно действие да уголеми дела на другия наследник.

Предвид изложеното, съдът намира, че със смъртта на

А.******В*****ов на 28.10.2014 г., на основание чл. 6 ЗН притежаваната от него ½ идеална част от апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Левски – зона В“, бл. 19, ет. 1 е придобита при равни квоти от родителите му А. Б. Р. и *Ф****** Воденичаров, или всеки от тях е придобил по ¼ от процесния апартамент по наследство от своя син, като останалите ½ ид.части са собствени на Б. В. В. по силата на сключения договор за покупко-продажба.

По възражението за придобиване по давност на ¼ от процесния имот от ответницата А. Б. Р.:

Не се спори и се установява от представеното с Отговора съдебно решение, че бракът между Велко и А. е бил прекратен със съдебно решение през 2009 г., като за ползване на А. Р. е бил предоставен, като семейно жилище, апартамент № 22 в бл. ****** - зона В“, гр. София – процесният имот.

Това е същият имот, който на 25.03.1994 г. с Нотариален акт за покупко-продажба е бил закупен от сина А.******В*****ов и дъщерята Б. В.

В. при равни квоти от по 1/2 идеална част.

Ответникът А. Б. Р. твърди, че от 28.10.2014 г. /датата на смъртта на сина й А.******В*****ов/ до момента на подаване на исковата молба в съда /07.03.2025 г./ е упражнявала фактическа власт явно и необезпокоявано фактическа власт върху следващата се по наследство за Велко Воденичаров ¼ от идеални части от имота, с намерение А. Р. да свои тези идеални части, като А. Р. е допуснала Велко Воденичаров да живее в имота в периода от края на 2014 г. до смъртта му на 06.10.2017 г., поради което А. Б. Р. е придобила правото на собственост по давност върху ¼ от имота като добросъвестен владелец.

От своя страна ищцата твърди, че след като в периода ноември 2014 г.

– 06.10.2017 г. имотът е бил владян както от ответниците А. Б. Р., В. В. и Б. В., така и от Велко Воденичаров, то А. Б. Р. не е придобила правото на собственост върху посочената част от 1/4.