Решение № 703 от 03.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Стара Загора, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100364 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

26, ал. ЗЗД във връзка със ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с ответника „Неткредит“ ООД. В условията на евентуалност моли за прогласяване нищожността на неустойката по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ***/*** г., както и осъждане на ответника „Неткредит“ ООД да заплати на ищцата сумата от 800 лв./409,03 евро, заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., поради нищожността на договора. Претендират се разноските по делото.

Исковете са предявени от П. В. М. от гр. Стара Загора срещу „Неткредит“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД. С исковата молба се твърди, че на *** г. е сключила с ответника „Неткредит“ ООД договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е получила сумата от 1 500 лв., като общата сума за връщане възлизала на 3 048 лв. при срок на кредита 12 месеца и годишен процент на разходите (ГПР) 48,77%. Съгласно клаузите на договора кредитополучателят следвало да предостави гаранция по кредита в размер на 1 848 лв. до края на деня, следващ сключването на договора, като 1 при неизпълнение било предвидено задължение за заплащане на неустойка в размер на 1 200 лв., дължима за периодите, през които кредитът не е обезпечен, и начислявана към погасителните вноски. Ищцата твърди, че по договора е заплатила общо сумата от 2 300 лв. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, тъй като в него не била посочена ясно методиката за формиране на годишния процент на разходите и не били включени всички разходи по кредита, което препятствало потребителя да установи действителния размер на оскъпяването. Според ищцата част от разходите по кредита, включително свързани с предоставянето на гаранция, не били включени при формиране на ГПР, което водело до заобикаляне на законовото ограничение на размера му. В условията на евентуалност се поддържа, че клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на гаранция в размер на 1 200 лв., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, представляваща неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и сключена в нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Ищцата моли съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – нищожността на клаузата за неустойка, както и да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 800 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответниците „Неткредит“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД са подали писмен отговор. Ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД оспорва редовността на исковата молба, като поддържа, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което счита, че следва да бъде върната, ако нередовностите не бъдат отстранени.

Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 евро. Заявява също, че в случай че не осигури процесуален представител за първото открито съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като поддържа подадения отговор на исковата молба.

В срока за отговор ответникът „Неткредит“ ООД е представил такъв, като оспорва предявените искове. На първо място, поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа електронен адрес за връчване по чл.

2

38 и чл. 38а ГПК, както и банкова сметка или друг начин за плащане, поради което моли съда да я остави без движение и да даде указания на ищцата за отстраняване на нередовностите. Ответникът признава като безспорен факт сключването между страните на *** г. на договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1 500 лв.

Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора за потребителски кредит и на клаузата за неустойка, както и твърдението, че по договора са заплатени сумите, посочени в исковата молба. Поддържа, че договорът съдържа изискуемата от закона информация относно годишния процент на разходите и че предвидената в договора неустойка представлява разход при неизпълнение на задължение и не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР. Посочва също, че липсват доказателства за извършено от ищцата плащане на сумата, посочена в исковата молба. В тази връзка, твърди, че „Неткредит“ ООД не е получавало сумата в размер на 2 300.00 лева по процесния договор за кредит.

В проведените по делото открити съдебни заседания страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. По делото са постъпили писмени молби, с които всяка от страните поддържа заявените от нея искания и доводи.

В хода на производството съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че същият се счита предявен за сумата от 177,93 евро, представляваща недължимо заплатена лихва по договор за кредит от *** г. За разликата над 177,93 евро до първоначално претендирания размер от 409,03 евро производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска в тази част.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер на 1 500 лева, която е била усвоена.

Заемодателят „Неткредит“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, имаща право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими 3 средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на търговската или професионалната си дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът – на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо, процесният договор представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Недействителността е изначална, като при нейното прогласяване потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.

В процесния случай съгласно чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят се е задължил в срок от един ден да предостави обезпечение – банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция. В чл. 6, ал. 1 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 1 200 лева, начислявана ежемесечно. Съдът намира, че така уговореното задължение за предоставяне на обезпечение не предоставя реална възможност за избор на потребителя.

Изискването за представяне на банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция в еднодневен срок след сключване на договора, при размер на обезпечението 1 848 лева, е практически неизпълнимо за средния потребител. Житейски и икономически необосновано е да се приеме, че в толкова кратък срок потребителят би могъл да осигури подобно обезпечение, още повече че издаването на банкова гаранция предполага извършване на самостоятелна кредитна оценка и заплащане на съответни разходи.

Поставяйки подобни предварително неизпълними условия, кредиторът фактически създава предпоставки за възникване на задължение за заплащане на договорената неустойка, респективно за увеличаване на цената на кредита.

Ответникът не оспорва, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита е включен единствено разходът за възнаградителна лихва, като уговорената неустойка не е била включена. Съдът приема, че неустойката по чл. 6 от договора представлява разход по кредита по смисъла на Закона за потребителския кредит, който е следвало да бъде включен при формиране на годишния процент на разходите. Невключването му води до 4 невярно представяне на общата цена на кредита и лишава потребителя от възможността да прецени реалното си задължение. Този извод съответства и на практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, съгласно която посочването на ГПР, който не отразява всички разходи по кредита, се приравнява на липса на надлежно посочване на този процент, тъй като препятства информирания избор на потребителя.

Въз основа изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК обуславя недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Поради това, предявеният главен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на главния иск за прогласяване недействителността на договора, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от договора.

На следващо място, при недействителност на договора приложение намира чл. 23 ЗПК, съгласно който потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на получената сума, без лихви и други разходи. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Н., което съдът кредитира като компетентно, обективно и добросъвестно изготвено, се установява, че по процесния договор ищцата е заплатила сумата от 1 500 лева (766,94 евро) – главница, и сумата от 348 лева (177,93 евро) – възнаградителна лихва. Не се установява плащане на други суми. При това положение заплатената възнаградителна лихва е получена без правно основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД.

Ето защо, предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен до размера на 177,93 евро.

По разноските:

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Д. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска 5 помощ. Съобразно Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет размерът на минималното възнаграждение за иск с определен интерес е 400 лв., дължимо директно в полза на адвоката. Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна „Неткредит“ ООД, което съдът намира за частично основателно. Това е така, защото делото не се отличава с висока степен на правна и фактическа сложност, по него са проведени само две съдебни заседания и не са постъпили възражения от насрещната страна, които да доведат до усложняване на необходимите процесуални действия по защитата.

Освен това в проведените съдебни заседания процесуалният представител на ищцата не се е явил. Съдът отчита и съществуването на обилна съдебна практика по идентични казуси, включително и с участието на ищцата.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 240 евро. Сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила такива разноски, за да й се възстановяват те на нея.

Предвид изхода на делото - уважаването на иска, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК на ищцата се дължат направените по делото разноски. С Определение № 347/04.02.2026 г., постановено по делото, съдът е освободил ищцата от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Предвид това и с оглед изхода на делото, на основание 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Стара Загора следните суми: 100 евро за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза и 87,90 евро държавна такса по предявените искове (62,34 евро за установителния иск и 25,56 евро за осъдителния иск ).