Решение № 9 от 28.02.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Дряново, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100195 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са субективно и обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.

1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Ищецът “Юробанк България” АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че с договор за потребителски кредит № FL954064/ 06.12.2018г., предоставили на ответника кредит в размер на 9360 лева. В съответствие с договора кредитополучателят усвоил предоставените от банката парични средства по разплащателна сметка, разкрита на името на кредитополучателя при ищцовото дружество. Посочват, че съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент ПРАЙМ плюс надбавка в размер на 6,50 % за първите 24 месеца от усвояване на кредита, а след 24-тия месец в размер на 8,50 % процента пункта. Размерът и начинът на изчисляване на референтния лихвен процент били подробно описани в ал.2 и следващите от договора за кредит. При просрочие на вноските и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължал лихва за забава, равна на законната лихва за забава.(чл. 9 от договора за кредит). Твърдят, че съгласно чл. 7 от договора, кредитополучателят погасявал задължението на месечни вноски, включващи лихва и главница, като по силата на чл. 8 от договора за кредит погасителните вноски били с падеж до 6 число на съответния месец, като размерът на месечната вноска бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Крайният срок за погасяване на цялото задължение бил 06.02.2023г.

1

Посочват, че на кредитополучателя бил връчен погасителен план за плащанията по договора за кредит. Според договореното в чл. 4 от договора за потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащали на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план. Ако падежът на погасителната вноска съвпаднел с неприсъствен ден, тя можело да бъде направена и в първия работен ден след падежа.

Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения по процесния договор за кредит, като не заплатил на банката всички месечни вноски, включващи лихва и главница, лихви и такси, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не заплатил дължимите лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава съгласно чл. 9. По силата на чл. 14 от договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката имала право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.

Поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска падеж 06.08.2019г. съгласно погасителния план към договора за кредит, банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора, за което кредитополучателят бил уведомен писмено с покана, връчена чрез ЧСИ В. Ц., като към днешна дата бил настъпил крайният срок за погасяване на задължението, съгласно приложения към договора погасителен план.

Уточняват, че претендираната сума в размер на 231,60 лв. –обезщетение за уведомяване, представлявала сбор от разходите на банката във връзка с връчване на 2 бр. покани до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение, като тези разходи подлежали на обезщетяване на основание чл. 309а, ал.

1, пред. 2 от ТЗ.

На 01.03.2023г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 54/ 2023г. по описа на Pайонен съд Дряново, като съдът уважил подаденото заявление, за което издал изпълнителен лист и заповед. За събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 250/ 2023г. по описа на ЧСИ В. Ц., като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което взискателят получил указания за завеждане на установителен иск. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника И. П. К., че същата има задължение към "Юробанк България" АД в размер на главница 8196,72 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2023г., 539 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.08.2019г. до 30.09.2021г„ мораторна лихва за периода от 06.08.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 41,09 лв., мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 21.02.2023г. в размер на 152,32 лв. и разходи за 2 уведомяване 231,60 лв.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. Ц. от АК – Габрово. В същия се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Счита, че договорът, на който дружеството ищец основавало претенцията си, бил нищожен договор, като противоречащ на закона – основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с редица разпоредби на Закона за потребителския кредит. Процесният договор попадал в приложното поле на посоченият закон, но същият не бил съобразен с редица императивни норми на ЗПК, действали към момента на сключването му, а именно: на първо място към договора не били приложени общи условия към договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, а според разпоредбата на чл. 22 ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора за заем следвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин.

В процесния договор не бил посочен годишен процент на разходите, не било ясно нито какво включвал, нито как бил формиран - изрично бил уговорен само годишен лихвен процент. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също представлявало самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.

В процесния договор бил посочен само размера на кредита, следователно липсвала и яснота каква част била дължимата главница, лихви и такси. При това положение не можело да бъде извършена преценка за погасяване на каква част от задължението били отнесени направените от ответника плащания и за какъв период се отнасяли. Следователно договорът не отговарял и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, според който трябвало да бъде ясно погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато било приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.

Относно разходите за уведомяване, които ищцовото дружество претендира, счита, че нямало доказателства за реално заплатена сума, което само по себе си водело до нищожност и било една неравноправна клауза в процесния договор. Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит, усвояван по разплащателна сметка от 06.12.2018г., бил недействителен и като такъв не можел да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК били императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не бил предвидил.

Предвид изложеното счита договорът за нищожен и моли съда да прогласи нищожността му.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответницата дължа само разликата между нетната стойност на кредита (само получената главница) и заплатената от него сума/ цялата платена от него сума следвало да се отнесе за погасяване на главницата. Счита, че относно претенцииите за лихви (законна, възнаградителна и мораторни лихви), формулирани в исковата молба за два отделни периода била изтекла погасителната давност, уредена в чл. 111, буква „в" от ЗЗД.

Правя възражение за погасяване по давност на тези суми и моли съда да го разгледа и уважи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

С определение от 31.12.2024г. е прието за съвместно разглеждане възражение на особения представител на ответницата за изтекла погасителна давност относно претенцииите за лихви (законна, възнаградителна и мораторни лихви, формулирани в исковата молба за два отделни периода) съгласно чл. 111, буква „в" от ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 54/ 2023г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Юробанк България” АД, гр. София против длъжника И. П. К. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК № 18/ 01.03.2023 г., като е разпоредено длъжникът да заплати сумата 8196,72 лв. – главница по Договор за потребителски кредит FL954064, сключен на 06.12.2018 г. между „Юробанк България“ АД и И. П. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 539 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.08.2019г. до 30.09.2021г., сумата 41,09 лв. – мораторна лихва за периода от 06.08.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата 152,32 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 21.02.2023 г., сумата 231,60 лв. – разходи за уведомяване, сторени за периода от 16.09.2020 г. до 31.08.2021 г., както и сумата 183,21 лв. – разноски по делото за държавна такса и сумата 909,64 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

С определение от 19.04.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.

2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си само по отношение на този длъжник.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответницата И. П. К. настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

От представения по делото договор за потребителски кредит № FL954064 се установява, че същият бил сключен на 06.12.2018г. между „Юробанк България“ АД и 4

И. П. К., като кредитополучател, като дружеството отпуснало на последната кредит в размер на 9360 лв. за срок до 06.02.2023г. Определен бил лихвен процент през първите 24 месеца от срока за издължаване на кредита променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,5 процентни пункта, а след изтичане на периода по-горе до крайния срок – променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,5 процентни пункта. За референтен лихвен процент по договора ще се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Към датата на определяне на годишния лихвен процент по кредита се ползва последно публикуваната на интернет страницата на банката стойност на ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева в размер на 1,150%.

Годишният процент на разходите е определен в размерна 8,84%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 10832,44 лв., изчислена към момента на сключване на договора.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредиторът „Юробанк България" АД превел сума в размер на 9630 лева по банковата сметка на кредитополучателя И. П. К., представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL954064 на 06.12.2018г. Кредитополучателят И.