Решение № 869 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330117915 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от Я. П. Н. срещу „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:

1864, 78 лв. – представляваща стойност на доставена топлинна енергия до обект находящ се в гр. П., бул. „****“ № ***, вх. „*“, ап. ** за периода 01.03.2006г.30.04.2009г., 402, 21 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода 01.05.2006г.- 17.11.2009г., ведно със законната лихва върху главното вземане от 18.11.2009г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 173, 61 лв.- деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.01.2010г. по ч.гр.д. № 15069/ 2009г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в и за събирането на които е образувано изпълнително дело №***********, по описа на ЧСИ*******, район на действие Окръжен съд- Пловдив (претенцията на ищеца е формулирана съобразно отразеното от него в уточняваща молба вх. № 24789/ 05.03.2024г.- л. 30 от делото).

Ищецът поддържа, че горепосоченото вземане на ответника е погасено по давност. Изтъква се, че изпълнителен лист за вземанията е издаден на 05.01.2010г., което приема като дата, от която следва да се отброява петгодишният период за погасяване на вземането по давност. Същевременно, горепосоченото изпълнително 1 дело е образувано на 19.09.2016г. Предвид изложената хронология, ищецът счита, че от влизане в сила на изпълнителното основание, по силата на което се дължат процесните суми, до датата на образуване на изпълнителното дело е изминал период от повече от пет години, с което и вземането е погасено по давност. Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Оспорва се предявеният иск. Твърди се, че кредиторът не е бездействал в период от повече от пет години. Поддържа се, че по повод на издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано изп. дело №*****, по описа на ЧСИ ****. В рамките на това производство и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ответното дружество като взискател е възложило на съдебния изпълнител осъществяването на нужните изпълнителни действия с цел събиране на задължението. Впоследствие, изпълнителният лист е изтеглен и въз основа на него е образувано изп. дело №****** по описа на ЧСИ*******. Поддържа се, че в рамките на посочените изпълнителни производства са извършвани действия, които са прекъсвали многократно хода на давността. Акцентира се и върху обстоятелството, че съобразно задължителната тълкувателна практика на ВКС, при образувано изпълнително производство, давност не тече до 26.06.2015г. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

По допустимостта на производството: в практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС, е възприето становището, че достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. В константната практика на Върховния касационен съд се възприема, че за длъжника винаги е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване недължимостта на задължението и в хипотезата на прекратено изпълнително производство, дори и по молба на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, ако за взискателя съществува възможността за образуване на ново изпълнително производство.

В случая, от приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза /л.64- 65/ се установява, че процесната сума в размер от 173, 61 лв. – деловодни разноски (фигурираща в издадения изпълнителен лист от 05.01.2010г. в полза на кредитора-ответник като сума в общ размер от 253, 35 лв.) е изцяло погасена. Предвид това, за взискателя не съществува възможност за повторно образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист 2 за тази част от вземането по същия и съответно, за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на задължението, което той вече е погасил в рамките на изпълнителния процес. В случай че ищецът претендира да е заплатил суми в полза на взискателя и счита, че тези суми са били недължимо заплатени, последният разполага с възможността да предяви осъдителен иск срещу кредитора, но това обстоятелство е извън настоящия процес, поради което и съдът не счита за нужно да го подлага на допълнително обсъждане.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и за наличието на която решаващият съд е длъжен да следи служебно. По така изложените съображения и след като ищецът е заплатил в рамките на изпълнителния процес сумата по изпълнителния лист в размер от 173, 61 лв., то производството по делото следва да бъде прекратено в частта, с която се претендира да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 173, 61 лв. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се изяснява и че оставащите за погашение суми по изпълнителния лист от 05.01.2010г. са 1864, 78 лв. – представляваща стойност на доставена топлинна енергия до обект находящ се в гр. П., бул. „****“ № **, вх. „**“, ап. ** за периода 01.03.2006г.- 30.04.2009г. и сумата от 402, 21 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода 01.05.2006г.- 17.11.2009г., като върху главницата е начислявана и законна лихва.

Съобразявайки гореизложеното и предвид изрично отразеното в заключението по приетата съдебно- счетоводна експертиза, то производството по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъде разгледано за следните суми: 1864, 78 лв. – представляваща стойност на доставена топлинна енергия до обект находящ се в гр. П., бул. „****“ № **, вх. „*“, ап. ** за периода 01.03.2006г.- 30.04.2009г. и 402, 21 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода 01.05.2006г.- 17.11.2009г., ведно със законната лихва върху главното вземане от 18.11.2009г. до окончателното му изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.01.2010г. по ч.гр.д. № 15069/ 2009г., по описа на Районен съд- Пловдив, X I V- ти гр. с-в, за събирането на които е образувано изпълнително дело № ******, по описа на ЧСИ ****, район на действие Окръжен съдПловдив.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на 3 факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В рамките на настоящото производство не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че в полза на ответното дружество, по ч.гр.д. № 15069/ 2009г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. св е издаден изпълнителен лист от 05.01.2010г. въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8704/ 19.11.2009г.

Вземанията по посочения изпълнителен лист са, както следва: 1864, 78 лв. – представляваща стойност на доставена топлинна енергия до обект находящ се в гр. П., бул. „***" № **, вх. „**“, ап. ** за периода 01.03.2006г.- 30.04.2009г.; 402, 21 лв.обезщетение за забава върху главницата за периода 01.05.2006г.- 17.11.2009г., ведно със законната лихва върху главното вземане от 18.11.2009г. до окончателното му изплащане и сумата от 253, 35 лв. – деловодни разноски (както вече бе посочено, сумата за деловодни разноски е изцяло погасена, в тази част производството е недопустимо, поради което и това вземане не е предмет на настоящото изложение по същество). Не съществува спор между страните и че заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила най-късно на 05.01.2010 г. (датата, на която е издаден процесният изпълнителен лист).

От приетото по делото Удостоверение изх. № 17514/ 25.11.2024г., издадено от ЧСИ ****, район на действие Окръжен съд- Пловдив (л. 63 от делото) се изяснява, че за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист от 05.01.2010г. първоначално е образувано на дата 16.02.2010г. изп. дело № **** по описа на ЧСИ ****, район на действие Окръжен съд- Пловдив. От приетото удостоверение се изяснява и че изп. дело № *** по описа на ЧСИ *** е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ от дата 15.05.2015г. Към настоящия момент делото е унищожено. Съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение от 28.03.2023г. по т.д. № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, след като изп. дело № **** по описа на ЧСИ *** е образувано на 16.02.2010г., то за вземанията предмет на същото, давност не тече до 15.05.2015г., когато е прекратено. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото самото изпълнително дело е унищожено, то не би могло да се извърши преценка кога е осъществено последното валидно изпълнително действие по него. При 4 липсата на други доказателства за това, съдът изцяло кредитира отразеното в издаденото от ЧСИ *** Удостоверение изх. № 17514/ 25.11.2024г. и приема, че изпълнителното дело е било висящо до 15.05.2015г. и именно до тази дата, съобразно дадените изрични указания в горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, давност не е текла. Предвид това, настоящият съдебен състав не счита за нужно да подлага на допълнителен коментар въпроса какви точно изпълнителни действия са извършвани по изп. дело № *** по описа на ЧСИ *** (релевантно е само обстоятелството, че до 15.05.2015г. същото е било висящо), съответно дали и в кой момент е настъпила перемпция. Отделно от изложеното, самата перемпция е без правно значение за хода на давността в изпълнителния процес (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., ГК, IV г.о. на ВКС).

По отношение активността на взискателя „ЕВН България Топлофикация” ЕАД след дата 15.05.2015г. следва да се акцентира върху следното: вземанията на взискателя по Изпълнителен лист от 05.01.2010г. издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8704/ 19.11.2009г. по ч.гр.д. № 15069/ 2009г. по описа на РС- Пловдив се базират на услуга по доставка на топлинна енергия. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът трябва да обоснове отрицателния установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респективно на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение- какъвто е процесният случай). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) – изрично в тази връзка Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/ 2022 г., IV- то г. о., ГК.