Решение № 861 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330201562 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-0273000576/10.11.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУХисар, с което на Д. Т. Т., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 500 лева (с еврова равностойност 255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в допълнителна молба се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 1

04.03.2026г., а жалбата е подадена на 11.03.2026г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 23.09.2025г, около 14,52ч., в с. Долна Махала, на ул. Първа № 20, жалб. Т. управлявал МПС „Пежо 308 СВ“ с рег. № ****, който бил собственост на „УСС 1“ ЕООД. Същият била спрян за проверка от полицейски служители, сред които бил св. К.. При извършената проверка се установило, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация от 27.08.2025г. на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. За така установеното, св. К. съставил АУАН.

По отношение на така установеното управление на МПС с прекратена регистрация била сезирана РП-Пловдив, която с Постановление от 20.10.2025г. отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратила преписката по компетентност на началника на РУ-Хисар за сведение и преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност. След връщането на преписката, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП.

Видно от справката за прекратяването на регистрацията на процесното МПС се установява, че за МПС с рег. № **** е регистриран договор за продажба на лек автомобил с документ № ****/****г. от Нотариус № ***, като заявлението е подадено по електронен път. Липсват данни в двумесечен срок от придобиването на автомобила новият собственик, да го е регистрирал, поради което и след изтичане на законовия 2-месечен срок, на 27.08.2025г. регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е била прекратена служебно.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К.. От тях се установяват 2 обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил справка, от която се е изяснил статусът на автомобила и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението му. Описаното от свидетеля, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, се потвърждава и от представената справка за регистрация и справка за собственост на автомобила.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице. НП освен това е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след отказ на РППловдив да образува наказателно производство и връщане на преписката на административно-наказващия орган.

При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. НП е издадено на 10.11.2025г. за нарушение от 23.09.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Датата на връчването му на 04.03.2026г. също не води до погасяване на наказателната отговорност по давност.

При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В НП са описани всички съставомерни фактически признаци на процесното нарушение – управлението на автомобил от страна на жалбоподателя, липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, датите на служебното прекратяване на регистрацията и на установеното управление на МПС-то. Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото право.

При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от правна страна, че процесният автомобил при управлението му от 3 жалбоподателя не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на МПС-то е била прекратена към датата на процесното деяние.

По смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП към датата на извършването на прекратяването на регистрацията (27.08.2025г.) - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика (какъвто е например случаят при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП), в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик – в този смисъл е и непротиворечивата практика на АС-Пловдив по сходни казуси – Решение № 2450 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2806/2021 г.;Решение № 1835 от 24.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2266/2022 г.;Решение № 2443 от 13.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.

№ 2409/2021 г.;Решение № 1292 от 23.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1139/2021 г.;Решение № 626 от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 490/2021 г.

За да е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не следва кумулативно МПС-тата както да не са регистрирани, така и да нямат табела с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен 4 номер, поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете посочени изисквания:

1. както МПС да е регистрирано, така и

2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът „или“, доколкото, както вече се посочи, нарушението ще е налично и при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В случая административнонаказващият орган не е изложил твърдения управляваното МПС да не е било с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Видно от словесното изписване на нарушените правила в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. за първата от двете хипотези на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В случая се установява и извършване нарушението от субективна страна от жалбоподателя. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи. Ето защо, независимо, дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно ЗДвП. В тази връзка следва да се съобрази, че дължимото поведение при поемането на управление на чужд автомобил не изключва водачите от задължение да извършат определените проверки за спазването на изискванията на закона, а напротив – следва да положат допълнителни усилия да се уверят, че автомобилът е годен да бъде управляван по пътищата – било то за спазване на изискването за сключване на застраховка ГО (при които между другото законодателят е предвидил санкциите за водачите-несобственици да са по-високи от санкциите 5 за водачите-собственици), преминат технически преглед или регистрация. В тази връзка нищо не е пречело на жалбоподателя, при поемане на управление на чуждо МПС, да поиска СРМПС на автомобила (каквото е и неговото задължение - да носи същото, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), и в случай, че предаващото лице е различно от лицето, което е вписано в СРМПС като негов собственик, да провери, запитвайки предаващия, кой е собственикът на автомобила, като по този начин се увери, че са спазени изискванията за регистрацията му. Поради това и не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 16 НК, тъй като дори водачът да не е знаел, че управляваният автомобил не е регистриран, не се изключва вината му, тъй като в случая е налице форма на вина – небрежност, по смисъла на чл. 11, ал.

3, пр. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН – деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици. Приемането на противното би разкрило потенциални възможности за злоупотреби и заобикаляне на изискването за регистрация на автомобили при промяна на собствеността им, каквато няма как да е била целта на законодателя.

В тази насока е и трайната практика на АС-Пловдив –

Решение № 1286 от 1.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1282/2022 г. – „Независимо, че Ц. Х. не е била собственик на автомобила, а само го е управлявала по изключение, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред…“