Решение № 539 от 29.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100513472 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, срещу решение № 20062846/20.10.2022г., постановено по гр. дело № 17471/2021г. по описа на СРС, 118-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца Р. Л. С., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р. Л. С. не дължи на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сумата 1 390.03 лева, представляваща коригирана стойност на електроенергия по фактура № 0003355234/04.02.2021г., издадена за кл.

540005348848.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неправилно СРС уважил отрицателния установителен иск на ищеца, приемайки, че същият не бил обвързан от облигация с ответника.

Първоинстанционният съд напълно подминал въпроса за действието на чл. 4, ал. 3 ОУ, съобразно която норма потребител на доставяната в имота ел.енергия за битови нужди може да бъде и друго лице, което не е собственик или носител на вещно право на ползване, а на основание чл. 104а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия обвързвали потребителите и без изричното им приемане. По делото бил установен фактическият състав на вземането на ответника по процесната фактура - че ответникът единствен 1 имал правото да осъществява дейността разпределение на електрическа енергия на територията на издадената му лиценция, че в съответствие с нормата на чл. 18, ал. 1 ОУ измерването на потребената ел.енергия от потребителя следва да става със СТИ, вписано в Регистъра на одобрените в страната типове СТИ, че съобразно приетия по делото ДПЕРМ № 1203725306/17.08.2020г. ищецът посочил за свой адрес процесния такъв, че същият адрес фигурирал в констативен протокол № 4818238/14.10.2020г., като при поставянето на електромера ищецът лично положил подпис. Клиентът имал два клиентски номера – по отделен клиентски номер задълженията били плащани към „Електрохолд Продажби“ ЕАД, а кл. № 540005348848 бил разкрит при ответника, тъй като съобразно новите ПИКЕЕ коригиращата фактура се издавала от ответното дружество и плащането следвало да стане по кл. № 540005348848 при ответника, посочен и в издадената от него фактура. С оглед изложените доводи заявява искане за отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго, с което искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Р. Л. С., чрез адв. А., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решаващите изводи на СРС за отхвърляне на иска били правилни и законосъобразни – не се установявал сключен договор за доставка на ел.енергия, ищецът нямал качеството ползвател на мрежата, не се установило получаването на ел.енергия, доказателствената тежест била за ответника, а той не провел дължимото пълно и главно доказване. Излага подробни съображения за недължимост на процесната сума, поради нищожност на чл. 56 ПИКЕЕ от 2019г., неотчитането на СТЕ било следствие на търговската небрежност на самия мрежови оператор, а никой не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение, какъвто и да бил проблемът в електромера, той бил неотносим при липса на потребление и др. Позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното решени да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Р. Л. С. излага, че ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, бил лицензиран за разпределение на електрическа енергия на обособена територия, и като такъв издал фактура № 0003355234/04.02.2021г. по кл. № 540005348848, на стойност 1 390.03 лева, която сума 2 претендирал за заплащане от ищеца С.. Основанието, което устно било обяснено на ищеца било извършена проверка и начислена корекция. Ищецът не бил потребител за сочения клиентски номер, оспорва основанието за начисляване на сумата, а при неплащането й бил застрашен от преустановяване на електрозахранването в единствената къща, в която живеел със семейството си в гр. София, ул. ****. Твърди, че между страните не съществувала валидна облигационна връзка по кл. № 540005348848, посоченият клиентски номер не бил известен на ищеца, не му бил обявен, под така посочения клиентски номер нямало обект на ищеца С., който да бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорил исковата молба при твърдение, че ищецът Р. Л. С. бил потребител на доставяната в имота му в гр. София, ул. ****, а именно къща, корекцията била извършена законосъобразно.

В първото по делото о.с.з. пред първоинстанционния съд, по реда на чл. 143 ГПК ищецът Р. Л. С. пояснява, че поискал от ответника сключване на договор за строително табло, извън границите на имота, с цел бъдещо сключване на договор за доставка за къща, която ще бъде построена и за воден резервоар. Така възникналата между страните облигационна връзка не била за доставка на ел.енергия в годен за живеене обект – къща, както било записано в констативния протокол. Целта била да се подаде строителен ток. Изрично оспорил твърдението на ответника, че ищецът С. бил потребител за обекта, за който процесната корекция се претендира.

Предвид изричното оспорване от страна на ищеца С. съдът оставил без уважение искането на ответника за отделяне като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за сочения от ответника имот страните били обвързани от валидна облигация.

Неоснователно е позоваването на въззивника на адреса на ищеца. Ищецът в нито един момент от развитието на производството по делото не е оспорвал, че живее със семейството си на същия административен адрес. Напротив – твърди, че живее там в старата къща, но не бил клиент на ел.енергия относно начислената от ответника корекция за къщата в груб строеж, относно която ответникът извършил преизчисляването.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, предвид нарочното възражение от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че С. имал качеството клиент на електрическа енергия за процесния имот за процесния период.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че дължимото от ответника пълно и главно доказване в случая не е проведено и същият релевантен за предмета на делото факт останал недоказан.

Противно на доводите във въззивната жалба СРС направил обстоен анализ на 3 отношенията между страните, извън липсата на качеството собственик или носител на вещно право на ползване на ищеца.

Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установява, че ищецът сключил договор за покупка на ел.енергия за процесния имот, предвид на което не се явявал клиент на ел.енергия.

От представените по делото писмени доказателства - договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД ДПЕРМ 1203725306/17.08.2020г. по делото се установява постигнато между страните съгласие за присъединяване към разпределителната мрежа на обект еднофамилна жилищна сграда и изгребен резервоар в УПИ II-47, кв. 47, кв.

48, в кв. „Драгалевци“, ул. ****, с идентификатор ***. Страните изрично се съгласили, че присъединяването ще бъде извършено посредством електропроводни линии ниско напрежение „НН“, наричани в договора съоръжения за присъединяване, а за целта е необходимо да бъдат проектирани и изградени въздушна мрежа НН, описана подробно в договора, на подходящо място на границата на собственост на имота да бъде монтиран нов стоманенотръбен стълб-7,5м, а на него – ново електромерно табло тип ТЕПО 3/6, което да се електрозахрани от съществуващ стоманотръбен стълб от въздушната мрежа НН, разположен до имота, посредством нов ВЛУП4х25 мм2. За измерване на количеството ел.енергия, изразходвано в обекта, да се монтира нов трифазен електромер, преди който да се монтира нов автоматичен прекъсвач, а след него – нов автоматичен предпазител със защита. С договора страните изрично предвидили електрозахранването в съществуващата в имота къща да се прекъсне и електромерите, разположени вътре, да се изнесат в новото табло, като за всеки от тях се изтеглят нови изходящи линии.

От писмените доказателства по делото, в т.ч. констативен протокол № 4818238/14.10.2020г. по делото се установява, че след сключването на договора от 17.08.2020г. бил монтиран на електромер с фабр. № 18977585 на адрес гр. София, ул.

****, като в полето „забележка“ е посочено, че се монтира СТИ-нов абонат във ВТ пред имота. Не е спорно и от писмените доказателства по делото и заключение на СТЕ по делото се установява, че именно този електромер е демонтираният на 02.12.2020г. такъв, за което бил съставен процесния констативен протокол от същата дата, въз основата на който ответникът издал процесната фактура № 0003355234/04.02.2021г. по кл. № 540005348848.

Като безспорно съдът отделил обстоятелството, че подпис в констативния протокол от 14.10.2020г. при монтирането на електромера, положил св. З. К., тъст на ищеца.

При разпита си св. К. излага, че искал да прави ново строителство, но процедурите при ответника се забавили и дошли едва октомври месец 2020г. да 4 монтират строителното табло. Тогава къщата вече била готова в грубия си вид, а по време на строежа ползвали ток от старата къща, която била в същия двор. Свидетелят К. присъствал на монтажа на таблото. Служителят поискал да види вътре инсталацията, огледал, монтирал електромера, свързал го и го пломбирал. Свидетелят всеки ден бил там и виждал, че всички пломби били здрави преди демонтажа. Научил от съседи, че нещо ставало около таблото, но когато отишъл, представителите вече ги нямало. Твърди, че не консумирали ел.енергия от това строително табло, тъй като към свързването грубият строеж вече бил готов.

Разпитан св. Х.-служител на ответника, изготвил констативния протокол от 14.10.2020г. излага, че новият електромер в случая, съобразно отбелязването в констативния протокол от 14.10.2020г., означавал новооткрита партида за новия обект и че това бил нов абонат.

При разпита си св. Я. – служител на ответника, участвал в проверката от 02.12.2020г. излага, че не си спомнял колко електромера имало в таблото. Не помни къщата била ли е обитаема или в строеж.

Св. Костова присъствала на проверката с техниците през м.12.2020г. като доброволец от Федерацията на потребителите на адреса в гр. София, ул. ****.

Визуално не си спомня къщата и не знае била ли е в строеж.

Видно от констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ, при огледа си на място експертът установил, че електромерното табло било с възможност за монтиране на три електромера, като към огледа електромерът бил един, 7 входящи и 7 изходящи автоматични прекъсвача, от които включени един трифазен входящ и един трифазен изходящ.

По делото несъмнено се установява, че страните били обвързани от договора за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД ДПЕРМ 1203725306/17.08.2020г. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, който тълкувайки нормите на чл. 117, ал. 3 ЗЕ, вр. чл. 23, ал. 3, вр. ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от ДКЕВР, приел, че сключването и изпълнението на този договор не създава за ищеца качеството клиент/потребител на ел.енергия. Сключването и изпълнението на договора за присъединяване по чл. 14 от Наредба № 6/24.02.2014г. е условие за сключване на договора за продажба на ел.енергия, но не е равнозначно на него.