Решение № 249 от 07.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Русе, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520202288 по описа за 2023 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Булпроектинженеринг“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2300060/19.07.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата, бланкетна по своя характер, не се ангажират твърдения за незаконосъобразност или неправилност на обжалваното наказателно постановление, като се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява, като не се явява и адв. Д. К. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството ѝ на упълномощен защитник.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Павлина Стоилова, която моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като претендира и юрисконсултско възнаграждение 1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 31.05.2023 г. при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по работните места по отношение на „Булпроектинженеринг“ ЕООД в обект на контрол строително монтажни работи – изграждане на многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, находяща се в гр. Русе, ул. „Чавдар войвода“ № 4, свидетелят П. Е. П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, констатирала, че лице, представило се за Б.И., е събирало дървен материал на строителната площадка. На последния била дадена възможност да даде писмени обяснения, в които посочил, че не работи на трудов договор за дружествотожалбоподател, като му било позволено от управителя на последното да вземе дървен отпадък за лични нужди. Проверяващите установили, че това лице не било инструктирано за правилата за безопасност при посещение на строителната площадка и не му били предоставени лични предпазни средства - каска. На П.И., в качеството му на управител на дружеството-жалбоподател, също била предоставена възможност за писмено обяснение, в което посочил, че е разрешил на лице, наименувано като Б.Б., безвъзмездно да събере дървени отпадъци за огрев от строителната площадка, както и че това лице не е работник или служител на дружеството-жалбоподател.

Направените от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе констатации при така извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2319983 от 28.06.2023 г., видно от който освен процесното нарушение били установени и други нарушения на КТ и правилата за безопасност.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелката П. П. приела, че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като в тази връзка съставила АУАН № 18-2300060/28.06.2023 г., който бил подписан от представител на 2 дружеството-жалбоподател без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН П.И., в качеството му на управител на дружеството-жалбоподател представил възражение, оспорвайки фактическите констатации и съставомерността на нарушението.

Въз основа на съставения АУАН, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение № 18-2300060/28.06.2023 г., който по силата на чл. 416, ал. 1, изр. последно има доказателствена стойност до доказване на противното, Наказателно постановление № 18-2300060/28.06.2023 г., Протокол за извършена проверка № ПР2319983 от 28.06.2023 г., обяснение от П.И., в качеството му на управител на „Булпроектинженеринг“ ЕООД, декларация от лице, представило се като Б.И. и възражение, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното следствие на свидетеля П. П..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

3

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че дружеството-жалбоподател не е осъществило състава на нарушението на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата в опасните зони достъпът на лица, неизвършващи строително монтажни работи, се ограничава по подходящ начин.

Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредбата легалната дефиниция на понятието „опасна зона“ е идентична с дадената такава в § 1, т. 6 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно това е всяка зона във или около работното оборудване и в работното място, в която работещият е експониран на риск за здравето или живота си.

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредбата легалната дефиниция на понятието „строителна площадка“ е идентична с дадената такава в § 1, т. 37 от ДР на Закон за устройството на териториите, а именно това е теренът, необходим за извършване на 4 строежа и определен с инвестиционния проект или с границите на поземления имот, в който се извършва строителството.

По делото не налице спор, че констатираното от проверяващите на 31.05.2023 г. лице с неустановена самоличност се е намирало на строителна площадка по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Наредбата във вр. с § 1, т. 37 от ДР на ЗУТ, на която дружествотожалбоподател извършвало строително монтажни работи по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата - изграждане на многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи. Не е спорен и въпроса, че това лице не е било служител/работник на дружествотожалбоподател, като е било допуснато от управителя на последното да събере отпадъчен дървен материал. На следващо място съдът намира, че процесната строителна площадка се явява опасна зона, доколкото по естеството си всички видове СМР съставляват източник на повишена опасност за живота и здравето както за работещите, така и за останалите намиращи се там лица.

Видно от така изложеното в процесния случай спорът се ограничава около въпросите дали дружеството-жалбоподател е изпълнило задължението си да ограничи по подходящ начин достъпа на външни лица до опасните зони, с оглед съхраняване на живота и здравето им и дали лицето с неустановена самоличност Б.И./Б.Б. се явява външно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, а именно лице, неизвършващо СМР. Отговор на въпроса какъв е подходящият начин за ограничаване на достъпа до строителната площадка се съдържа в разпоредбите на Наредбата, която поставя редица общи и специални изисквания при извършване на СМР в урбанизирани територии, какъвто е и процесния случай, доколкото се касае до строителен обект, находящ се в гр. Русе, а именно да се поставят плътни ограждения, сигнализация със съответните знаци и табели, светлинни знаци в тъмната част на денонощието /чл. 30, ал. 2 от Наредбата/ и ред други правила, уредени в Раздел III-ти от Наредбата. От събраната по делото доказателствена съвкупност е видно, че този въпрос въобще не е бил изследван от проверяващите лица, които са приели, че щом едно лице, което не е работник на дружеството-жалбоподател, се намира на строителната площадка, е налице нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, доколкото последното не е изпълнило задължението си да ограничи достъпа на външни лица. Това съждение не кореспондира с доказателствата по делото, от които е видно, че това лице е било на строителната площадка със знанието и разрешението на управителя на дружествотожалбоподател. В тази насока съдът счита, че по делото не се установи по какъв начин дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да ограничи достъпа на външни лица на процесната строителна площадка и дали въобще е налице подобно неизпълнение.