Решение № 1446 от 30.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Пловдив, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330102562 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. А. А. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № **, в исковата си молба против В. Т. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, моли съда, да осъди ответника, да му заплати сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е пострадал, като му било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Твърди, че на *** г. около 19:00 часа, заедно брат си посетили заведение „***“, намиращо се в квартала им Кючюк Париж. На съседната маса седнал ответникът В. Т., който започнал да подхвърля заядливи реплики към тях, в следствие на което бил предупреден от ищеца да спре да се заяжда с тях. Двамата братя станали и си тръгнали веднага след като платили поръчката си, като през това време ответникът направил неприличен жест, показвайки среден пръст на ищеца и хвърлил по него запалка и смачкана хартия. След не повече от 10-15 крачки, докато минавали пред отворен гараж ответникът връхлетял върху ищеца с вдигнати юмруци, блъснал го с две ръце в гърдите и го ударил с юмрук в дясната ръка. От заведението притичал познат на ищеца, който попречил на ответника да продължи с ударите. Ответникът извадил флакон със спрей и напръскал в очите ищеца и мъжа, който му се притекъл на помощ, след което се обърнал и избягал по посока на заведението „***“, където няколко човека преградили пътя му. След като изтръгнали спрея от ръцете му, той извадил от джоба си и разгънал телескопична 1 метална палка и започнал да замахва и да посяга да удря с нея. В този момент съседът, който бил в отворения гараж, издърпал палката от ръцете му. Хората, държащи заведението „***“ се обадили на 112 и на място се отзовали две полицейски коли със служители на МВР, които отвели ищеца и ответника в *** РУ на ОДМВР. Ищецът сочи, че подал заявление, по което била заведена преписка УРИ № ***г. и след извършена проверка не били установени данни за извършено престъпление от общ характер. Установено било лицето, упражнило насилие и агресия, а именно В. Т. Т..

Същият бил призован в *** РУ, където му бил съставен протокол за предупреждение на основание чл.65, ал.2 от ЗМВР. В резултат на виновното нападение, на ищеца били причинени леки телесни повреди, изразяващи се в химично изгаряне на корнеята и конюктивалния сак с оток на клепачите на лявото око, причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Травматичните увреждания били безспорно установени от съдебномедицинско удостоверение № ***г., както и от материалите по извършената УРИ ***г. След извършен преглед на ищеца била назначена двуседмична терапия, като е изписан „**“, капки 10 мл.

Посочва, че лечението и възстановяването от причинените травми продължило около 20 дена, като болката в засегнатото ляво око била силна, изгаряща, дълбока, интензивна и постоянна. Ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и неудобство пред хората, с които контактува. В продължение на около 20 дена травмата в окото причинявала болка, сухота, дращене, болезнена реакция на светлина и трудно фокусиране на зрението. Твърди се, че след настъпване на увреждането, ищецът не можел да упражнява професионалните си ангажименти около 10 дни. Същият бил зъболекар, като работата му изисквала отлично зрение и била съпроводена с работа в силно осветена среда, което представлявало допълнително натоварване на засегнатото му око. През възстановителния си период той не е могъл да работи и съответно бил лишен от възможността да реализира доходи, вследствие на което се чувствал непълноценен и потиснат. Изпитвал силно притеснение и страх, както по време на работата си, така и в свободното си време. Тревожел се, че упражненото насилие може да се повтори и да бъде насочено не само към него, а към членове на неговото семейство. Твърди се, че ищецът е уважаван и разпознаваем като добър професионалист, приветлив и спокоен човек, гражданин и съсед. Случилото се на публично място посегателство оказало негативно влияние върху психиката, авторитета и достойнството му. Чувствал се разстроен, силно притеснен, ядосан и унижен, като тази ситуация оказвала негативно влияние върху него и семейството му и до настоящия момент.

Ответникът В. Т. Т., оспорва твърдението на ищеца, че отправял заядливи реплики и неприлични жестове към него. Твърди, че поздравил с усмивка ищеца и брат му, тъй като се познавал с тях и били в приятелски отношения няколко месеца по-рано. Оспорва твърдението, че е ударил ищеца и че го е напръскал с лютив спрей. Тези твърдения не отговаряли на истината. Твърди, че на *** г., малко след 21:00 часа, заедно с познатите си И.

Б. и Р. Б. посетили кафе-аператив „***“, находящо се в район *** на ул. “***“ №*, поздравил 2 ищецът и *** и седнал на съседна маса. Като забелязал, ще Г. и Б. А. стават от масата си, им пожелал приятна вечер, при което ищецът се обърнал към него с думите: „Кой беше ти, че ще ми пожелаваш приятна вечер?!“, след което последвала псувня по негов адрес.

Ответникът се изправил и попитал ищеца защо го псува, като след това последвала размяна на реплики на висок тон. Описва, че бил нападнат от седящия на друга маса на заведението П. К., вследствие на употребен алкохол и причинен дискомфорт от конфликта между страните по делото. Двамата се сборичкали, при което ответникът извадил флакон с лютив спрей и напръскал П. К.. През това време ищецът и *** наблюдавали схватката от страни.

Ответникът се обадил на 112, за да сигнализира за нападението върху него от П.К.. При пристигането на патрулните автомобили, ответникът се качил в единия, за да даде показания в *** РПУ. Поддържа, че конфликтът му с ищеца бил единствено вербален, не и физически.

Отрича твърдението, че го е ударил и напръскал с лютив спрей. Твърди, че ако по случайност, ищецът е попаднал в обсега на лютивия облак, той би получил единствено задух. Казва, че Г. А. нямал поведение на напръскан с лютив спрей – нямал кашлица, нито задух, нито е ходил да си прави промивки с вода. Посочва, че визираните в заключението на съдебномедицинско удостоверение №*** г. вреди, могат да бъдат причинени и от невнимателно боравене с киселини и основи, каквито се съдържали в денталните материали и медикаменти. На следващо място излага, че след полицейска проверка по преписка №***от ***г., не били установени данни за извършено престъпление от общ характер.

Твърди, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са деянието, неговата противоправност, вредата, причинната връзка между деянието и вредата, и вината.

От представените по делото Съдебно-медицинско удостоверение № *** от *** г. се установява, че на*** г. Г. А. А. е бил напръскан с лютив спрей в областта на *** и му били нанесени удари с ***и в ***. В резултата на това, на ищеца било ***. Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

По делото е приета като доказателство Преписка № *** г. на *** при ОД на МВР – П., от 3 която се установява, че ищецът в настоящото производство Г. А. А. е поискал съдействие от полицията поради заплаха от В. Т., отправена на *** г., след като на *** г. същото лице го напръскало със спрей.

От показанията на свидетелите С. В. В. и Р. Т. П., се установява, че между брата на ищеца ответника В. Т. възникнала разправия, при която Т. извадил лютив спрей и ги напръскал. В резултат на това, ищецът Г. А. бил с увредено ляво око. Това нараняване създало физически дискомфорт на ищеца, който бил зъболекар. Наложило се да спре работа за една седмица и да отмени часовете на своите пациенти в този период. Отделно от това, изгарянето причинено от лютивия спрей му причинило болка, дразнене от дневна светлина и изкуствено осветление.

Съдът не кредитира показанията на свидетелят Р. С. Б.. Същите не кореспондират с останалите доказателства по делото, противоречиви са и се твърди, че станалото е възприето на разстояние 150-200 метра.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице е дало заключение, че лютивия спрей е причинил изгаряне на конюктивата и лек оток на клепачите. Видно от заключението е възможно да е настъпила лека ерозия на роговицата, намаление на зрението и умерени болки, които са продължили седмица или повече.

Съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени.

В настоящото производство ищецът е претендирал неимуществени вреди – претърпени болки и страдания.

За неимуществени вреди законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални и физически страдания, възрастта на пострадалия, осакатявания и др.

Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Съдът допълнително следва да съобрази освен приетите лимити и съществуващата икономическа конюктура. Тези критерии, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти. Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на 4 обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищеца. /Решение на ВКС, ТК, І т.о., т.дело № 1311/2019 г./ Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, беше установено, че в резултат на увреждането причинено от ответника са претърпени болки, които са довели до затрудняване на зрението на ищеца. Същото съгласно заключението на вещото лице и гласните доказателства, е довело до здравословен дискомфорт и се е отразило на ежедневието му. Следва да се има предвид, че пострадалото лице е лекар, който лекува пациенти и обстоятелството, че не е упражнявал занятието си, освен физически дискомфорт от болката е получило и емоционален дискомфорт, в резултат на спиране своята професионална дейност.

От вида и характера на причиненото, се налага извода, че ищецът е претърпял физически и душевен дискомфорт, чийто равностоен еквивалент се явява претендираната сума от 3 000,00 лева.