Решение № 44 от 11.03.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. В.П. 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П. III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Ф.И.“ ЕАД, представлявано от С.К.П. и С.А.Б. – изпълнителни директори срещу Х. И. Х. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 7 496,94 лева главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението; 1 370,85 лева — договорна лихва по т. 4 от Договора за кредит, начислена за периода от 27.05.2022 г. до 02.04.2024 г. включително; 976.58 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025г.; 141,77 лева — лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025г. В условие на евентуалност, ако съдът отхвърли предявения положителен установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, предявява осъдителна претенция за сумата от 4 099,41 лева, представляваща предсрочно изискуема главница – сбор от непадежиралите към датата на подаване на исковата молба вноски за главница за периода от 27.07.2025 год. до 27.02.2029 год. (от 77-ма до 120-та вноска), ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 22.02.2019 г. между ответника Х. И. Х., в качеството па кредитополучател, и „П.И.Б.“ АД, в качеството и на кредитор, бил сключен Договор за банков кредит „Р.“ № ********. Излага, че по силата на договора Банката била предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 8 000 лева, който бил изцяло усвоен със заверяване на сметката му, открита в „П.И.Б.“ АД с номер IBAN: *********.

Предоставянето на кредита било с цел погасяване на съществуващи задължения към трети лица, както следва: сума в размер на 4500 лева по потребителски кредит, сключен с финансова институция и сума в размер на 3500 лева за текущи нужди.

Ищцовото дружество излага, че за предоставения кредит ответникът се бил задължил да заплати па кредитора възнаградителна лихва, уговорена в раздел II, т. 4 от договора за банков кредит, както следва: за периода от отпускането на кредита до 27.02.2020 г.

1 кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 12.09 %, а след изтичане на посочения период се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията (САП), прилаган от банката за лева, увеличен с надбавка от 11.8224 пункта. Сочи се в исковата молба, че към датата на сключване на Договора, лихвеният процент, базиран на спестяванията (САП) за лева, прилаган от Банката е в размер па 0.2676 % годишно, а годишният процент на разходите е 12.97 %. Ищецът подчертава, че дължимата лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение № 1, неразделна част от Договора. Навежда твърдение, че размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към датата на сключване па договора размер на САП, увеличен с надбавка, посочена в т.4., б. „Б“ от процесния договор.

Ищецът поддържа, че кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 13 939,13 лева на 120 анюитетни месечни вноски. Размерът на месечната погасителна вноска бил в размер на 116,16 лева и крайната дата, на която всяка вноска следвало да бъде платена е 27-мо число на съответния месец. Падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпил на 27.03.2020 г., а крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 27.02.2029 г.

Ищцовото дружество заявява, че ответникът не е погасил задълженията си към Банката.

В раздел II, т. 14 от договора за банков кредит било уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т.4., 4.1, 4.2, 4.3 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Изтъква, че при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Ищецът заявява, че е изпратил покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника, като с поканата бил даден 7-диевен срок за доброволно изпълнение, но длъжникът не се е възползвал от предоставения му допълнителен срок и не е изплатил задължението си по Договора.

В т. 22.1 в Договора изрично било уговорено, че всяко изпратено на посочения адрес на длъжника съобщение, известие, уведомление, покана и други с препоръчано писмо, се счита за получено на датата, отбелязвана от пощенската служба при доставчика, че писмото или известието за тяхното получаване е било доставено наа адреса, независимо дали е фактически получено или не. Ищецът поддържа, че фингираното връчване поражда същите правните последици, като фактическото такова. Счита, че по изложените по-горе доводи цялото вземане, произтичащо от Договора, е станало предсрочно изискуемо.

Допълва, че с договор за цесия от 02.04.2024 г. кредиторът „П.И.Б.“ АД е прехвърлил левовата равностойност на неизплатените вземания, произтичащи от горепосоченото правоотношение на ищеца Ф.И.“ ЕАД, който освен това бил упълномощен от „П.И.Б.“ АД от името на Банката да уведоми длъжника за извършената цесия. Уведомление за цесия било изпратено на длъжника с препоръчана пратка на „Б.П.“ АД, като същото не е връчено на лицето. Ищецът е приложил към исковата молба уведомление за цесия и моли същото да бъде връчено на ответника заедно с препис от исковата молба.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на кредитор по Договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гp. д.

№ 298/2025 г. по описа па PC — Велики Преслав. В рамките на заповедното производство била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 7579.15 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.05.2025 г. до изплащане на 2 вземането; 3242.85 лева – договорна лихва за периода от 27.03.2020г. до 02.04.2024г.; 1042.95 лева – лихва за забава за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г.; 141.77 лева – лихва за забава за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г., 290.13 лева - разноски по заповедното производство. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, което ищцовото дружество е сторило.

В исковото производство част от претендираните от ищеца суми са в по-нисък размер от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, което е процесуално допустимо. С уточняваща молба ищецът е конкретизирал претенциите си, сочейки, че размерът на претендираната с исковата молба договорна лихва е съобразен с по-ниския размер на претендираната главница.

В условие на евентуалност в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли съдът да разгледа и уважи предявения осъдителен иск за сумата от 4 099,41 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Ищецът сочи, че към датата на подаване на настоящата искова молба вноските, за които не е настъпила датата на падеж са от 27.07.2025 г. до 27.02.2029 г., чиито общ размер е посочената по-горе сума за главница. В тази връзка ищцовото дружество моли съда да приеме, че с връчване на препис от исковата молба на ответника, кредиторът уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния Договор за банков кредит „Р.“ № ******** от 22.02.2019 г.

При изложените съображения ищцовото дружество моли за уважаване на предявения установителен иск, а в случай, че същият бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли да бъде уважен предявеният осъдителен иск и претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, в която е заявил, че поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който взема становище по процесуалната недопустимост на предявените искови претенции. Изтъква, че в договора за кредит липсва изрично предвидена възможност за банката кредитор да прехвърли вземанията си спрямо ответника кредитополучател на трето лице по силата на Договор за цесия. Счита, че с приложения по делото Договор за цесия банката кредитор е нарушила императивната норма на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, като не е разполагала с правото да прехвърля вземането си на трети лица, включително и на ищеца по делото. Поради изложеното е на мнение, че дружеството ищец не притежава надлежна процесуална легитимация в рамките на настоящото производство.

По същество особеният представител на ответника не оспорва наличието на сключен между банката и ответника договор за кредит, но счита, че не са ангажирани доказателства установяващи твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост по кредита е настъпила преди подаване на исковата молба.

Поддържа, че дори и да бъде прието, че прехвърлянето на вземането не противоречи на закона, липсва надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Подчертава, че връчването на уведомлението за извършената цесия, приложено към исковата молба, на особен представител на ответника не би могло да се приравни, нито на връчване лично на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на 3 упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Изтъква, че особеният представител има ограничена представителна власт и не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение, каквото се явява и уведомлението за извършено прехвърляне на вземането в полза на нов кредитор. Счита, че следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че длъжникът по договор за кредит е икономическа по-слабата страна и неговите права и интереси също следва да бъдат охранени, особено в случаи, когато вземането е прехвърлено на няколко цесионера.

Обръща внимание, че от представените по делото писмени доказателства и поконкретно пълномощно, подписано от О.Г.В. - директор на дирекция „П.А.“ в „П.И.Б.“ АД и Н.Ц.П. - зам. директор на дирекция „П.А.“ в „П.И.Б.“ АД, не става ясно дали тези лица имат правомощия да представляват кредитора „П.И.Б.“ АД и съответно да делегират права на ищеца Ф.И.“ ЕАД да уведомява длъжника за сключения договор за цесия.

По подробно изложени доводи моли предявеният положителен установителен иск да бъде отхвърлен. Счита за недопустим и недоказан и предявения в условие на евентуалност осъдителен иск за сумата от 4 099,41 лв., представляваща предсрочно изискуема главница, в едно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.