Решение № 371 от 06.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20235001000520 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение № 184/16.05.2023 г. по т.д. 534/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което по предявен от В. П. Н. пряк иск срещу застрахователя по чл.432 от КЗ, е осъден ответникът "З. "О. " АД, да заплати на ищцата В. П. Н., сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 14.12.2021 г. в автобус марка „Т.“, модел „М.“ с peг. № ***, в гр. П., в района на автобусна спирка, обозначена пътен знак „Д-24“, намираща се на ул. „С.“, в района на № 75, ВЕДНО със законната лихва върху присъдената сума, считано от 02.03.2022 г. (датата, на която е изтекъл 15- дневния срок за произнасяне по претенцията) до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за главницата до пълния предявен размер от 26000 лева (двадесет и шест хиляди лева), като неоснователен, и е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва за периода от 08.02.2022 г. до 01.03.2022 г., и е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№ 17941/05.06.2023 г. ответникът ЗАД „О.“ АД, представляван от адвокат Н. Ш., обжалва решението ЧАСТИЧНО в осъдителната му част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. П. Н. сумата над 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, както и в частта, в която е осъден да заплати законната лихва върху главницата над 2500 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в тази част. Сочи нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на 1 завишен размер на справедливото обезщетение, като се поддържа, че справедливия размер за действително претърпените от ищцата неимуществени вреди не следва да надхвърля размера от 5000 лв., както и нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чрез отхвърлянето на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като се поддържа наличие на принос не по-малко от 50%, чрез допуснати от нея нарушения на чл.137, т.1 от ЗДвП и чл.182, т.1 от ППЗДвП, с които се въвежда забрана за пътниците в обществения транспорт да стоят на стъпалата или на други опасни места в превозното средство, както и чрез неполагане на дължимата грижа за своята безопасност, като не е предприела действия, които е могла да предприеме, за своето обезопасяване, докато е пътувала на „правостоящ“. Предлага собствен анализ на събраните гласни и експертни доказателства. Настоява решението да бъде отменено в частта за разликата над сумата от 2500 лева до присъдения размер от 10 000 лева, както и за законната лихва върху главницата над 2500 лв. Заявява претенция за присъждане на направените деловодни разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за въззивната инстанция и до приключване на производството на л.14 от въззивното дело, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока за отговор на исковата молба е депозирана Насрещна въззивна жалба с вх.№ 23798/26.07.2023 г., подадена от В. П. Н. чрез адвокат В. В. О., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск от Н. против ЗАД „О.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КТ е отхвърлен за сумата над 10 000 лева до претендираните 26 000 лева, ведно с лихвата за забава от 08.02.2022 г. до окончателното изплащане, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи допуснато нарушение от съда на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на справедливото обезщетение, който не отчита в достатъчна степен, че всяко от причинените четири увреждания самостоятелно причинява „разстройство на здравето неопасно за живота“, не е отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, икономическия растеж и инфлационните процеси в страната, отразени в съответните лимити на застрахователните обезщетения, не е съобразена и обичайната съдебна практика. Излага подробни съображения с анализ на събраните доказателства. Настоява в тази част решението да бъде отменено и да бъде уважен предявания иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ в пълния претендиран размер. В насрещната въззивна жалба е инкорпориран и отговор на въззивната жалба на ответника, като се поддържа, че правилно ПОС не е приел наличие на неин принос. Не е налице основание за прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД – липсва нормативно задължение за пътниците в обществения транспорт да пътуват седнали, а и това е неизпълнимо при качване от спирка на градския транспорт. По делото е установено, че непосредствено след качването си в 2 автобуса ищцата се е държала за монтираната в автобуса тръба за тази цел, и се е насочила към налична свободна седалка, за да седне. От приетата САТЕ се установява, че причина за инцидента са действията на водача, който в този момент е предприел рязко спиране, при което под въздействие на инерционните сили тялото на пострадалата е продължило движението си напред, завъртяло се е и пътничката е паднала в салона на автобуса.

Настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част изцяло, и уважаване на главния иск до пълния му предявен размер от 26 000 лв., както и акцесорният иск за присъждане на лихви върху главницата, за периода от 08.02.2022 г. до окончателното плащане. Заявява претенция за присъждане на направените от нея разноски за производството в пълен размер за двете съдебни инстанции.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.29 от делото на ПОС, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, с Определение №1012/14.10.2022 г. ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството, поради което насрещната въззивна жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор на насрещната въззивна жалба вх.№ 25254/11.08.2025 г., подаден от „ЗАД О.“АД, чрез адв. Ш.. Застъпва се становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Поддържа се, че размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо завишен, а не занижен. Съдът е посочил, че съобразява възрастта на ищцата, както и че всички получени от ищцата телесни увреждания са леки телесни повреди, и претърпените от нея стрес и неудобства, и необходимостта от чужда помощ през възстановителния период. Поддържа се, че при съобразяване на тези обстоятелства, справедливият размер на обезщетението не следва да надхвърля 5000 лв. Поддържат се изложените във въззивната жалба на ответника доводи относно релевираното възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Настоява насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Заявява претенция за присъждане на разноски.

С въззивните жалби и отговорите не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местно компетентния съд, по предявен допустим пряк иск, от процесуално легитимиран ищец - увредено лице, срещу процесуално легитимиран ответник – застраховател, след предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, която не е била удовлетворена, поради което е допустим. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на оплакванията във въззивната и насрещната въззивна жалба.

3

С необжалваната част от първоинстанционното решение, с която предявеният иск е уважен до размера от 2500 лв., между страните е формирана сила на пресъдено нещо по фактите, установяващи основанието на предявения иск, а именно: че на 14.12.2021 г. е настъпило процесното застрахователно събитие – ПТП по време на движение на автобус от обществения транспорт, че същото е настъпило по вина на водача на автобуса, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника с валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на инцидента, при което е пострадала ищцата като пътник в автобуса. Между страните не се спори по механизма на настъпване на увреждането. Спори се относно наличието на принос на пострадалата за настъпването на увреждането, размера на справедливото обезщетение, дължимо от застрахователя, както и началната дата, от която застрахователят дължи лихва за забавено плащане на обезщетението.

Във връзка със спорните пред въззивната инстанция въпроси, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 14.12.2021 г. около 7:15 часа в гр. П., застрахованият при ответника автобус, осъществяващ обществен превоз на пътници, марка „Т.“, модел „М.“ с peг. № ***, управляван от водача С.М.М., спрял на автобусна спирка, обозначена пътен знак „Д-24“, намираща се на ул. „С.“, в района на № 75, и в автобуса се качила пътничката В. П. Н.. Не се спори, че скоро след потеглянето на автобуса от спирката, водачът предприел рязко спиране, при което ищцата паднала в салона на автобуса и получила травматични увреждания. Не се спори, че за допуснатото от водача нарушение на правилата за движение при така настъпилото ПТП на водача е съставен АУАН и с влязло в сила наказателно постановление му е наложено административно наказание.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза вх.№7820/09.03.2023 г. /на л.105/ се установява, че на 14.12.2021 г. около 7:15 ч., при падане в салона на автобуса, пострадалата В. П. Н., е получила травматични увреждания, изразяващи се в: открита рана по окосмената част на главата, контузия на долната част на гърба и таза, изкълчване на 1-ви долен ляв (31) зъб 1-ва степен, постконтузионни промени в белия дроб, които отговарят по време, място и механизъм да са получени при описания механизъм на ПТП. За оказване на медицинска помощ пострадалата е била транспортирана с екип на ЦСМП в У. „С.“, където разкъсно-контузната рана на главата е била хирургически обработена с шев под локална анестезия. Назначено е лечение с обезболяващи медикаменти. Изкълченият зъб е бил репониран в алвеолата, шиниран и изведен от оклузия. По отношение на постконтузионните промени на белия дроб в ляв костодиафрагмален синус е назначено медикаментозно лечение с антибиотици за 10 дни. Възстановителният период за получените травматични увреждания е в рамките на 15-25 дни, като през първите 10-15 дни ищцата е търпяла болки с поинтензивен характер. Конците на раната на главата са свалени след 7-10 дни. Към момента на извършения личен преглед на ищцата за нуждите на експертизата на 16.02.2023 г. ищцата е напълно възстановена, без остатъчни негативни последици от получените травматични увреждания на 14.12.2021 г. Не се установява през време на възстановителния период да са 4 настъпили усложнения. Не се очаква вбъдеще да настъпят негативни последици от тези увреждания. В окосмената част на главата ищцата има трудно забележим белег от разкъсноконтузната рана в лява тилно-теменна област с вертикално разположение.