Решение № 3809 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3809 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110136894 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. В.

Д., ЕГН ********** срещу „ЕнДжи МедиТек“ ЕООД, ЕИК 207112648, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 15 000 лева, представляваща уговорен, но неизплатен нетен размер на работната заплата, дължим за периода от м.08.2024 г. до 02.12.2024 г.; на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата от 64, 71 лв. – мораторна лихва върху главницата от 15 000 лв., дължима за периода от 03.03.2025 г. до 20.06.2025 г.; на осн. чл.128, т.2 от КТ вр. с чл.2 от Споразумение от 28.11.2024 г. между страните сумата от 5200 лв. – главница, за невъзстановени служебни разходи, извършени от ищеца за сметка на ответника /в нетен размер/ и на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 216,57 лв. – мораторна лихва върху главницата от 5200 лв., дължима за периода на забава от 03.03.2025 г. до 20.06.2025 г. Ищецът претендира плащане и на сторените в производството съдебни разноски, вкл. извършените такива в хода на обезпечителното производство, предхождащо образуването на настоящото исково такова.

Ищецът Г. В. Д., в исковата си молба излага твърдения, че с ответника „ЕнДжи МедиТек“ ЕООД били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, в периода от 05.07.2023 г. до 02.12.2024 г., прекратено на осн. чл.325, ал.1 от КТ по взаимно съгласие на страните, считано от 02.12.2024 г. Твърди се също, че с писмено Споразумение от 28.11.2024 г. страните уговорили, освен прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, също така и че ответника дължи на ищеца сумата от 21 000 лв. неизплатени, но дължими към датата на прекратяване трудови възнаграждения, за периода от м.06.2025 г. до 30.11.2024 г., както и възстановяване на 5 200 лв. служебни разходи, извършени от ищеца с лични средства, но от името и за сметка на ответника, които следвало да се изплатят в срок от три месеца след прекратяване на трудовия договор.

Ищецът твърди, че в уговорения за изплащане на дължимите суми, срок ответника платил само 6000 лв., с която сума било погасено задължението на ответника за остатъка от 1 дължимата РЗ за м. 06.2024 г. /от 1000 лв./, РЗ /в нетен размер от 4000 лв./ дължима за м. юли 2024 г. и част от дължимата РЗ за м. август 2024 г. /до размер от 1000 лв. След тези плащания, неплатения остатък за РЗ възлизал на сумата от 15000 лв., дължими за периода от м. август 2024 г. до 02.12.2024 г., както и служебните разходи от 5 200 лв. /нетен размер/.

Ищецът претендира ответника да му заплати още и мораторна лихва върху забавените плащания за работна заплата, за периода от изпадането в забава – 03.03.2025 г. /след изтичане на тримесечния срок по Споразумението/ до 20.06.2025 г., в общ размер от 624,71 лв. Ищецът претендира лихва за забава и върху главницата от 5 200 лв., в размер от 216,57 лв. за периода от 03.03.2025 г. до 20.06.2025 г.

Ответникът „ЕнДжи МедиТек“ ЕООД, с ЕИК 207112648, в законноустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, редовно уведомен за заведения срещу него иск, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва съществуването на трудово правоотношение между него и ищеца за посочения в ИМ период, прекратяването на същото на посоченото основание, както и подписването на Споразумението от 28.11.2024 г., в което са установени размерите на дължимите от ответника на ищеца суми /за РЗ и възстановяване на служебни разходи в общ размер от 20200 лв./ които размери не се оспорват и понастоящем. Не оспорва, че не е изплатил изцяло дължимите суми, но твърди, че е извършил и други плащания, след 07.05.2025 г., които не са взети предвид от ищеца при формиране на исковата му претенция, поради което към настоящия момент дължимата от ответника сума била по-малка. Моли за възможност до първото заседание да ангажира доказателства за тези плащания. В открито съдебно заседание се явява пълномощник на ответното дружество, адв. И. Н. от САК, която заявява, че признава изцяло размера на претендираните от ищеца вземания, не представя доказателства за извършени други плащания по Споразумението от 28.11.2024 г., извън изрично признатото от ищеца такова в размер на 6000 лв.

В съдебно заседание на 0.12.2025 г., представителя на ищеца адв. Ш. заявява, че иска съда изрично да се произнесе по исковете му, като съобрази признанието им от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните в производството, че същите са били обвързани от трудово правоотношение в периода от 05.07.2023 г. до 02.12.2024 г., когато същото било прекратено по взаимно съгласие на страните. Към датата на прекратяване на ТД, ответника дължал на ищеца неплатени трудови възнаграждения в нетен размер от 21 000 лв. и 5 200 лв. невъзстановени служебни разходи, които ответника се задължил да изплати в срок от 3 месеца от подписване на Споразумението от 28.11.2024 ., сключено помежду им /т.е. до 02.03.2025 г./. Към дата 03.03.2025 г., ответника е платил само 6000 лв. от дължимите трудови възнаграждения, като неплатения остатък възлиза на 20 200 лв., от която сума 15 000 лв. неплатени трудови възнаграждения за периода от м. август 2024 г. до 02.12.2024 г., както и невъзстановени служебни разходи от 5 200 лв. /нетен размер/.

Съдът приема, че размера на предявените от ищеца искове не се оспорва от ответника, доколкото с отговора на исковата молба, подаден чрез управителя на дружеството Г Я, същия изрично е заявил, че не е спорно, че към датата на подписване на споразумението, основанието, размера и дължимостта на сумите, претендирани от ищеца на основание прекратения му трудов договор са били установени. В съдебно заседание на 02.12.2025 г., пълномощника на ответника, адв. Н. също изрично е заявила, че претенцията на ищеца е основателна, вкл. по размер, като е уточнила, че няма извършени други плащания /извън 6000 лв./, т.е. исковете за главниците от 15000 лв. и 5200 лв. са изцяло 2 основателни. Предвид признанието на исковите претенции по основание и размер, заявено веднъж от управителя на дружеството – ответник и още веднъж от процесуалния му представител адв. Н., съдът е преценил, че не е необходимо изслушване на ССчЕ, която да установява признатите факти, касателно дължимостта и размера на вземанията на ищеца.

Още повече, че ответника, въпреки първоначалните си твърдения за извършени частични плащания след 07.03.2025 г., не е ангажирал доказателства за такива.

По делото е прието Споразумение от 28.11.2024 г., сключено между страните по делото, което не е оспорено от ответника по отношение на неговата автентичност, истинност и съдържание. В същото страните са се съгласили, че трудовия договор на ищеца ще бъде прекратен по взаимно съгласие от 02.12.2024 г., както и че към същата дата ответника му дължи сумите за месечни трудови възнаграждения за периода от м.юни 2024 г. до м.ноември 2024 г. в общ размер от 21 000 лв. /нетно/, както и 5 200 лв. по перо служебни разходи, извършени с лични средства от ищеца във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, които обаче са били за сметка на работодателя. Към споразумението е приложен и Отчет за разходите от 21.11.2024 г., подписан от ищеца, в който са изброени подробно извършените от него служебни разходи и тяхната стойност, като общата такава възлиза на 5221,79 лв. В забележка към отчета е вписано, че всички фактури и касови бележки за извършените и описани разходи, са изпратени към счетоводството на ответното дружество.

По делото, по молба на ищеца, съдът е допуснал и обезпечение на исковете му до размера от 21041,28 лв., включваща главниците и мораторните лихви, в хода на което производство, след връчване на ПДИ от съответния съдебен изпълнител, ответника е изразявал становища във връзка с исканите от ищеца обезпечителни мерки, в които писмени становища е правил изявления :напр. молба от 03.11.2025г./, че признават исковата претенция на ищеца, както и че целия размер от 21 041, 28 лв. /сбор от главниците и мораторните лихви върху тях/ е „дължим към днешна дата“.

При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на иска по чл.128 от КТ се обуславя от установяване от ищеца на: наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период; реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение; размерът на възнаграждението, както и неговия падеж.

Предвид гореизложеното и при съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, като взе предвид изявленията на страните и признанието на дължимостта и размера на вземанията на ищеца, извършено от страна на управителя на ответника и неговия пълномощник, съдът приема за доказано в производството, че ответното дружество има непогасени задължения към ищеца в претендирания от последния размер от 15 000 лв. за трудови възнаграждения за посочения в ИМ период от м. август 2024 г. до 02.12.2024 г., и 5200 лв. невъзстановени служебни разходи, както и че същите не са платени в уговорения по Споразумение от 28.11.2024 г. тримесечен срок, т.е. ответника е в забава, считано от 03.03.2025 г. и следователно дължи и мораторни лихви върху посочените главници, съответно в размери от 624,71 лв. върху главницата за трудови възнаграждения от 15 000 лв. за периода от 03.03.2025 г. до 20.06.2025 г., както и 216,57 лв. върху главницата от 5 200 лв. за невъзстановените служебни разходи, за периода от 03.03.2025 г. до 20.06.2025 г.

Мотивиран от изложеното, съдът достигна до единствения възможен правен извод, че предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.242 от КТ вр. чл.2 от Споразумение от 28.11.2024 г. за заплащане на сумите от 15000 лв. представляваща дължим уговорен, но неизплатен нетен размер на работната заплата, за периода от м.08.2024 г. до 02.12.2024 г. и сумата от 5200 лв., представляваща невъзстановени служебни разходи, извършени от ищеца за сметка на ответника /в нетен размер/ и с правно основание по чл.86 от ЗЗД за сумите от 624,71 лв. – мораторна лихва върху главницата от 15 000 лв., дължима за 3 периода от 03.03.2025 г. до 20.06.2025 г. и 216,57 лв. – мораторна лихва върху главницата от 5200 лв., дължима за периода на забава от 03.03.2025 г. до 20.06.2025 г., се явяват основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху главниците от 15 000 лв. и 5200 лв., от датата на исковата молба – 20.06.2025 г. до окончателното им плащане, като законна последица от уважаването на иска, и при липса на доказано плащане на задълженията от ответника към датата на устните състезания.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Въпреки първоначалните твърдения на ответника, че исковете на ищеца не са основателни в заявения размер, тъй като е извършвал частични погасявания, такива плащания в хода на производството не се доказаха. Липсата на доброволно изпълнение в уговорения срок по сключеното между страните Споразумение от 28.11.2024 г. /до 03.03.2025 г./, а и след тази дата до образуване на делото пред СРС /на 20.06.2025 г./ безспорно обосновава извода, че ответника е станал повод за образуване както на настоящото исково производство, така също и обосновава обезпечителната нужда на ищеца за удовлетворяването на която съдът е допуснал и обезпечение на предявените искове.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи изцяло да възстанови на ищеца сторените от него в производството съдебни разноски. В проведеното на 09.12.2025 г. открито съдебно заседание, ищеца е представил списък на разноските, в който е посочил като единствен разход заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. Ш., по договор за правна защита и съдействие от 18.06.2025 г., в размер на 4550 лв., уговорено за оказаната защита по образуване на исковото производство, водене на обезпечителното/изпълнителното такова и процесуалното представителство на ищеца. Към списъка е приложен з.к. от Договор за процесуално представителство, защита и съдействие от 18.06.2025 г., в който страните са уговорили, че адвокатското възнаграждение е в общ размер от 4 550 лв. за една инстанция, съответния компетентен съд, от която сума 2860 лв. възнаграждение за изготвяне и подава на искова молба и процесуално представителство по образуваното по нея дело, а сумата от 1690 лв. е възнаграждение за изготвяне, подаване на молба за обезпечение на иска както и за представителство по образуваното във вр. с допуснатото обезпечение изпълнително производство. В чл.4 от договора е посочено изрично, че възнаграждение в размер от 3640 лв. е заплатено в брой при подписване на договора, който има характер на разписка, удостоверяваща както размера на договореното възнаграждение, така и че то е заплатено.