Решение № 2546 от 29.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2546 гр. Бургас, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120101573 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. С. *******, срещу С. С. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Я.****, с която се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 1458,65 лв., за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

***/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, от която: 467,67 лв. – задължения за предходни периоди; 769,95 лв. – незаплатени лизингови вноски по два договора за лизинг; 221,03 лв. – сбор от неустойки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. Претендира се присъждането на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, като между страните по делото са сключени следните договори:

1. Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер *** от ***., допълнително споразумение към него от ***г.; договор за лизинг от ***г., по силата, на който му е предоставено мобилно устройство - марка *** договор за лизинг на базови аксесоари от ***г., договор за лизинг от 12.11.2021г. за *****************/***г., застрахователна полица „***“ №*** от ***г. и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12.11.2021г.

Сочи се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по горепосочения договор, вследствие, на което същият е едностранно прекратен от страна на ищеца на 25.02.2022г.

Сочи се, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в общ размер от 1458,65 лв. са обединени във фактура №***/01.03.2022г. за клиентски номер №***, със срок 1 за плащане 15 дни от датата на издаването й. Посочени са подробно отделните вземания, включени в горепосочената претендирана сума, предмет на настоящото производство.

Твърди се, че за задълженията за предходен период в общ размер от 467,67 лв. са формирани, както следва:

100,75 лв., дължими за период 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от които:

52,90 лв. – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; 10,49 лв. по застрахователна полица „***“ № **** от *** г.; 1,77 лв. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от *** г. и 35,59 лв. - вноска по договор за лизинг от *** г. за ****

- 123,36 лв., дължими за период 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от която:

49,52 лв. – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; 10,49 лв. по застрахователна полица „***“ № **** от *** г.; 1,77 лв. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от *** г.; 35,59 лв. - вноска по договор за лизинг от *** г. за ****и 25,99 лв. - вноска по договор за лизинг от 12.11.2021 г. за ****.

188,52 лв., дължими за период 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от която:

52,99 лв. - абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; 61,69 лв. по застрахователна полица „****“ №*** от *** г.; 10,49лв. по застрахователна полица „***“ № **** от *** г.; 1,77 лв. - вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от *** г.; 35,59 лв. - вноска по договор за лизинг от *** г. за ****и 25,99 лв.

- вноска по договор за лизинг от 12.11.2021 г. за ****.

55,04 лв., дължими за период 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от която:

35,59 лв. - вноска по договор за лизинг от *** г. за ****и 19,45 лв. - частично непогасена вноска по договор за лизинг от 12.11.2021 г. за ****.

Сочи се, че за гореизброените суми са издадени следните фактури: Фактура №**********/01.12.2021г.; Фактура №****/01.01.2022г. и Фактура №****/01.02.2022г., като във всяка от тях е посочено как е формирано задължението.

Посочва се, че лизинговите вноски за процесния период 01.02.2022г. – 28.02.2022г. са в общ размер от 769,95 лв., от които: 213,54 лв. по договор за лизинг от ***г. за ****; 10,62 лв. по договор за лизинг на базови аксесоари от ***г. и 545,79 лв. по договор за лизинг от 12.11.2021г. за ****.

Сочи се, че претендираната сума за неустойка в размер на 221,03 лв. е формирана, както следва: 180,50 лв., представляваща три месечни такси и 40,53 лв. за **** представляваща разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. №***/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия иск.

Така предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Сочи се, че не са ангажирани доказателства за ползването на далекосъобщителните услуги от ответника, съществуването и изискуемостта на претендираните вземания, изпадането на 2 ответника в забава, както и че е неясен начинът на образуване стойността на услугите и платените суми по лизинговия договор.

Възразява се и срещу претендираните суми за неустойки с твърдения, че липсват доказателства за узнаване от страна на ответника за прекратяване на договора, датата, на която е станало това. Излагат се съображения за неравноправност на клаузата за неустойка и се иска да бъде приета за нищожна.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба преди заседанието, с която моли за уважаване на предявените искове. Към молбата са приложени доказателства.

Ответникът не се явява, представлява се от назначения по реда на чл.47 от ГПК, особен представител, който оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени и приети като писмени доказателства следните неоспорени от насрещната страна документи: Застрахователна полица №*** Застраховка при пътуване в чужбина „***“; Фактура №****/01/11/2021г. и общо потребление към нея за мобилен номер ****; Фактура №**********/01/12/2021г.; и общо потребление към нея за мобилен номер ****; Фактура №****/01/01/2022г.; и общо потребление към нея за мобилен номер ****;

Фактура №****/01/22/2022г.; и общо потребление към нея за мобилен номер ****.

Представена е и Фактура №****/01/03/2022г., за отчетен период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г., за сумата в общ размер от 1458,65 лв., от които: 221,03 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги; 769,95 лв. – вноска за лизинг; 467,67 лв. – задължения от преходен период, със срок за плащане на сумата - 16.03.2022 г.

Представени са като писмени доказателства по делото: Договор за мобилни услуги №**** от 27.11.2015 г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от същата дата, декларация-съгласие, Допълнително споразумение №**** от *** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, за мобилен номер ***. В р. II, т. 1 на допълнителното споразумение страните са уговорили, че при подписването му на потребителя се предоставя устройство APPLE iPhone SE 2nd 128GB Black.

По делото са представени още: сключен между страните Договор за лизинг от *** г. за мобилен номер ***; общи условия към договора за лизинг; приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от същата дата, към договора, с който на ответника се предоставя мобилно устройство **********, резюме на договор.

По делото е представено и прието сключено между страните Допълнително споразумение от 12.11.2021 г. за мобилен номер ***. Представени са и заявление за активиране на услуга от същата дата, както и декларация-съгласие.

Представен е Договор за лизинг №*****от 12.11.2021г., с който на ответника се предоставят аксесоари - ***, както и приложимите към него общи условия и съгласие за обработка на данни. Договорът е със срок 23 месеца, считано от датата на подписването му.

Представен е и договор за лизинг на базови аксесоари от ***г., с който на ответника са предоставени 4 броя базови аксесоари, описани в договора. Договорът е със срок 23 месеца, считано от датата на подписването му.

Представена е и застрахователна полица с номер **** – застраховка на устройство „***“.

На 25.10.2023 г. ищцовото дружество е подало в Районен съд Ямбол, заявление по чл.

410 от ГПК, срещу С. С. Г. за заплащане на претендираните в настоящото производство суми. Производството е прекратено и делото изпратено по подсъдност в БРС. Издадена е на 17.11.2023г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане № ***/07.02.2024 г. е указал на 3 заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника настоящите положителни установителни искове, които се явяват процесуално допустими. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на БРС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, т. е. да установи обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, че е изпълнил собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до далекосъобщителната мрежа, реалното потребление на услугите от ответника, както и предоставянето на лизинговите вещи, предсрочната изискуемост на вземанията за лизингови вноски, надлежното й съобщаване на ответника; възникването на вземанията за неустойки при предсрочно прекратяване, а именно уговорените между страните неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор и предсрочното прекратяване на договора – получаване на изявлението за разваляне от ответника и неговото съдържание, както и размера на претендираните вземания.

От представените и описани по-горе писмени доказателства – договор за мобилни услуги, допълнителни споразумения към него и договори за лизинг, се установи, че между ищцовото дружество и ответника са възникнали валидни облигационни отношения по повод процесните договори.

Размерът на вземанията за предходни периоди се установява от представените фактури и детайлни справки за потребление. Неоснователно се явява твърдението на ответната страна, че същите нямат доказателствена сила, тъй като не са подписани. На първо място, с материална доказателствена сила се ползват единствено официалните удостоверителни документи, какъвто фактурата не е, тъй като тя е частен свидетелстващ документ. На второ място, подписът не е задължителен реквизит на първичните счетоводни документи /какъвто фактурата е/ – аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 Закон за счетоводството. Съдът изцяло кредитира размера на обективираните вземания в приетите по делото фактури, поради което незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за преходен период, са доказани не само по своето основание, но и по размер, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.