Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 508 от 16.03.2026, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 11/2026
Вид
Решение № 508
Подписан
16.03.2026
В сила
16.03.2026
Състав
Ангел Момчилов, Мария Божкова, Еленко Еленков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 508

Кърджали, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ канд № 20267120600011 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, действащ чрез главен юрисконсулт С. Ч., против Решение № 180/22.11.2025 г., постановено по АНД № 552/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 25-1300-000162/10.07.2025 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали, с което на Х. А. Е. от [населено място], [община], [област], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено на 05.05.2025 г. в [населено място], нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано.

В жалбата са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратявала регистрацията на ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. При тълкуване на разпоредбата следвал извод, че прекратяването на регистрацията настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, а именно промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечния срок без новият собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика.

Сочи, че действително в производството пред районния съд не били представени доказателства собственикът да е бил уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, нито водачът на автомобила да е знаел за това, което обаче не означавало, че нарушението не е извършено.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставяла изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционирало от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвиждала наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Според закона, от значение за ангажиране отговорността на водача било единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочели, че на процесната дата, място и час Х. А. Е. е управлявал описания автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена на 09.09.2024 г.

Въвежда доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, контролните органи не били задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, така, както например било предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на която хипотеза е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондирало с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставял задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не бил такъв, а неблагоприятното засягане за собственика на автомобила било предвидено като задължителен резултат при настъпване на определените условия - изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

При нарушаването на забраната за допускане по пътищата, отворени за обществено ползване на моторни превозни средства и ремаркета, които не са регистрирани по надлежния ред, установена в чл. 140. ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП, задълженото лице-водач е реализирало изпълнителното деяние.

В случая установеният водач, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик или от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Водачът е следвало да положи усилия и да се информира от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация, като най-малкото, което е могъл да направи е да провери предоставеното свидетелството за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е заключил, че липсват и двете допустими съставомерни форми на вина - умисъл и непредпазливост. Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължал на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Сочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не било предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следвало да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Безспорно било, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от Х. Е. автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължал на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, бил длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ’’Гражданска отговорност на водач”.

Релевира доводи за липса на допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес.

С оглед изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени изцяло Решение № 180/22.11.2025 г., постановено по АНД № 552/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 25-1300-000162/10.07.2025 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали, с което на Х. А. Е. от [населено място], [община], [област], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено на 05.05.2025 г. в [населено място], нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали и за двете съдебни инстанции- касационна и въззивна. При условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г., на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН релевира възражение за прекомерност, аргументирано с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Х. А. Е., не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. М. Б. са постъпили Писмени бележки с Вх. № 618/17.02.2026 г., в които оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на РС – Кърджали като правилно, законосъобразно и непротиворечащо на закона. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно и ДПЗС от 11.12.2025 година.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба и подаданета частна жалба, с оглед наведените в тях касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради противоречие със закона, по същество се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Кърджали е отменил Наказателно постановление № 25-1300-000162/10.07.2025 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали, с което на Х. А. Е. от [населено място], [община], [област], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено на 05.05.2025 г. в [населено място], нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С решението е осъдено ОДМВР – Кърджали да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Първоинстанционният съд е извършил преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, след която е приел, че административното нарушение, сочено в АУАН и НП, е доказано по безспорен начин от обективна страна, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 05.05.2025 г. в [населено място], Х. А. Е. е управлявал лек автомобил [марка] с рег. № [рег. номер], който обаче е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 09.09.2024 г. Районният съд е изложи мотиви, че в конкретния случай деянието не е доказано от субективна страна. В този смисъл е посочил, че по делото се установило, че Е. е управлявал МПС, което не е негова собственост и липсвали доказателства, че жалбоподателят е знаел или поне предполагал, че ППС е със служебно прекратена регистрация. Предвид това е счел, че деянието не е осъществено виновно и е отменил наказателното постановление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че основания за отмяна на оспореното решение не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна страна, но не и от и субективна такава, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата.