Решение № 4548 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4548 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100507601 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника „Д.Л.“ АД – търговско представителство, ЕИК *******, срещу постановление от 09.06.2023 г. на ЧСИ А.П., рег. № 849, с което е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя К.П. Б. по изпълнително дело № 20238490400275 от 400 лева на 200 лева.

Жалбоподателят намира, че размерът на адвокатското възнаграждение, договорен между взискателя К.П. Б. и неговия процесуален представител – адв. А.И., е прекомерен и моли да бъде намален. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа или правна сложност, както и че единственото действие, извършено от адвокат И., се изразява в подаване на молба за образуване. Излага довод, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен единствено за образуване на делото, но не и за неговото водене. Твърди още, че липсват доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение от страна на взискателя. Моли съда, при намаляване размера на адвокатското възнаграждение да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя К.П. Б., с което се поддържа, че жалбата е неоснователна. Намира, че адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство следва да се определи в минимален размер на 400 лева, като се кумулират възнагражденията за образуване на изпълнителното производство и за процесуално представителство, защита и съдействие по изп. дело. Сочи, се че 1 пред съдебния изпълнител са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител от негова страна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител А.П. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20238490400275 по описа на ЧСИ А.П. е образувано по молба на взискателя К.П. Б. от 09.05.2023 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден от 19.04.2023 г. по гр.д. № 29853/2020 г. по описа на СРС, с който „Дойче Лифтханза“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, Ф******* чрез търговското си представителство в България, вписано в ТР при БТТП, с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******, Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5, да заплати на К.П. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 325 лева – разноски за исковото производство, сума в размер на 325 лева – разноски в заповедното производство, както и на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК, вр. чл. 273 от ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен начин на изпълнение – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на Адвокатско съдружие „М. и И.“ и на всеки един от съдружниците А.И. и Б.М. за представителство в изпълнителното производство. Представени са доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. от страна на К.П. Б. – разписка от 05.05.2023 г. и фактура № 000001144.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 6865/09.05.2023 г. на 11.05.2023 г., в която е посочено, че същият дължи и сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 186 лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Едновременно с изготвяне на поканата за доброволно изпълнение е изпратено запорно съобщение до „Ситибанк Европа“ АД – клон София, с което на основание чл. 507а от ГПК е наложен запор върху вземанията на длъжника по сметките, открити от него в банката. На 16.05.2023 г. съдебният изпълнител е получил известие от третото задължено лице, че запорираните суми в цялост са преведени по негова сметка.

На 25.05.2023 г. „Д.Л.“ АД – търговско представителство е подало молба за намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева, като във връзка с нея ЧСИ А.П. се е произнесъл с постановление от 09.06.2023 г., с което е отказал да стори това.

2

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

В частта, с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да намали размера адвокатското възнаграждение жалбата допустима. Подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 436 от ГПК и е насочена срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, подлежи на обжалване.

Недопустима е жалбата в частта, с която се иска намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Жалбоподателят е недоволен от постановление от 09.06.2023 г. и именно то е предмет на проверка. В него ЧСИ А.П. не се е произнесъл по въпроса за размера на пропорционалната такса, тъй като към него не е било отправено и подобно искане с възражението на длъжника от 25.05.2023 г. На обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноски, но в обжалваното постановление органът по принудително изпълнение не е сторил това по отношение таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Не подлежи на разглеждане въпросът дори и да се обжалва размерът на пропорционалната такса, посочен в поканата за доброволно изпълнение, тъй като срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК от връчването й до депозирането на жалбата е изтекъл.

Разгледана по същество, жалбата в частта, с която се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение, се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

Доколкото изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, който е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, за заплащането на чието адвокатско възнаграждение по делото са налични доказателства, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изпълнително производство се дължи.

В настоящия случай съдът намира, че освен образуване на изпълнително дело други процесуални действия от взискателя чрез неговия 3 пълномощник не са извършвани. Прави впечатление, че сумите, преведени от „Ситибанк Европа“ АД – клон София по сметка на съдебния изпълнител, са постъпили в 14 дневния срок за доброволно изпълнение на длъжника /ПДИ е връчена на 11.05.2023 г., а известие за преведени суми е получено на 16.05.2023 г./. Удовлетворяването на кредиторовото вземане е резултат от наложения запор върху банковите сметки на длъжника, поискан от взискателя още с молбата за образуване на изпълнителното дело. Посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнително производство по чл.

426 от ГПК не може да се приеме като действие по водене на делото, което да оправдае присъждане на възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Видно от чл. 426, ал. 3 от ГПК по своята същност то представлява реквизит на молбата, имащ отношение към нейната редовност, като при негова липса приложение следва да намери чл. 129 от ГПК и тя следва да бъде върната, освен ако в нея е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. По същия начин е прието и в т. 10 от ТР № 2/2013 г. Следователно, самото образуване на изпълнително дело е предпоставено от посочване на начин на изпълнение. В настоящия случай процесуалният представител е посочил, че желае да бъде наложен запор върху банковите сметки на „Д.Л.“ АД – търговско представителство и по този начин е изпълнил изискванията за редовност на молбата за образуване. Съдебният изпълнител от своя страна, бидейки задължен да извърши исканото действие, поради възможността незаконосъобразният му отказ да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, е наложил запор върху сметките на длъжника в Ситибанк Европа“ АД – клон София.

От изложеното следва, че не са извършвани действия по водене на изпълнителното дело и възнаграждението за адвокат на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. единствено за образуване на изпълнително дело № 20238490400275 по описа на ЧСИ А.П..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 09.06.2023 г. на ЧСИ А.П., рег. № 849, по изпълнително дело № 20238490400275, с което е отказано да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя К.П. Б. за размера над сумата от 200,00 лева до пълния определен размер от 400,00 лв. и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя К.П. Б. за адвокатското възнаграждение по и.д. № 20238490400275 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 при КЧСИ, възложени в тежест на длъжника „Д.Л.“ АД – търговско представителство, ЕИК *******, до размера от 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 5937/20.06.2023 г. на „Д.Л.“ АД – търговско представителство, ЕИК ******* - длъжник по 4 изп.д. № 20238490400275, срещу постановление от 09.06.2023 г. на ЧСИ А.П. в частта, с която се иска намаляване размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението подлежи на обжалване в частта, с която частна жалба с вх.

№ 5937/20.06.2023 г. е оставена без разглеждане, пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5