Решение № 81 от 11.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000034 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 11920/14.11.2025 г., подадена от Гаранционен фонд, действащ чрез процесуалния си представител адв. С. М., против решение № 111/26.09.2025 г., постановено по т.д. № 71/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която предявеният от ищеца осъдителен иск e отхвърлен за разликата над сумата 17 747,20 лв. до пълния претендиран размер от 25 301,32 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2023 год. до окончателното му изплащане.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Аргументира довод, че фактическите констатации и изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Поддържа становище, че по силата на регресното си право ищецът има право да получи пълния размер на претендираната сума, която е изплатил на НББАЗ, в това число разходите за определянето и изплащането на обезщетението. Позовава се на съдебна практика, според която в обема на регресното право са включени и разходите по определяне и изплащане на обезщетенията, в това число тези за установяване на механизма на произшествието, вида и обема на претърпените вреди, причинно-следствената връзка между вредите и произшествието.

Иска се отмяна на решението в частта, с която искът е отхвърлен за 1 разликата над присъдената сума от 17 747,20 лв. до пълния размер на предявения иск от 25 301,32 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2023 год. до окончателното му изплащане и се настоява въззивният съд да разреши спора по същество, като постанови осъждане на ответницата да заплати и сумата 7 554,12 лв., съставляваща разликата над присъдената с първоинстанционното решение сума до пълния претендиран размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Жалбоподателят не сочи нови доказателства.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ответника Х. С., в който е аргументирано становище за нейната неоснователност. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в отхвърлената част искът е недоказан. Отговорността на ответницата се ограничавала до сумите, присъдени с решението на гръцкия съд в полза на пострадалия при произшествието. Настоява се първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната от Гаранционен фонд част. Претендират се разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Предявеният иск е квалифициран от първоинстанционния съд по чл.

559, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ. В рамките на първоинстанционното производство не са формулирани възражения от страните срещу квалификацията на иска. Липсват и оплаквания в жалбата в тази насока, поради което въззивният съд възприема квалификацията на исковата претенция, дадена от първоинстанционния съд чл. 559, ал. 3 КЗ. Посочената разпоредба е действаща правна норма към момента на плащането /30.03.2018 год./, към който ищецът счита, че е встъпил в правата на пострадалия спрямо причинителя на вредата. Следва да се посочи, че според част от съдебната практика искът следва да се квалифицира по разпоредбата, действаща към датата на увреждането. Тук следва да се отчете, че нормата на чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ е в идентичен смисъл с този на чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б.“а“ и ал. 8 от Кодекса за застраховането /отм./ действащ нормативен акт към 10.11.2011 год. /момента на настъпването на процесното произшествие/. Поради това, без конкретно правно значение е дали искът ще се квалифицира по сега действащия или по отменения КЗ.

Касае се за регресна претенция на Гаранционния фонд против причинителя на пътно-транспортно произшествие, настъпило на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и е било без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. И в двете норми – действаща и отменена, които уреждат регресната отговорност, обемът на правата на ГФ е уреден по идентичен начин.

Ищецът Гаранционен фонд е изложил в исковата молба твърдения, че на 10.11.2011 г. около 21 часа в Република Г., Х., А. по бул. „П.“ в посока от центъра на Х. към П., настъпило произшествие между управлявания от ответницата Х. С. С. л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № *** и мотоциклет „БМВ“ с 2 рег. № ***, управляван от Н.Д.М., който бил с предпазна каска и протекторно яке, движещ се със скорост от около 30 км/ч. Вследствие на произшествието мотоциклетистът Н.Д.М. претърпял вреди – имуществени и неимуществени.

Отговорност за настъпването на вредите носела С., която като водач на незастраховано МПС нарушила правилата за движение по пътищата. Налице била причинно-следствена връзка между причинените на мотоциклетиста вреди и поведението на ответницата. Това било установено и с влязло в сила решение на гръцкия съд. В нарушение на чл. 483 от Кодекса за застраховането ответницата управлявала л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № ***, без да има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Компенсационният орган на държавата членка, където настъпило събитието, обезщетило увреденото лице за вредите и от своя страна задължило Гаранционен фонд чрез НББАЗ да възстанови изплатената сума, ведно с разходите на чуждия компенсационен орган. Чрез банков превод от 30.03.2018 год. на основание чл. 561 КЗ Гаранционен фонд заплатил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата 25 301,32 лв., като по този начин възстановил всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на пострадалия при произшествието Н.Д.М., гражданин на Г.. От правна страна ищецът счита, че е налице фактическият състав на чл.

559 от КЗ, тьй като процесното произшествие настъпило на територията на държава-членка на ЕС, виновният водач нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, обезщетил увреденото лице за вредите, който от своя страна е задължил ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатената сума, ведно с разходите, на чуждия компенсационен орган, респ. и на НББАЗ. Ищецът редовно поканил ответницата да му възстанови изплатената сума в размер на 25 301,36 лв., представляваща левовата равностойност на сумата 12 936,36 евро, но плащане не било престирано.

Въз основа на изложените фактически твърдения ищецът е отправил искане към съда да бъде осъдена Х. С. С. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 25 301,36 лв., представляваща левовата равностойност по курса на БНБ за деня на плащането - 30.03.2018 г. на обезщетението за вреди в размер на 12 936,36 евро, изплатено на Н.Д.М., която сума след извършване на международното регулиране на претенциите на увреденото лице, са възстановени от ГФ в полза на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), както и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /24.03.2023 год./ до окончателното изплащане.

В подадените писмени отговори ответницата по делото Х. С. С. е оспорила предявения иск. Оспорена е активната легитимация на Гаранционен Фонд за завеждане и водене на настоящето дело. Оспорено е твърдението, че Националното Бюро на Г. в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите е изплатило обезщетение на увреденото лице в размер на 12 936,36 евро. От съдебното решение на гръцкия съд било видно, че исковете на Н.М. срещу Застрахователна компания „И.“ били отхвърлени, 3 поради което плащането в полза на Н.М. било лишено от основание.

Доколкото дружеството платец е платило без основание, въпреки че са били отхвърлени заведените от Н.М. срещу него искови претенции, последващите платци НББАЗ и Гаранционен Фонд също били платили без основание и не можели да встъпят в правата на увреденото лице. Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на ответницата.

Искът е бил оспорен и по размер. Ответницата е развила становище, че ако следва да носи отговорност, тя е ограничена до сумите, присъдени с решението на гръцкия съд. Не била поканена сама да изпълни задълженията си, а били натрупвани неясни „разноски за обработване на щета“ в размер, надхвърлящ значително размера на реалното й задължение. С. не била дала повод за извършване на разходите от съответните юридически лица по щети, предвид нейното незнание за извършените действия и плащания от поредица дружества.

Първоинстанционният Окръжен съд - Пазарджик е намерил иска за основателен и доказан до размер на сумата 17 747,20 лв. и е уважил претенцията до този размер, като е отхвърлил иска за разликата над сумата 17 747,20 лв. до пълния претендиран размер от 25 301, 32 лв.

Недоволен от решението е само ищецът, който обжалва същото в отхвърлителната му част – за разликата над 17 747,20 лв. до пълния претендиран размер от 25 301, 32 лв. В осъдителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Следователно към настоящия момент със сила на пресъдено нещо е установено възникването на регресното право на ГФ спрямо С.. Спорът е единствено относно неговия обем.

Установява се от доказателствата по делото, че с решение № 482/2016 г. на Едночленния първоинстанционен съд на А., постановено по искова молба, подадена на 21.05.2012 год., прекият причинител на вредата Х. С. С., солидарно с втория ответник „Графио диентус Асфалисеос“ /Бюро за международно застраховане/, са осъдени да заплатят на увреденото при ПТП лице Н.Д.М. сумата 6 022,66 евро /общ размер на определените обезщетения за материални и нематериални щети/, ведно със законната лихва от момента на връчване на исковата молба до изплащане на сумата, както и сумата 500 евро – част от съдебните разноски на ищеца. Допуснато е предварително изпълнение на част от решението за сумата 1500 евро. Обезщетенията са определени след като са обсъдени всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства, свидетелски показания, медицинска експертиза и е прието, че С. е нарушила правилата за движение и е причинила вреди на мотоциклетиста Н.Д.М., който е съпричинил вредоносния резултат с поведението си, като приносът му е 60%.

Срещу решението на първоинстанционния съд е била подадена въззивна жалба от пострадалия Н.Д.М., който е изразил недоволство от размера на определените му обезщетения. С решение № 343/2018 год. на Едночленен апелативен съд – А., обявено на 18.01.2018 год., жалбата на пострадалия е отхвърлена като неоснователна. Върху жалбоподателя М. са възложени 4 разноските на въззиваемите за втората инстанция в размер на 600 евро.

Липсва означение за това дали решението подлежи на обжалване.

Двете решения на гръцките съдилища са без изрична заверка за влизането им в сила. Но съдът взема предвид обстоятелството, че заверен препис от влязлото в сила решение № 482/2016 год. е изискан от Първоинстанционния съд в А. по реда на Регламент № 1783/2020 год. на ЕП и на Съвета относно събирането на доказателства по граждански дела. След като замоленият орган е изпратил решенията, в това число и решението на апелативния съд, в отговор на искането за изпращане на заверени преписи от влезли в сила съдебни актове, АС - Пловдив приема за установено, че осъдителното решение на гръцкия съд е влязло в законна сила. Поради това и възраженията на ответника в отговора на исковата молба в тази връзка са неоснователни.

Наред с това фактическите констатации на първоинстанционния съд за влизането в сила на акта на гръцкия съд не са оспорени с жалбата, поради което въззивният съд е обвързан от тях.