Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 5925 от 24.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 4217/2024
Вид
Протоколно определение № 5925
Подписан
24.03.2024
В сила
28.03.2024
Състав
НИКОЛАЙ БЕЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 5925 гр. София, 24.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА и прокурора Д. Цв. В.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно наказателно дело № 20241110204217 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване установи следното:

СРС е сезиран с искане от дежурен прокурор при СРП, в което се предлага И. К. Б. да бъде задържан под стража със съответната мярка за неотклонение по досъдебно производство № 225-ЗМК-542/2024г. по описа на 01 РПУ – СДВР, прок. преп. № 15355/2024г. на СРП.

В рамките на съдебните прения прокурорът поддържа искането, считайки че всички законови предпоставки са налице за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.

Защитата предлага на съда мярка за неотклонение да бъде променена и спрямо И. К. Б. да бъде определена мярка за неотклонение „домашен арест”.

Самият обвиняем И. Б. иска в лична защита и последна дума мярката му за неотклонение да остане „задържане под стража”.

В производството по чл.64 от НПК, каквото се развива пред настоящия състав на първата инстанция, съдът следва да провери какво обвинение е повдигнато спрямо дадено лице и наказва ли се престъплението, в което обвиняемият е уличен с наказание „лишаване от свобода”; има ли реални опасности от укрИ.е и/или извършване на престъпление и дали може да се направи обоснован извод, че обвиняемото лице е съпричастно към инкриминираното деяние.

От материалите по делото съдът установява, че на И. К. Б. е предявено обвинение за извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК (кражба при условията на продължавано престъпление с няколко квалифициращи обстоятелства), като за това престъпление законът предвижда наказание 1

„лишаване от свобода”.

От материалите по делото се установява, че полицейски патрул на 01 РПУ – СДВР е получил сигнал за „разбит ” (взломен) лек автомобил марка „ХХХХХХ”, собственост на свидетеля Б Ш.. Пристигайки на място, полицейските служители са забелязали, че с камък е счупено стъклото на предна дясна врата на въпросния автомобил, проникнато е в автомобила и са отнети слънчеви очила и калъф за очила марка „ХХХХ”, като други вещи не са липсвали.

Впоследствие полицейският патрул е потеглил по своя маршрут и на ул. „Алфред Нобел” № 4 полицаите забелязали лице от мъжки пол „да стърчи ” от пасажерския прозорец на друг лек автомобил марка „ХХХХХХ”, задържали са лицето, поставили му белезници установили са го като И. К. Б. (обвиняемия по делото), провели кратък разговор, в който той посочил, че е „разбил” още 5-6 автомобила и е отнел някакви вещи от тях.

Извършени са огледи на 3 автомобила, които са собственост на различни граждани Б Ш., П. М., А. СТ. и е установена липса на вещи от тях (слънчеви очила и калъфи за тях), след това е извършено освидетелстване на И. Б., извършени са огледи на вещи, намерени при него – три чифта слънчеви очила с различни надписи и калъфи за тях, описани подробно в протоколите, като СОЕ е приела, че общата стойност на вещите е 83.00 лева.

При така установените факти, които са на база всичко събрано до момента като доказателствен материал, може да се обоснове извод , че обвиняемият И. К. Б. има участие в инкриминираното деяние .

Реална опасност от укрИ.е според съдебния състав не са налице, доколкото обв. И. К. Б. е известен на органите на МВР, с известна самоличност е, не са правени опити от страна на същия да се укрива от органите на досъдебното производство по какъвто и да било начин.

Реална опасност от извършване на престъпление може да се извлече само на база справката му съдимост, която сочи 5 влезли в сила осъдителни съдебни актове, последният от който е в сила от 11.03.2023г. (НОХД № 3128/2021г. на СРС), с който за грабеж по чл.198 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години и 4 (четири) месеца, като е приспаднат периодът от време, през което е задържан (чл.59 от НК), и на 17.01.2024г. е напуснал пенитенциарното заведение, където е изтърпявал наказанието, а скоро след това е продължил престъпното си поведение с извършването на процесното деяние.

С оглед неговото изрично желание, няма основание съдът да обсъжда други мерки за неотклонение, освен тази, която предлага държавното обвинение, счетена за най-адекватна на конкретиката на кадуса, и затова съставът на съда счита, че мярката за неотклонение следва да продължи да действа.

По тези съображения и на осн.чл.64, ал.4 – ал.7 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на И. К. Б. с ЕГН: ********** – обвиняем по 2 досъдебно производство № 225-ЗМК-542/2024г. по описа на 01 РПУ – СДВР, прок. преп. № 15355/2024г. на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

Определението подлежи на незабавно изпълнение , като ПРЕПИС от него да се изпрати на Началника на Ареста при НСлСл – за сведение и изпълнение.

ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на наблюдаващия делото прокурор и разследващия орган – за сведение и изпълнение.

Определението подлежи на обжалване и протест в тридневен срок от днес пред въззивния Софийски градски съд, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред СГС за 02.04.2024г. от 10:00 часа , за която дата и час служебният защитник е уведомен и се счита редовно призован, а обвиняемият да се осигури от Началника на Арест за нуждите на въззивното производство.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________

3