Решение № 282 от 11.10.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Ямбол, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20212330100903 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С. Д. С. от гр.

Я., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а именно – 1123, 46 лв. – главница за периода 01.06.2019 г. до 01.02.2020 г., сумата от 53,36 лв.-възнаградителна лихва за периода 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г. и сумата от 139,20 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.06.2019 г. до датата на подаването на заявлението в съда- 01.02.2021 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че на 03.05.2019 год. между праводателя на ищеца – „УКФ“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителки паричен кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ, при които праводателя на ищеца предоставял потребителските кредити и които били неразделна част от договора за кредит. Подписвайки договора за кредит кредитополучателя удостоверил,че му е предоставен пълния обем на преддоговорната и договорна информация от страна на банката, получил екземпляр от ОУ, запознат бил с тях и безусловно ги приемал. Съгласно условията на договора за паричен кредит, кредитора предоставил на кредитополучателя потребителки паричен кредит в размер на 1000,00 лв., която била преведена по сметка на кредитополучателя на 03.05.2019 г. Съгласно посочения договор страните постигнали съгласие, че общия размер на кредита да бъде в размер на 1123,46 лв., който представлявал сбор от 1000,00 лв. чистата стойност на кредита, сумата от 100 лв. такса за разглеждане на кредита и сумата от 23,46 лв. застрахователна премия. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателя се 1 задължил да го върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията указани в самия договор, на вноски чийто брой, размер и падежи били посочени в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. В същия била посочена размера на всяка погасителна вноска, която включвала съответната част от главницата, лихвата върху нея, комисионата такса и част от застрахователната премия, като били посочени падежът на изискуемост и погасяването на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месения размер на която била фиксирана за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. С подписването на договора страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в размер на 55, 81 лв. Така общата ума по кредита била в размер на 1179, 27 лв., която била платима на 9 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 131, 03 лв., като първата погасителна вноска била дължима на 01.06.2019 г., а последната с падеж 01.02.2020 г. съгласно погасителния план.

Крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита бил на 01.02.2020 г., който е изтекъл и по същия не била обявявана предсрочна изискуемост. По кредита нямало извършени плащания от ответника, като същия дължал и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена за всеки ден от забавата включваща 360 дни, върху просрочената главница и същата била в размер на 139, 20 лв. за периода от 02.06.2019 г. до 01.02.2021 г. На 18.12.2019 г. бил пописан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. между „УФК“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, по силата на което вземането на „УФК“ ЕАД срещу ответника по договор за поребителски кредит от 03.05.2019 г. било прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привелегии, обезпечения и принадлежности. На 18.12.2019 год. било подписано Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземанията от 18.12.2019 год., по силата на което ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен от цесионера по силата на изрично упълномощаване.

В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва се факта, че ответника бил сключил посочения договор с праводателя на ищеца, като по делото липсвал представен такъв. Оспорва се, че в представения договор бил разпечатка, където били изписани неговите данни, но липсвало положен подпис от него, като не бил искал и получавал такъв заем. Също така се оспорва, че почерка и подписа под ОУ които са неразделна част от договора липсвали такива, както и че не е попълвал такива документи. Дори да се приемело, че такъв договор съществувало, същия бил нищожен на основание чл.26 ЗЗД, поради противоречието му с императивните норми на закона. Същия бил и недействителен на основание чл.22 ЗПК, като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.712 и 20 и ал.2 на чл.12, ал1, т.7- 9 ЗПК. С оглед на това, че доколкото били налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целия заем бил недействителен.

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан по основание и 2 размер и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

Ответникът се представлява от пълномощник адвокат, чрез който оспорва претенцията и моли за нейното отхвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. По същото в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника С. Д. С., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като с разпореждане от 24.02.2021 г. на заповедния съд, на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В законоустановения едномесечен срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от договор за потребителски паричен кредит от 07.05.2019 год., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е предал на заемателят по посочена сметка сумата от 1000,00 лв., като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 9 месечни вноски от по 131,03 лв., при годишен лихвен процент от 12,00 %, при ГПР от 42,46 %, като към същия била сключена застраховка с еднократна премия в размер на 23,46 лв.,такса за разглеждане на кредита в размер на 100,00 лв., както и уговорен общ размер на всички плащания – 1123, 46 лв. Приложени са и ОУ към договора, погасителен план,декларация за приемане на застраховане, сертификат за застраховка, ОУ към същите и съгласие за директен дебит.

Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 02.11.2018 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 18.12.2019 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 02.11.2018 год. портфолио от необсужвани вземания в период по-дълъг от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл.

3.2 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл.

99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено пълномощно. Цесията е потвърдена на същата дата.На л. 23/25 в цитираното по-горе Приложение 1 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит № ***.

Представено е и уговореното в договора пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 18.12.2019 3 год.

Представено е и уведомителни писма изх.№ *** от 09.01.2020 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемателя,като е отбелязано,че адреса не съществува.

По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че кредиторът е превел чистата стойност на кредита в размер на 1000,00 лв. на 07.05.2019 год. По кредита нямало погасени вноски на датите на падежа посочени в Таблица № 1 към експертизата. Вещото лице установило, че съгласно условията по процесния договор и погасителния план към него, крайния срок на погасяване на задължението бил на 01.02.2020 г., като същия не бил обявяван за предсрочно изискуем. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, непогасените задължения по договор № *** г. бил в размер на 1176,82 лв., от които главница за периода 01.06.2019 г. до 01.02.2020 г. в размер на 1123,46 лв. и възнаградителна лихва за периода 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г. в размер на 53, 36 лв. Размерът на лихвата за забава върху падежиралата и непогасена главница, изчислена от датата, следваща падежа на всяка непогасена вноска, до 01.02.2021 г. била в размер на 151, 98 лв., посочени в Таблица № 2 към експертизата.

Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.

По делото е назначено и изслушано заключението на СПЕ, вещото лице по която посочва, че подписите, положени от името на С. Д. С. в документите,обекти на експертизата- договор за потребителски паричен кредит № *** от 07.05.2019 г., сключен между „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София и С. Д. С. с ЕГН **********, заедно с ОУ за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София, погасителен план по договора за потребителски паричен кредит № *** от 07.05.2019 г., сключен между „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София и СТ. Д. СТ. с ЕГН **********, медицински въпросник за приемане за застраховане, декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съгласие за директен дебит, искане за предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност, относно правата на субекта на данните са положени от лицето С. Д. С..

Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.

86,ал.1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК.

4

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.