Решение № 7769 от 27.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7769 гр. София, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело № 20231110102341 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК

Ищцата С. И. А. твърди, че на 30.04.2021 г. е сключила с ответното дружество ....

Договор за потребителски кредит № 416747/30.04.2021 г., по силата на който е предоставен паричен заем в размер на 1 200 лв. Поддържа, че е погасила изцяло главницата по договора. Твърди, че неоснователно е заплатила на ответника сумата в размер на 1 282,45 лв., представляваща сума над чистата стойност (главницата) на отпуснатия кредит, поради пълна недействителност на договора за кредит, евентуално поради недействителност на уговорената в него клауза за неустойка. На първо място, сочи, че договорът за кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че размерът на лихвите е прекомерно завишен и надвишава трикратния размер на законната лихва. На следващо място, посочва, че договорът за кредит е недействителен и поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, в частност чл. 10 и чл. 11. Не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно което всички елементи на договора следва да се представят в размер на шрифта не по-малък от 12.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, съгласно което задължителен реквизит на договора е посочване на неговия срок. Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, съгласно което задължителен реквизит на договора е посочване методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР.

Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – от договора не става ясно какъв е размерът на всяка една от включените в общата месечна погасителна вноска суми – 1 главница, лихва, такса за обслужване на кредита. Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК – не са налице клаузи, регламентиращи наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване; реда за прекратяване на договора за кредит; наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване. Ищцата твърди нищожност на уговорената в договора за кредит неустойка, дължима от кредитополучателя при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора. Твърди, че така уговорена, неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва и излиза извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Поддържа, че невключването на неустойката в размера на ГПР представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, ищцата моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи неоснователно платената от ищцата по договора за кредит сума в размер на 1 282,45 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 26998 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42807/2022 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът .... е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по размер по подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че договорът за кредит бил недействителен на посочените основания. Възразява, че ищцата е заплатила сумата от 2482,45 лв. по процесния договор за кредит. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с .... по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави в полза на кредитополучателя уговорения кредит, както и че последният е използвал предоставената сума, поради което се е задължил да я върне в срок, ведно с уговореното договорно възнаграждение и останалите дължими суми по кредита; че ищцата в качеството си на кредитополучател е погасила главницата по договора в размер на 1 200 лв., както и че е заплатила на кредитора сума в размер на 1 282,45 лв., представляваща сума над чистата 2 стойност (главницата) на получения от нея кредит; че сумата е постъпила в патримониума на ответника.

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 30.04.2021 г. между ищцата С. И. А. и ответното дружество .... е сключен Договор за потребителски кредит № 416747/30.04.2021 г. по силата на който .... е предоставило на ищцата сумата в размер на 1 200 лева при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,55% и годишен процент на разходите в размер на 49%. В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава най – късно до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да предостави на кредитора следните обезпечения по кредита: а) банкова гаранция или б) поръчителство на две физически лица, които съгласно чл. 5.3 от договора да отговарят на следните условия: нетният размер на осигурителния им доход да е 1500 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с ответника; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции. В случай че не предостави това обезпечение, съгласно чл. 5.6 кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и погасителния план към кредита, а именно сумата от 3,55 лв. на ден.

По делото са представени и всички приложения към процесния договор за кредит – Приложение № 1, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК/, както и Общите условия на ...., приложими към договори за потребителски кредит.

Не е спорно между страните по делото, че сумата в размер на 1 200 лв. е била изцяло преведена от кредитора на кредитополучателя – ищцата по настоящото производство, както и че последната е усвоила предоставената сума.

Ищцата е представила като писмени доказателства по делото 9 бр. извлечения от ...., в които е посочено, че е погасявала вноски по кредита към .....

Сключеният между ищцата и ответника договор за потребителски кредит е сключен от разстояние, поради което намира своята правна регламентация в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, а за неуредените от специалния закон въпроси - в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на ЗПФУР, ЗПК, както и на правилата, уредени в чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

3

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК – той следва да се сключва на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Като съобрази посочената разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК и като взе предвид специалната разпоредба на чл. 6 ЗПФУР, съдът намира, че процесният договор отговаря на изискванията за форма.

По отношение релевираната нищожност на договора за кредит в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Чл.

4

19, ал. 4 ЗПК въвежда ограничение по отношение на максималния размер на ГПР, който може да бъде прилаган при договорите за потребителски кредит, а именно последният да е не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.