Решение № 763 от 17.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. гр. Хасково, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100893 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от П. К. И., ЕГН **********, с адрес:

***************************, съдебен адрес: *************************** от АК Хасково против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление – град София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет.3, представлявано от В. М.

В. и Г. А. А. – изпълнителни директори, съдебен адрес: *************************** – член на САК, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 9042-00157546 от 05.10.2023 г., а при условията на евентуалност – установителен иск за недължимост на сумата от 292,32 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, дължимо във връзка с договор за паричен заем № 9042-00157546 от 05.10.2023 г. поради нищожност на уреждащата я клауза на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД поради противоречие с добите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП.

Ищцата твърди, че на 05.10.2023 г. сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № 9042-00157546 , по силата на който получила в собственост сумата от 500 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,47 % и ГПР в размер на 48,90 %. Страните се договорили, че заемателят ще погаси кредита на 6 месечни вноски с размер на погасителната вноска - 93, 44 лв. В точка 4 от Договор за допълнителни услуги от същата дата към Договора за заем ищцата следвало да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги отново на 6 месечни вноски, всяка в размер на 48,72 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни 1 услуги било в размер на 852,96 лв. Имало и аналогичен погасителен план със същите падежи като в Договора за заем № 9042-00157546.

Ищцата счита, че процесният договор е нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК - договорната лихва, която не породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не изпълнил и изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Не били изпълнени и условията на чл. 11 ал. 2 ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Договорът за потребителски кредит не породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размера на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се явявал нищожен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, вр. чл. 10 ал. 1, вр. чл. 19 ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, доколкото в него не била включена скритата под формата на допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Излага подробни съображения в тази насока.

По тези, подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № 9042-00157546 от 05.10.2023 г., а при условията на евентуалност – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 292,32 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, дължимо във връзка с договор за паричен заем № 9042-00157546 от 05.10.2023 г. поради нищожност на уреждащата я клауза на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД поради противоречие с добите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП. Претендират се направените съдебни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Неоснователно било найнапред твърдението на ищцата, че договорната лихва в процесния договор за заем била определена в противоречие с добрите нрави. Размерът на фиксирания лихвен процент бил ясно и напълно разбираемо посочен в Раздел 2, а именно 40,48 %. Неоснователно било твърдението, че не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК. Видно било от представените от самата ищца като доказателство към исковата молба общи условия, че същите са подписани от нея на всяка страница. По отношение на твърдението на ищцата за нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК - в чл.29, ал.4 in fine от ЗПК, ясно се посочвало, че когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за 2 кредит, лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. В конкретния случай, лихвеният процент договорен в процесния договор за заем бил фиксиран и не подлежал на промяна при никакви условия през целия период на договора, като същият бил в размер на 40,47% на годишна база. Дори договорът за допълнителни услуги да е недействителен, това не водело автоматично до недействителност и на договора за заем.

Освен това, процесният договор за допълнителни услуги имал напълно самостоятелно действие и съдържал напълно независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, различни от тези, произтичащи от договора за заем.

Допълнителният пакет услуги бил предмет на и се предоставял по силата на съвсем отделно облигационно от договора за заем правоотношение, а именно на процесния договор за допълнителни услуги. Последният нямал характер на договор за потребителски кредит.

Предмет на последния било предоставянето на услуги и като такъв, правоотношенията, произтичащи от този договор се регулирали и уреждат от общите разпоредби на ЗЗД. Дори и това да не било така, то твърдението на ищцата, че процесните допълнителни услуги били свързани с усвояване и управление на кредита, респективно били в противоречие с разпоредбата чл.10а, ал.2 ЗПК и водело до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, било напълно неоснователно.

Неоснователно било и твърдението на ищцата, че процесният договор за допълнителни услуги бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Допълнителните услуги, които ответното дружество предоставяло на клиентите си не били нещо абстрактно, а същите носели реална полза за кредитополучателите и цената на тези услуги била реално измерима. С предоставянето на процесните допълнителни услуги не се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Договорът за допълнителни услуги не бил и неравноправен по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.

По подробно изложени в отговора на исковата молба съображения е направено искане исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства - Договор за заем Microcredit № 9042-00157546 и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9042-00157546, двата от дата 05.10.2023 г. се установява, че между тях е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 500 лева, платим на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 93,44 лева при фиксиран лихвен процент по заема 40,47 % и ГПР 48.90 %. Посочена е в договора и общата сума за погасяване – 560,64 лева. На същата дата е подписан между страните и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9042-00157546 за предоставяне на заемополучателя на допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт". Видно от 3 договора за допълнителни услуги страните са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт", изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит" АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер общо на 292,32 лева, разсрочено в 6-месечни вноски - по 48,72 лева.

От представения от ищцата график на плащанията към договор за заем и услуги Microcredit № 9042-00157546 се установява, че размерът на месечната вноска заедно с възнаграждението за услуги възлиза на 142,16 лева. Приложени са и Общи условия към договор за заем Microcredit от 14.08.2023 г., подписани на всяка страница от ищцата.

Във връзка с процесния договор са представени от ответника и Искане за допълните услуги към заем Microcredit № 9042-00157546 от 05.10.2023 г., също носещи подпис на ищцата като заемополучател и Тарифа за допълнителни услуги на Микро Кредит АД към Договори за заем, в сила от 24.12.2021 г.

За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищцата, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено от страните. От заключението се установява, че Годишният процент на разходите /ГПР/ по процесния Договор за заем № Microcredit № 9042-00157546/05.10.2023 г. е 48,88 %, а при включване на сумата от 48,72 лева към погасителната вноска по договора за допълнителни услуги става 612,8486 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 9042-00157546 от 05.10.2023 г., който е процесуално допустим. При условията на евентуалност е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо във връзка с договор за паричен заем № 9042-00157546 от 05.10.2023 г. в размер на 292,32 лв., поради противоречие с добите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП.

Разгледан по същество, главният иск е изцяло основателен като съображенията за това са следните:

Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесния договор физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния Договор за заем Microcredit № 9042-00157546/05.10.2023 г., съответно свързания с него Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9042-00157546, има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в 4 действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищцата има качеството потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищцата, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.