Решение № 7473 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7473 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря З*** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110120361 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** представляван съвместно от *** и *** – изпълнителни директори, с която е предявен иск по чл. 410 от КЗ срещу *** за сумата в размер на 1090, 23 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2025 г., и 406, 63 лева мораторна лихва. Ищецът твърди, че на 08.06.2020 г. в гр. **** при отклонението към Северна скоростна тангента е настъпило застрахователното събитие със застрахован при него лек автомобил марка/модел ****** управляван от Л. Р.

В., като водачът попаднал върху необезопасено и несагнализирано препятствие на пътното платно – паднали части от друг автомобил. Тъй като обезщетението било изплатено на застрахования, ищецът придобил право на регрес срещу причинителя на щетата.

Ответникът ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от *** – кмет, чрез юрисконсулт *** оспорва исковете.

Релевира подробни съображения по валидността на договора за Каско – застраховка, за механизма на ПТП, както и прави довод за съпричиняване, алтернативно иска намаляване на размера на обезщетението. Оспорва своята пасивна легитимация, като навежда, че посоченият пътен участък се поддържа на осн. чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата не от общината, а от АПИ, тъй като посоченият пътен участък е републикански.

Третото лице помагач ******, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представляван от гл. юрисконсулт ***, в срока по чл.

1

131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който заявява, че оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед конкретните фактически твърдения на страните и при съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ГПК, за основателността на предявения иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. с чл. 50 и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „***“, модел ******, валидна към датата на застрахователното събитие; настъпването на застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит от имуществената застраховка риск, в срока на застрахователното покритие и механизма на ПТП, както и че произшествието е настъпило на път, стопанисван и поддържан от ***; вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования автомобил; причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно – противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно – следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването на застрахователното събитие; че по процесната щета е заплатил на собственика на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 1 090, 23 лева.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително извършването от страна на водача Л. Р. В. на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване), а именно че се е движел с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

От представено писмо с изх. № 11-50-6/11.01.2023 г., се установява, че връзката на бул. *** със Северна скоростна тангента е част от републиканската пътна мрежа и участъкът се поддържа от ***. От показанията на свидетеля Л. Р. В. не може да се установи еднозначно мястото на насъпване на произшествието. Същия първоначално заявява, че „Шофирайки по **** настъпих парче желязо на пътя, което увреди гумата и джантата на автомобила, който шофирах в този момент.“, като впоследствие добавя, че „Има две платна, които се отклоняват от *** но точно в кой момент съм го настъпил това парче, но за да имам възможност да се върна и да видя какъв е елемента на пътя е било почти на влизане в отклонението за ***. Не съм си дал за цел точно да запомня мястото 2 където е станало, но е плюс минус 300 метра от входа на тангентата, някъде там.“ Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, като вещото лице инж. *** Р. не дава категоричен отговор. Ищеца не е направил други доказателствени искания, посредством които да докаже мястото на настъпване на произшествието, поради което е останал недоказан един от елементите на фактическия състав на иска – дали произшествието е настъпило на път, стопанисван и поддържан от ***.

С оглед недоказването на един от елементите на фактическия състав на иска не следва да се разглеждан останалите, а иска само на това основание следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото право на разноски има ответника, на осн. чл.

78, ал. 3 и ал. 8 ГПК. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото, към минималния размер от 200 лева (102, 26 евро). С оглед горното общия размер на разноските възлиза на сумата в размер на 302, 26 евро, от които 200 евро депозита за СТЕ и 102, 26 евро юрисконсултското възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, със седалище и адрес на управление *** представляван съвместно от *** и *** – изпълнителни директори, с р е щ у * * * , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от *** – кмет, искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. с чл. 50 и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 557, 43 евро /петстотин петдесет и седем евро и четиридесет и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 090, 23 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2025 г., както и за сумата в размер на 207, 91 евро /двеста и седем евро и деветдесет и един евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 406 , 63 лева, представляваща мораторна лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и

НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление *** представляван съвместно от *** и *** – изпълнителни директори, да заплати на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от *** – кмет, сумата в размер на 302, 26 евро (триста и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, от които 200 евро депозита за СТЕ и 102, 26 евро юрисконсултското възнаграждение.

3

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ******, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4