Решение № 762 от 01.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.а Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001000513 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 15 от 18.04.2022г.,постановено по т.д.№ 57/2020г. по описа на ОСВидин Община Ново село е осъдена да заплати на дружествата, участващи в ДЗЗД „Проектни дейности област Видин“ сумата от общо 213498 лв., представляваща възнаграждение по Договор за услуга №24 от 28.06.2016г.,сключен между Община Ново село и ДЗЗД „Проектни дейности област Видин“ като същото се разпределя както следва:

На „Ер Строй Инженеринг“ ЕООД- 202 823,10лв., на „Билд консулт груп“ ЕООД- 8539,92лв. и на „Агроспектър 2000“ ООД - 2134,98лв. Сумите са присъдени ведно със законната лихва,считано от 31.08.2020г.

Освен това Община Ново село е осъдена да заплати неустойка по същия договор, която е в размер на 20 282,31лв. за „Ер Строй Инженеринг“ ЕООД, 853,99лв. на „Билд консулт груп“ ЕООД и 202,82лв. на „Агроспектър 2000“ ООД. Тези суми също са присъдени със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020г. до окончателното им изплащане.

Присъдени са и разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника Община Ново село, с която се моли същото да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Посочва се, че по делото не е спорно,че

1 възложената работа е извършена и предадена навреме. Спорно било само дали се дължи възнаграждение за същата. Страната застъпва тезата,че предвид уговорките в чл.4 от договора не дължи заплащане на възнаграждение, тъй като не се е сбъднало предвиденото в тази клауза условие,за да бъде извършено плащане.

Счита,че изискването за равнопоставеност на страните по договора по никакъв начин не влиза в противоречие с уговорката на чл.4 от него. Фактът, че договорът е сключен в рамките на процедура по чл.8 от ЗОП и неговият обичайно възмезден характер не обуславяли незаконосъобразност на клаузата на чл.4. Поддържа, че ищецът е бил наясно с характера на уговорката. Това се доказвало от твърдението в исковата молба, че той счита,че сумите му се дължат поради факта,че Община Ново село в следващ момент вече е сключила договор с ДФ „Земеделие“. Постигнатото съгласие било страните да се отклонят от правилото на чл.266,ал.1 от ЗЗД,според което извършената и приета работа следва да се заплати от поръчващия. И за двете страни било ясно, че ако не бъде получено финансиране от страна на ДФ „Земеделие“.

Въззиваемите дружества са подали отговор на жалбата, с който я оспорват. Поддържа се, че наличието на отлагателно условие в договора не е пречка за заплащане на възнаграждението.

Молят обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо,тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства право.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК намира,че обжалваното решение е правилно. Тъй като настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от окръжния съд като по този начин същите стават част от настоящото решение.

Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба е необходимо да се отбележи, че по делото е безспорно, че дружествата –ищци са изпълнили възложената им работа качествено и в срок. Също безспорно е, че за проекта, който е предмет на договора за изработка не е получено финансиране от ДФ“Земеделие“. Единственият спорен момент е дали по силата на клаузата на чл.4 е отпаднало задължението за плащане от страна на възложителя.

Настоящата инстанция като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, 2 намира следното:

Договорът за изработка е двустранен консенсуален договор, който се счита за сключен при постигане на съгласие относно неговите съществени елементи- каква е работата, която трябва да бъде извършена от изпълнителя и възнаграждението, дължимо от възложителя. В този смисъл основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа съобразно поръчаното от възложителя, а задължението на последния е да заплати това, което е уговорено. Когато страните са постигнали съгласие в смисъла на чл.4 от конкретния договор, в практика на ВКС ( решение № 15 от 22.12.2016 г. по т.д.№ 2404/2014г. на І т.о. на ВКС) се приема, че такава уговорка винаги съставлява отсрочка за изпълнение на задължението на възложителя спрямо предпоставките, визирани в закона за настъпване на изискуемостта. От друга страна обаче всяко отсрочването изисква договаряне на тези предпоставки, които са различни от законовите. Когато те не са посочени (какъвто е процесният случай) уговорките следва да бъдат прилагани по начин,който найпълно съответства на волята на страните и добрите търговски практики. Не може да се допусне, че изпълнителят желае при определени предпоставки въобще да не получи плащане за работата, която е извършил,тъй като няма изрично изразено дарствено намерение. Ето защо следва да се приеме,че волята на страните е, че плащането ще бъде изискуемо след получаване на финансирането, а ако такова финансиране не бъде осъществено – във времето обичайно необходимо или уговорено за изпълнението.

Първоинстанционният съд е счел, че това следва да стане при съобразяване на нормата на чл.303а от ТЗ и съобразно обичайния максимално допустим срок, до изтичането на който ищецът се е съгласил да бъде отложено плащането. Прието е, че това е моментът, в който е влязла в сила заповедта за отказ за осъществяване на финансирането. Към това е необходимо да се добави,че след като в случая няма данни кога е постановен отказ за финансиране, то следва се приеме, че такъв отказ със сигурност е имало към момента на обявяване на следващата обществена поръчка със сходен предмет от страна на Община Ново село, а това е станало през 2019г. (15.07.2019г.).

Във връзка с доводите в жалбата,че самият ищец обосновава иска си с наличието на следващ договор за финансиране с ДФ „Земеделие“, а не с уговорките в договора съдът намира следното: Действително в исковата молба се посочва, че претендираното възнаграждение е дължимо, тъй като към момента на подаването й вече е сключен договор между Община Ново село и ДФ „Земеделие“ за финансиране на дейности по „Програма за Развитие н селските райони“, за каквито дейности са изготвени проектите. Съществено в случая обаче е, че претенцията се основава на клаузите в договора, сключен между страните и на поетото в него задължение за заплащане на възнаграждение. Поради това няма значение, че ищците считат, че техните проекти са използвани при кандидатстване и одобрение на следващ проект по посочената Програма.

С оглед на изложеното претенциите за заплащане на възнаграждение за извършената работа са доказани по своето основание, а с оглед на посочената обща цена на договора и разпределението на имуществото на ДЗЗД в проценти– и по размер.

3

По иска за неустойка:

Съгласно чл.15 от сключения между страните договор, в случай,че възложителят не е изплатил в срок уговореното възнаграждение, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,5% за всеки просрочен ден,но не повече от 10% стойността на договора. Следователно е налице отнапред уговорена санкция за забавено плащане,а с оглед приетото по-горе има и забава на възложителя. Пълният размер на неустойка се достига за 20 дни, които към датата на подаване на исковата молба са изтекли поради което и същата е дължима в максималния й размер от 10% върху стойността на дължимото възнаграждение на всеки един от ищците.

Ето защо тези искове също се явяват доказани по основание и размер.

Всяка от главниците е дължима ведно със законната лихва върху същата, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

Предвид на изложеното обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция Община Ново село ще следва да заплати на „Ер Строй Инженеринг“ ЕООД направените разноски,които са в размер на 5000лв. за изплатен адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното, апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 18.04.2022г.,постановено по т.д.№ 57/2020г. по описа на ОС- Видин.

ОСЪЖДА Община Ново село, БУЛСТАТ 000159643 да заплати на „Ер Строй Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 202493006 със седалище е адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“, бул.“Проф.Александър Танев, №7,бл.460,вх.3,е3, ап.10 направените по делото разноски в размер на 5000лв.

Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4