Решение № 211 от 16.12.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. гр. Д., 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20213200500686 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 5608/26.07.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищеца „ ***“ ЕООД, град Д. чрез адвокат М.И. от АК – Варна срещу Решение № 214 от 23.06.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 746/2021 г., отхвърлящо предявен от него осъдителен иск за парично вземане в размер от 17 000 лева от невърнат заем.

Във въззивната жалба има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до неправилност на изводите на съда относно последиците на извършените от ответника по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС процесуални действия – насрещен иск и допълнителна молба . Обратно на приетото в обжалваното решение въззивникът счита, че заявеното от ответника с допълнителна молба възражение за прихващане не е неясно, не е евентуално и съставлява признание на същото вземане по член 116,б.„а“ от ЗЗД , като за наличието на признание не е необходимо да е настъпило действието на прихващането.

Въззиваемият Г. ГР. Г. от град Д. не е подал отговор на въззивната 1 жалба. В съдебно заседание я оспорва, чрез упълномощения си адвокат М.И. от ДАК като неснователна. При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите, изразени от въззиваемия в съдебното заседаие и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Наред с твърденията за фактите, от които произтича вземането : сключен на 25.01.2016 г. договор за паричен заем ; получаване на сумата от 17 000 лева от ответника с разходен касов ордер от същата дата и поето от него задължение за връщането й в десетдневен срок ,още в исковата молба ищецът - „ ***“ ЕООД, град Д. - се е позовал на факта за извършено от длъжника признание на вземането – със заявените от него като ответник по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС насрещен иск и възражение за прихващане .

В отговора ответникът противопоставил възражение за погасяване на вземането по давност и отрекъл осъществяването на основание за прекъсване на давността по липса на извършено „ признание на иска “ по т.д.№ 186/2016 г. по описа на ДОС.

Първоинстанционният съд отхвърлил иска, като приел, че претендираното вземане е възникнало, изискуемостта му е настъпила на 4.02.20216 г. , не е погасено чрез плащане или чрез съдебно прихващане поради прекратяване на производството по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС, по това дело няма признание на вземането, извършено от длъжника с „ непосредствено “ изявление или с надлежно заявено възражение за съдебно прихващане поради неяснота на допълнителната молба относно предмета му между кои насрещни вземания се прави компенсацията, а с оглед прекратяването на делото на основание член 231,ал.1 от ГПКследва да се счете , че възражението за прихващане е неизвършено и следователно давностният срок не е прекъснат .

Признанието по член 116,б. „а“ от ЗЗД е недвусмислено и ясно изразена от длъжника воля за съществуване на вземане срещу него от определен фактически състав и в определен размер. Другите условия за настъпване на прекъсващия давността ефект на признанието е то да е извършено преди изтичането на давностния срок и да е адресирано до кредитора. В закона няма предвидена форма за валидното му извършване. Освен това може да се бъде направено извън процеса за вземането или в процеса за него във формата на 2 процесуално действие на длъжника . Признатите от страните права се посочват в доклада – член 146,ал.1,т.3 от ГПК. От изискването за безусловно потвърждаване на вземането следва, че признание няма, когато ответникът заявява евентуално възражение за съдебно прихващане. С него той желае да бъде признато настъпилото погасяване на насрещните вземания по член 104,ал.2 от ЗЗД , само ако не бъдат уважени другите негови оспорвания и възражения срещу иска, а те са несъвместими с признанието на вземането. За съществуването на признание, извършено с процесуално действие по висящ процес, няма значение дали последното е надлежно осъществено, дали е зачетено от съда и дали процесът е прекратен поради недопустимост. Дори когато признанието е съчетано с процесуално действие, то е отделен факт ( отделно изявление ), на който законът придава самостоятелно материалноправно действие . В нарушение на закона първоинстанционният съд е обвързал преценката за наличие на признание с надлежното извършване на възражение за прихващане и с уважаването му с влязъл съдебен акт.

Същото вземане за сумата от 17 000 лева на същото основание невърнат заем от 25.01.2016 г. - е претендирано от ищеца „ ***“ ЕООД, град Д. срещу ответника Г. ГР. Г. по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС. С насрещен иск, заявен с отговора с вх.№ 21115/17.07.2017 г. и „ допълнително уточнение“ от 8.08.2017 г. Г. , е претендирал присъждане на 13 000 лева, сбор от невърната част в размер от 3 000 лева от „ втори “ заем и невърнат изцяло в размер от 10 000 лева „ трети заем “ при твърдения, че Г. е заемодател на дружеството по три договора за заем, всеки за сумата от 10 000 лева, сключени на 1.07.2011 г., 9.09.2011 г. и 1.11.2011 г. Ответникът е оспорил , че сумата от 17 000 лева му е предадена в заем, вместо това е посочил, че му е платена в изпълнение на задължението на дружеството за връщане на първия заем изцяло и на втория такъв частично. В „ допълнителното уточнение “ ответникът е обяснил, че разходният касов ордер

(„ разписка“ ) и трите договора са съставени / сключени във връзка с „ наличието на търговски отношения , взаимоотношения по размяна и помощ в отделни периоди от дейността им и неуредени отношения по връщане на дадените на заем суми както от ищеца на ответника, така и обратно “ .

Препратил към „ отговора и насрещния иск “ и към заявеното с него „ искане за прихващане на сумата по първоначалния иск с насрещния за разликата между 30 000 лева и 17 000 лева “ .

3

В подадения заедно с насрещната искова молба отговор по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС ответникът Г. е оспорил възникването на претендираното от дружеството вземане. Не е заявил възражение за съдебно прихващане между вземането по иска и негово насрещно вземане.

Действително в „ допълнителното уточнение “ е потвърдил възникването на правоотношения по взаимно предаване на суми в заем. Това изявление обаче е общо, не може да се определи като признание на факт по член 175 от ГПК от предмета на първоначалния иск , още по – малко като признание на вземането по него. Следователно нито едно извършените от ответника процесуални действия по гр.д.№ 1971/2017 г. по описа на ДРС не съдържа изявление за признаване на вземането. Започналият да тече на 5.02.2016 г. петгодишен давностен срок за вземането не е прекъснат и е изтекъл на 5.02.2021 г. Искът за вземането по настоящото дело е предявен на 9.03.2021 г. след завършване на давността . С оглед основателността на възражението на ответника за погасяване на вземането по давност искът за него подлежи на отхвърляне . Обжалваното решение, с което е постановен същия резултат, следва да се потвърди.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 214 от 23.06.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 746/2021 г.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4