Решение № 333 от 24.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900390 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20240709122929 на „ФОР-МОКО“ ЕООД, ЕИК 202705203, срещу Отказ с рег. № 20240702154159/03.07.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията /АВ/, постановено по заявление с вх. № 20240702154159, с което е поискано вписване на следните промени по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ: заличаване на един от двамата съдружници, вписване на нов едноличен собственик на капитала, вписване на нов управител на дружеството, промяна на адреса на управление на дружеството, промяна на правноорганизационната форма на дружеството.

В жалбата се отправя искане за отмяна на Отказа като незаконосъобразен, тъй като ДЛР е излязло извън обхвата на дължимата проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Пояснява се, че неправилно ДЛР е приело, че за вземане на законосъобразно решение по 134, ал. 1 от ТЗ и вписването му в търговския регистър е необходимо да се установи реална нужда от извършването на допълнителна парична вноска с оглед покриване на конкретни загуби и при временна необходимост от парични средства.

Отбелязва се, че уреждането на вътрешните отношения между съдружниците и дружеството не е предпоставка за вписване на исканите промени и поради това отказът не би могъл да бъде извършен на това основание, като е извън компетентността на ДЛР да извършва проверка дали изключения съдружник е извършил нарушенията, послужили като основание за изключването му.

В депозирания в срока по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ отговор, Агенция 1 по вписванията моли за потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен въз основа на аргументи, идентични с тези на ДЛР.

Формулирано е искане за присъждане на разноски.

Като съобрази, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт, като е заплатена и дължимата държавна такса, съдът намира жалбата за допустима, поради което счита, че същата следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на наведените в жалбата оплаквания и представените към заявлението доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2024 г. е било проведено Общо събрание на съдружниците на „ФОР-МОКО“ ООД, на което, на основание чл. 134, ал. 1 от ТЗ и чл. 10, ал. 1 от Дружествения договор, поради временна необходимост от парични средства, било взето единодушно решение за задължаване на всеки от двамата съдружници да направи допълнителна парична вноска в размер от 2000 лв., в срок до 07.06.2024 г. Посочено е още, че сумата следва да бъде използвана до 31.12.2025 г.

От представената квитанция към приходен касов ордер № 59/31.05.2024 г. се установява, че Валерий Александрович Жижко е внесъл в касата на дружеството определените 2000 лв.

На проведеното на 11.06.2024 г. Общо събрание било констатирано, че до тази дата дължимата от Енвер Тунжеров Алидов вноска не е била направена и е било взето решение съдружникът да бъде нарочно поканен да я заплати в предоставения му допълнителен едноседмичен срок с предупреждението, че в случай на неизпълнение на задължението, може да бъде изключен като съдружник. Изготвените покана и предупреждение, обективирани в един документ, били връчени на Енвер Тунжеров Алидов на 11.06.2024 г.

На проведено на 02.07.2024 г. Общо събрание, на което, видно от съставения протокол, присъствали двамата съдружници, било взето решение Енвер Тунжеров Алидов да бъде изключен като съдружник на основание чл.

126, ал. 3, т. 4 от ТЗ, поради невнасяне на допълнителна парична вноска и неупражняване на правото му за напускане по чл. 134, ал. 2 от ТЗ. Отбелязано е, че Алидов не е участвал в гласуването на това решение, поради което е било налице и необходимото съгласно чл. 137, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 21, ал.

5 от дружествения договор, мнозинство от ¾ от дружествения капитал за вземането му.

На същото събрание е било решено на изключения съдружник да се изплати стойността на притежаваните от него дружествени дялове, както и да се преразпредели дяловото му участие в 2 дяла по 1 лев, които да се поемат от останалия съдружник Валерий Александрович Жижко. Било взето решение и за освобождаване на досегашния управител, съответно за избор на нов такъв, както и за промяна на адреса на управление на дружеството, за които промени 2 бил приет актуализиран учредителен акт на дружеството.

Промените са били заявени за вписване по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ със заявление А4 с вх. № 20240702154159, към което освен протоколите от посочените по-горе общи събрания, покана-предупреждение и квитанция към приходен касов ордер, са представени и декларация по чл. 141, ал. 3 от ТЗ от новоизбрания управител на дружеството, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, декларация по чл. 142 от ТЗ, декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ и актуален учредителен акт, отразяващ новите промени.

По заявлението е бил постановен Отказ № 20240702154159/03.07.2024 г. на ДЛР при АВ, в който ДЛР е приело, че не е спазена процедурата по внасяне на допълнителна парична вноска на основание чл. 134 от ТЗ, поради липса на доказателства за изпълнение на изискванията на посочената норма, тъй като приложените към заявлението документи не удостоверяват необходимостта от внасяне от съдружниците на допълнителни парични вноски по реда на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, неизпълнението на което задължение е станало основание за изключване на съдружник. Допълнително е мотивирано, че определянето на срок, който не съответства на времето, необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства, е в противоречие със смисъла и духа на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, за което ДЛР се позовава на практика на ВКС.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. В случай че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

Изложеното води до извод, че проверката, която следва да извърши ДЛР е формална и има за цел да провери и установи, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на закона. При така вменената формална проверка регистърният орган не може да извършва контрол за материална законосъобразност, тоест да изследва дали въпросните обстоятелства действително да се осъществили. Подобно процедиране е в 3 пряко противоречие с разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл изводите на органа за това, че заявителят не е удостоверил надлежно възникнала финансова необходимост от парични средства, за което е взето решение по реда на чл. 134 от ТЗ, са несъвместими с изискванията за формална проверка.

Съдът приема изложените по-горе мотиви на ДЛР, обусловили отказа, за неправилни, тъй като начинът на внасяне на допълнителни парични вноски е въпрос на вътрешни взаимоотношения на съдружниците и не попада в обхвата на проверката от длъжностното лице в регистърното производство. Отделно от това ДЛР няма и правомощия да извършва преценка дали решението на ОС за изключване на съдружници е законосъобразно или не по съществото му.

Процесуалният способ за защита на съдружника в търговско дружество срещу незаконосъобразните решения е конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ, предявяването на който зависи единствено от преценката на съдружника.

Такъв е предмета на цитираното от ДЛР решение на ВКС, в което е разгледана материалната законосъобразност на решение за внасяне на допълнителна парична вноска, оспорено от един от съдружниците. В рамките на правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ ДЛР преценява редовността на свикването на общо събрание, респективно на вземането на решението с необходимото мнозинство, от формална гледна точка (по външните си белези).

Преценката по законосъобразността на проведеното общо събрание и взетото на него решение, в т. ч. осъществяване на материалноправните предпоставки за изключване на съдружника, не са предмет на обсъждане в регистърното производство, а в евентуално образуваното въз основа на спора съдебно такова по иск по чл. 71 или чл. 74 от ТЗ.

Предвид гореизложеното и като съобрази, че са представени изискуемите доказателства, съгласно ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за извършване на исканите вписвания, поради което отказът следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

На основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканите вписвания.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ № 20240702154159/03.07.2024 г. на Длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с адрес на управление: гр.

София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 постановен по заявление с вх. № 20240702154159, с което е поискано вписване на следните промени в ТРРЮЛНЦ по партида на „ФОР-МОКО“ ООД, ЕИК 202705203: заличаването на Енвер Тунжеров Алидов като съдружник, вписването на нов едноличен 4 собственик на капитала, промяна на правноорганизационната форма на дружеството и вписването на нов управител и адрес на управление.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши вписване на поисканите със Заявление А4 № 20240702154159 промени в обстоятелствата по партида на „ФОР-МОКО“ ООД, ЕИК 202705203 в ТРРЮЛНЦ.

Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5