Решение № 169 от 08.07.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. гр.Велинград, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20215210100777 по описа за 2021 година

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Производството е по искова молба на ищеца ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2 представлявано от И.Г. Д. –Мазгалева изпълнителен директор, чрез пълномощника им юрк. Г.К., със съдебен адрес гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ № 133А, против СТ. Г. Х., ЕГН ********** от гр.Ракитово , ул. „Огоста“ №3.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК- за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца заплащане на следните суми: сумата от 618,24 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г, до окончателното изплащане на вземането; сумата от 286,42 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 25.09.2017 г.; сумата от 8,10 лева – обезщетение за забава за периода от 13.09.2017 г. до 25.09.2017 г.; сумата от 69,19 лева заемни такси, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 24.06.2014г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за което е издадена ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1302/2017г. на ВлРС.

Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр. д. № 1302/2017 г. по описа на Районен съд Велинград, получено на 29.06.2021 г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент), са му дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу СТ. Г. Х..

ЕГН **********, длъжник по същото дело.В указания от закона и съда едномесечен срок и на основание разпоредбата на чл. 415, ал, 1, т. 2 , депозирал настоящата искова молба по чл.422 от ГПК.

1

Ищецът твърди и, че въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 2 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги за вземане по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 24.06.2014 г. е образувано ч. гр. дело № 1302/2017 г. по описа на РС -гр.

Велинград. По посоченото дело са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 883 от 28.09.2017 г. и Изпълнителен лист от 28.09.2017 г. в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя СТ. Г. Х., ЕГН **********. След снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист, заявителят по ч. гр. д. № 1302/2017 г. – „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018г. („Договор за цесия“), прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и СТ. Г. Х., ЕГН ********** като кредитополучател, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 24.06.2014 г. По силата на Договора за цесия, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД и като такъв, на основание чл. 429 ГПК, се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.

Настоява се на това, че качеството на ищеца на кредитор (като цесионер и частен правоприемник ма заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславял правния му интерес в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 ГПК да предявим иск за установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 24.06.2014г. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото му на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК. легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Поради това и цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че няма качеството „банка“. В този смисъл била и практиката на ВКС, обобщена с Определение № 665/04.11.2019 г. по ч. т. дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 102/24.02.2020 г. по ч. т. дело № 2643/2019 г. на ВКС. II т. о.

Ищецът твърди също, че на 24.06.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и СТ. Г. Х., ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (наричан по-нататък „Договорът“). Предоставен бил револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта, в размер на 1000лв., при лихвен процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 21,95 % и ГПР от 26,44 % годишно, към датата на сключване на Договора. Кредитът се усвоявал чрез сметка за целите на картата DSK MAXI 2

CARD BG44STSA93000021840109 с титуляр ответникът. Срокът за издължаване на кредита бил 36 месеца, считано от датата на първото погасяване - 25.07.2014г. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 20- то число на месеца. С декларация за приемане на банкова карта DSK MAXI CARD същата била предадена на ответника СТ. Г. Х. на 03.07.2014 г. Крайният срок за погасяване на задължението бил 24.06.2017 г.

Неразделна част от Договора били и Общите условия по договори за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ и извлечение от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXI CARD на Банка ДСК, които Банката прилагала по извършвани услуги на клиента („Приложение № U9“ към Договора), които кредитополучателят приел (съгласно чл.1 от Договора) и получил при сключването на Договора.

Условията за обслужване на кредита за описани в едноименната глава IX от Общите условия, като съгласно чл. 28, ал. 1 от тях „Банката определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период), посочените в Условията за съответния вид карта".

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ОУ клиентът имал възможност да погасява частично или изцяло задълженията си, като последователността на погасяването била описана в ал.2 от същата разпоредба. А съгласно ал.4 на чл. 29 от ОУ: „В случаи че в рамките на гратисния период Клиентът погаси целия кредит, усвоен към падежната дата (...), лихва върху сумите, усвоени за покупка на стоки и услуги на ПОС на търговец за предходния отчетен период, не се начислява “.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ: „В случай че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията.

Невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава". Съгласно ал. 3 от същата разпоредба: „В случай че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, Клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава ".

Съгласно чл. 30, ал. 5 от ОУ: „Ако клиентът погаси изцяпо кредита (лихви, такси и транзакции) до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява". Съгласно чл. 31 от ОУ: ,Ако клиентът не погаси изцяло кредита си в срока по чл.30, ал. 5, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става окончателно изискуемо. Банката събира дължимите суми от всички сметка на Клиента в Банката, въз основа на предоставено от него съгласие с подписването на Договора. Банката има право да пристъпи към принудително събиране на 3 вземанията си по съдебен ред".

Конкретните размери (в твърда сума или като процент) на задълженията, както и срокът на картата били подробно описани в „Условията за издаване и обслужване на плащания е кредитна карти DSK MAXI CARD на Банка ДСК“, оформени като Приложение U 9, описано и по- горе. Съгласно него: стандартният лихвен процент по кредита бил 21,95 %; допълнителната надбавка за забава- 5 %; таксата за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период -15 лв.; минималната сума за револвиране била помалката стойност от 3 % върху натрупаното задължение и сумата на месечната вноска/и по извършените инстолмънт транзакции; срокът на валидност на картата бил 3 години.

Поради допуснатото неизпълнение от страна на кредитополучателя СТ. Г. Х. на задълженията за заплащане на месечни вноски по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта, считано от месечна вноска е падеж 20.12.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД била обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя, чрез Уведомление с изх. на БДСК № 09-20-03002/25.07.2017г.,което било връчено на 25.07.2017 г. на лице, живущо на адреса, деклариран от страна на ответника СТ. Г. Х..

Въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 2 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги за вземане по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 24.06.2014 г. било образувано ч. гр. дело № 1302/2017 г. по описа на РС -гр. Велинград. По посоченото дело били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 883 от 28.09.2017 г. и Изпълнителен лист от 28.09.2017 г. в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя СТ. Г. Х., ЕГН **********, за заплащане на сумите, както следва:

618,24 лева - главница, ведно със законната лихва от 27.09.2017г. до окончателното изплащане; 286,42 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 25.09.2017 г.; 8,10 лева - обезщетение за забава за периода от 13.09.2017 г. до 25.09.2017г.; 69,19 лева - заемни такси и 125 лева - разноски по ч.г.д. № 1302/2017г. на ВлРС за държавна такса и юриск. възнаграждение.

На основание издадените по ч.гр.д.№ 1302/2017г. по описа на ВлРС изпълнителни титули по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника СТ. Г. Х., ЕГН ********** било образувано изпълнително дело № 2087/2017 г. по описа на ЧСИ Д.С, с рег. № 889 на КЧСИ, район на действие ОС гр. Пазарджик.

По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г. („Договор за цесия“) „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на ищеца пакет от вземания, включително и това към СТ. Г. Х., като кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 24.06.2014 г.

В подкрепа на гореизложеното прилагат писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г. за прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемопредавателен протокол към Договора за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г., в 4 който е включено и процесното вземане.

Ищецът твърди още, че на базата на изрично пълномощно, предоставено му от „Банка ДСК“ ЕАД, бил изпратили от името на цедента уведомително писмо с баркод за прехвърляне на вземането до кредитополучателя СТ. Г. Х., което било връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Счита да няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие,като в този смисъл била и практиката: Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.