Решение № 904 от 07.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА В. при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА В. Гражданско дело № 20252120106350 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Н. Н. Ж. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД иск за приемане за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ***/*** г. e недействителен, поради неточно посочен в него ГПР.

Претендира се присъждане в полза на ищцата на направените разноски по делото и присъждане на процесуалния й представител на адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА. Твърди се, че по силата на горепосочения договор ответникът е предоставил на ищцата паричен заем в размер на 3793,40 лв., от които 3000 лв.

– главница и 793,40 лв. – застрахователна премия, при следните условия: 47.57 % - фиксиран лихвен процент, 64 % - годишен процент на разходите, 24-месечен срок за погасяване, 6,099.36 лв. - обща сума, дължима от кредитополучателя. Ищцата счита, че процесният договор е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради непосочване в него на действителния размер на ГПР, тъй като при изчисляването на ГПР не са включени уговорената с приложение № 5 към договора неустойка при в размер на 120 лв. (общо 2880 лв. за целия срок на договора), таксата за разглеждане и оценка на заявката за кредит в размер на 150 лв., предвидена в приложение № 4 към договора, както и застрахователната премия от 793,40 лв., а същите представляват общи разходи по кредита за потребителя.

Изложени са и твърдения за нищожност на клаузата за дължима от потребителя неустойка при непредоставяне ежемесечно на удостоверение от ЦРД. Ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е оспорило иска като неоснователен. Не оспорва сключването между страните на посочения в исковата молба договор за кредит, като твърди, че е предоставил в полза на ищцата сумата в 1 размер на 3793,40 лв., 3000 лв. от които са били преведени по банкова сметка на ищцата, а остатъкът от 793,40 лв. е заплатен от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице - ЗД „ЕВРОИНС ЖИВОТ” ЕАД, което е застраховало Н. Ж. като клиент на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД. Ответникът оспорва твърденията, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума дължима от потребителя - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва и твърденията, че предвидената в договора неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Оспорени са и твърденията на ищцата за заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството при сключване на договори за кредит. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. С молба от 05.03.2026 г. е направено възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищцата, като се моли същото да бъде определено съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от него работа. Ангажирани са доказателства.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск за осъждане на Н. Н. Ж. да му заплати сумата от 1832,70 лв., представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главницата и предсрочно изискуема главница по кредита, ведно със законната лихва за забава от датата предявяване на насрещния иск до окончателното плащане на задължението. Евентуално, а именно в случай, че договорът за кредит бъде прогласен за нищожен, се моли да бъде осъдена Н. Ж. на основание чл. 23 от ЗПК да върне на дружеството чистата сума по кредита, а именно 1 832,70 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяването на насрещната искова молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че ищцата е изпаднала в забава за плащането на вноски от № 6 до № 10 вкл., което дава основание на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от деня на връчване на насрещната искова молба на ищцата. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.

Така предявеният главен насрещен иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД, а евентуално предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 23 от ЗПК, като същите са допустими.

В срока по чл. 131 от ГПК Н. Ж. е подала отговор на насрещната искова молба, в който е изразила становище за основателност на иска, като е заявила, че не оспорва дължимостта на сумата от 1 832,70 лв. - на осн. чл. 23 от ЗПК.

Към отговора по насрещния иск не са приложени доказателства. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални представители, като с писмени молби е заявено поддържане на заявените по делото претенции и отговори.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото копие на Договор за потребителски кредит № ****/*****г. и приложение № 1 към него, същият е сключен между страните по делото и е със следните параметри: размер на кредита – 3793,40 лв., срок на погасяване на кредита – 10.01.2027 г., размер на погасителната вноска – 254,14 лв., брой погасителни вноски – 24, годишна лихва – 47,57 %, годишен процент на разходите (ГПР) по кредита – 64,00 %, общо дължима сума – 6 099,36 лв.

Между страните по делото не се спори относно сключването на договора, че главницата по договора е била получена от ищцата, както и че тя дължи на ответника сумата от 1 832,70 лв. – неплатен остатък от главницата.

2

Представено е и Приложение № 4 към горепосочения договор, съгласно което преди сключване на договора кредитодателят е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредита, включително е извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента, за което кредитополучателят следва да заплати такса в размер на 150 лв. – на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.

Представено е и Приложение № 5 към процесния договор за потребителски кредит, съгласно което кредитополучателят се е задължил на 04.02.2025 г. да предостави на кредитодателя удостоверение от централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители – относно наличие или липса на образувани изпълнителни дела против него, както и на всяко 4-то число на месеца да предоставя ново такова удостоверение. Уговорено е също така, че при непредставяне в срок на такова удостоверение кредитодателят има право да начислинеустойка в размер на 120 лв. за всяко отделно неизпълнение.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен по следните съображения:

В случая безспорно се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което същият следва да отговаря на предвидените в този закон условия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като при изчисляването му не се включват следните разходи: 1/ разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2/ разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3/ разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност на договора.

В настоящия случай в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е в размер на 64,00 %, но нито от това приложение, нито от съдържанието на договора става ясно как е изчислен този процент и точно какви разходи за потребителя са включени в него. Не става ясно също така дали при изчисляване на ГПР са включени и дължимата по Приложение № 4 такса от 150 лв., както и уговорената в Приложение № 5 неустойка – по 120 лв. за всяко неизпълнение на месечно задължение за представяне на удостоверение от ЦРД, а според съда тези задължения също представляват общи разходи по кредита за потребителя. С оглед на това съдът намира, че съдържанието на процесния 3 договор не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и само на това основание следва да се приеме, че на осн. чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен.

Предвид голеизложеното, съдът намира, че предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По насрещния иск:

Между страните по делото не се спори, че Н. Ж. не е върнала на кредитора част от предоставената й главница по процесния договор за потребителски кредит, както и че непогасената част от главницата възлиза на 1 832,70 лв., равняващи се на 937,04 евро.

Поради това съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да плати тази сума на ответника, но не в изпълнение на сключения между тях договор, тъй като същият е недействителен, а на осн. чл. 23 от ЗПК, който предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. само главницата. С оглед на това и насрещният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.

С оглед изхода на спора по делото, всяка от страните има право на разноски по предявения от нея и уважен от съда иск, а именно ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по първоначалния иск, които са в размер на 250,80 лв., равняващи се на 128,23 евро.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на ищцата е била оказана безплатна адвокатска помощ от представляващия я адвокат, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на същия следва да бъде присъдено възнаграждение в претендирания размер на 420 евро с ДДС, тъй като с оглед цената на иска същото е под минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г.

С оглед уважаването на предявения от ответното дружество насрещшен иск, в тежест на ищцата следва да бъдат възложени направените от него съдебно-деловодни разноски във връзка с този иск, а именно 386,87 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявени от Н. Н. Ж., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ***, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С***, ул. ****, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ****/****г. е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.