Решение № 4736 от 07.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4736 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100108067 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Инициирано е по молба на ищеца, в която са наведени твърдения за пропуск на съда досежно посочване на информация по чл. 127 ал.4 от ГПК, а именно банкова сметка на ищеца респ. непроизнасяне по отношение на законната лихва от сочената в исковата молба дата и за периода 20.07.2019 г. – 29.07.2022 г.

Ответникът не е заявил становище в срока по чл. 250 ал.2 от ГПК.

Не са налице и процесуалните предпоставки на чл. 250 ал.2 изр.2 от ГПК за разглеждане на искането в открито съдебно заседание.

С постановеното по делото съдебно решение 2886/02.06.2023 г. настоящият съдебен състав е пропуснал да посочи банкова сметка на ищеца, въпреки, че същото е реквизит на съдебното решение по арг. на чл. 236 ал.1 т. 7 от ГПК . Този пропуск не би се отразил на валидността или допустимостта на съдебния акт, но същия подлежи на допълване по реда на чл. 250 от ГПК/ определение 751/01.10.2018 г. по гр. д. 2325/2018 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Банкова сметка е посочена от ищеца и в тази част молбата е основателна.

С решението си, настоящият съдебен състав е присъдил законна лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

В исковата молба се съдържа искане за присъждане на законна лихва, считано от 20.07.2019 г. т.е. три години по-рано от датата, посочена в диспозитива на решението.

Искането е неоснователно. Началната дата на присъдената законна лихва е от депозиране на исковата молба в съда и същата е съобразена и със съдебната практика 1 по приложение на §6 т.1 от КЗПЧОС, налична още преди приемане на изричната разпоредба на чл. 2б от ЗОДОВ / решение 362/21.11.2013 г. по гр.д. 92/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС/. На следващо място, предмет на репарация в настоящото производство са вреди, настъпили до 29.07.2022 г., с оглед обстоятелствената част на исковата молба. Настоящият съдебен състав не може да обоснове по тълкувателен, правоприложен или чисто логически път наличие на предпоставка за обезщетение за забава за вреди, които следват началната дата на забавата, каквито по естеството си са твърденията, обосноваващи искането за допълване на решението в тази му част. Нещо повече, съблюдавайки практиката на ЕС по приложение на разпоредбата, обезщетението за забава се присъжда след изтичане на предвидения в §43 т.1 от КЗПЧОС тримесечен срок за преразглеждане на самото решение на съда т.е. от датата на неговото влизане в сила. Горното е лесно установимо от диспозитивите на решенията на ЕС напр. решение от 17.12.1996 г. дело С. СРЕЩУ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, решение от 31.07.2000 г. дело Й. СРЕЩУ ЛИТВА и др.

Поради което

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ал.1 от ГПК решение 2886/02.06.2023 г. със следния диспозитив:

Присъдената сума на ищеца Ф. А. Я., ЕГН ********** да се преведе от ответника Прокуратурата на РБ по следната банкова сметка: IBAN ****, открита в „Прокредитбанк“ с титуляр АД „Е. Ф.“ .

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ф. А. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

София, ул. **** – адв. Ф. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша“ № 2 за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение по реда на чл. 2б от ЗОДОВ за периода 20.07.2019 г. – 29.07.2022 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2