Определение № 11631 от 28.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11631 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512898 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Р. С., подадена чрез адв. М. Л., срещу определение № 40468/30.09.2025 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав, постановено по гр. дело № 4786/2025 г., с което, на основание чл. 130 от ГПК, е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че по исковете на потребител за прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит винаги е налице правен интерес. Позовава се на практика на ВКС и СЕС. Излага, че в случая искът е насочен срещу двама ответници – „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по договор за кредит и „Файненшъл България“ ЕООД - гарант, а потребителят разполага именно с право на иск за нищожност на договора срещу цедента, но не и срещу цесионера. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендира разноски в настоящото производство.

Препис от частната жалба е връчен на ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, като в законоустановения срок същите са подали отговори, с които излагат съображения за неоснователност на жалбата и искат обжалваното определение да се потвърди.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е срещу определение от категорията на обжалваемите – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 130, ал. 1 ГПК, подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н. Р. С., подадена чрез адв. М. Л., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитодател и „Файненшъл България“ ЕООД – гарант, с искане да се прогласи за нищожен договор за паричен заем от 28.10.2022 г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност – частична недействителност на клаузата за възнаградителната лихва в договора и да се прогласи за нищожен договор за предоставяне на гаранция от 28.10.2022 г. поради накърняване на добрите нрави и заобикалянето на закона, а евентуално да се обяви за нищожна клаузата, уреждаща възнаграждение за гаранта.

Съдът служебно е изискал ч. гр. д. № 42757/2024 г. на СРС, 144 състав, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от кредитора „АКПЗ“ АД, във връзка с процесния договор за потребителски кредит от 28.10.2022 г., вземането по който е цедирано от гаранта-цедент „Файненшъл България“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Н. Р. С., като е подадено и възражение в срока по чл. 414 ГПК. Заповедта е обезсилена поради непредявяване на установителен иск в срока по чл. 415 ГПК от „АКПЗ“ АД, срещу което определение на заповедния съд е постъпила молба по чл. 248 ГПК от Н. Р. С., чрез адв. М. Л., за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Предвид установените от служебно изисканото заповедно дело твърдения за цесия на процесния кредит, с разпореждане от 11.02.2025 г. съдът е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу стария кредитор. В отговора на това разпореждане, ищецът е обосновал правния интерес от предявяване на исковете срещу двамата ответници с практика на СЕС и твърдение, че потребителят винаги разполага с право на установителен иск за нищожност на договор за заем, без да е необходимо да установява правен интерес. Поддържа, че потребителят има такъв правен интерес, независимо от обстоятелството дали има право да 2 претендира с осъдителен иск връщане на неоснователно заплатени от него суми срещу кредитора.

Предвид изразените от ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД възражения за недопустимост на исковете поради липса на пасивна материална легитимация и установеното по делото, СРС е постановил обжалваното определение, с което е върнал исковата молба от Н. Р. С., като недопустима и е прекратил производството по делото. Приел е, че доколкото вземането по договора за кредит и този за гаранция е цедирано на „АКПЗ“ АД, за която ищцата е била уведомена още в производството по ч.гр.д. № 42757/2024 г. на СРС, 144 състав, то нито един от двамата ответниците не са носители на материална легитимация. Това от своя страна се отразява на пасивната процесуална легитимация, поради което и производството срещу тях е недопустимо и подлежи на прекратяване.

Настоящата съдебна инстанция намира така постановения от районния съд акт за правилен.

Жалбоподателят оспорва направения от първоинстанционния съд извод относно обстоятелството кой е материално пасивно легитимиран по установителния иск на потребителя за нищожност на договора за кредит, при валидно извършена цесия на спорното вземане от първоначалните кредитори на трето лице.

В теорията и практиката се приема, че при цесията старият кредитор се замества с нов. Възможно е обаче на цедираното право да могат да бъдат противопоставени известни възражения. Понеже съдържанието на правоотношението се запазва, длъжникът не губи възраженията си, стига да се основават на отношенията му с цедента. За да бъде защитен интересът му, той трябва да може да ги защити и да ги предяви не срещу цедента, а срещу цесионера.

В цитираното от жалбоподателя Решение № 127/30.07.2018 г. по т.д.

№ 1103/2017 г. на ВКС, II т.о. действително се приема, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. Тази практика е преодоляна с поновата практика на ВКС, обективирана в Решение № 50048/13.06.2023 г. по 3 т.д. № 605/2022 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/10.10.2019 г. по т.д. № 2704/18 на II т.о. на ВКС, Решение № 314/29.07.2019 г. по т.д. № 1766/2016 г., на ВКС II т.о., с която еднозначно се приема, че макар в резултат на цесията цесионерът да не придобива качеството на правоприемник /универсален или частен/ на цедента, длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. За длъжника е налице правен интерес да предяви и установителен иск за нищожност на договора срещу цесионера. Според разясненията, дадени в Решение № 50048/13.06.2023 г. по т.д. № 605/2022 г. на ВКС, I т.о., по силата на валидно сключен цесионен договор старият кредитор на длъжника се замества с нов кредитор. Макар в резултат на цесията цесионерът да не придобива качеството на правоприемник /универсален или частен/ на цедента, длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане.

В случая установителните искове са предявени срещу кредитора и гаранта-цедент по двата договора, макар и ищцата да е била вече надлежно уведомена за извършената цесия още в производството по ч. гр. д. № 42757/2024 г. на СРС, 144 състав, с връчването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по заявление, подадено от „АКПЗ“ АД, в което това дружество се легитимира като носител на спорното вземане. От данните по делото се установява, че към момента на предявяване на исковата молба вземането по процесния договор за потребителски кредит, респективно произтичащите от него права, вече не са били в патримониума на първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, а са били прехвърлени на трето лице – „АКПЗ“ АД. При това положение именно цесионерът е лицето, което към релевантния момент претендира да има качеството на кредитор спрямо ищцата и срещу което последната би могла да противопостави възраженията си относно валидността на правоотношението, от което произтича претендираното вземане. Предявяването на исковете срещу лица, които вече не са носители на спорното материално право и не претендират изпълнение спрямо длъжника, изключва наличието на надлежна материалноправна легитимация.

Доколкото пасивната процесуална легитимация следва твърденията 4 относно принадлежността на спорното право, а в конкретния случай самите изложени от ищцата фактически твърдения, съпоставени със служебно установените по делото данни относно извършената цесия, сочат, че ответниците не са носители на спорното вземане, производството срещу тях се явява недопустимо, поради липса на правен интерес. Ищцата не е насочила исковата си защита срещу лицето, което към момента на предявяване на иска претендира качеството на неин кредитор, а срещу първоначалните страни по правоотношенията, които вследствие на прехвърлянето на вземането вече не се намират в релевантно материалноправно положение спрямо заявения спор, като не е обосновала наличие на защитим от правото интерес от предявяване на установителните искове срещу тези лица. Правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която Съдът следи служебно по време на цялото производство, като при направена констатация за липсата й правилно първоинстанционният съд е приел, че исковата молба подлежи на връщане, на основание чл. 130 от ГПК.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като при така направения извод липсва основание настоящата инстанция да заличи осъдителните диспозитиви, с които ищцата е осъдена да заплати разноски на ответниците, каквото искане е заявено с жалбата /липсва акт на първоинстанционния съд по чл. 248, ал. 3 от ГПК, който да е предмет на въззивен контрол/.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 40468/30.09.2025 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав, постановено по гр. дело № 4786/2025 г., с което е върната исковата молба на Н. Р. С. и е прекратено производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщението, при наличието на предпоставките на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6