Определение № 13658 от 22.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13658 гр. София, 22.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110147900 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Атанасова, с искане да бъде изменено Решение № 12739 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 47900/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските.

Молителят поддържа, че правната и фактическа сложност на делото адвокатско възнаграждение идентично с това на юрисконсулта и хонорарът не следва да бъде в поголям размер от 100 лв., а самият той следва да бъде редуциран съобразно отхвърлената част на исковете. Позовава се на практиката на СЕС и казуалната практика на българските съдилища, като акцентира, че Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждение не обвързва съда.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Т. Д. Я..

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С посоченото решение съдът се е произнесъл по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Т. Д. Я., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16961792 от 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22899/2023 г. по описа на СРС.

В открито съдебно заседание, проведено на 16.04.2024 г., пред съда се е явил адв. О.

М. в качеството му на процесуален представител на ответницата по по делото. Представил е пред съда пълномощно от кочан, в което е обективиран и договор за правна защита и съдействие. Видно от договора между страните е договорен адвокатски хонорар в размер на 1

450 лв. и същият е заплатен в брой. Ответницата не е доказала да е сторила други разноски.

С постановеното решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата от 4, 50 лв., представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Според настоящия състав липсва основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Действително делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

В случая обаче е упълномощен адвокат, който извършва професионална дейност във връзка с правна помощ и процесуално представителство. Договореният и заплатен хонорар се доближава до минимума, определен от НМРАВ. Съдът е запознат и изцяло се солидаризира и поддържа постановеното Решение по дело С-448/22 на СЕС от 25.01.2024 г., но счита, че същото не го задължава във всеки един случай да намалява размера на дължимото адвокатско възнаграждение под опредления минимум от Наредбата. Напротив това е възможност, която е приложима, както с оглед предмета на делото, така и предвид извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса на доказване. При прилагането на тази възможност обаче следва да се държи сметка за гарантиране правото на защита на всяка една страна в процеса, както и да се съобразява обстоятелството, че адвокатският труд е възмезден, същият следва да се цени и да се държи уважение за положените усилия от адвоката, който чрез реализирането на доходите си обезпечава дейността си на самоосигуряващо се лице. В тази връзка и аналогия между адвокатския хонорар и юрисконсултското възнаграждение не почива нито на правно, нито на фактическо основание. Дали конкретно в случая адвокатът е извършил действия, обосноваващи договорения и платен адвокатски хонорар, е обстоятелство, което засяга само страните по договора за правна защита и съдействие. Според съда договорен хонорар от 450 лв. за дело с такъв предмет и на този етап от производството не е прекомерен.

В допълнение и във връзка с направеното искане на молителя съдът намира, че не разполага с компетентност да задължи ответника да представи банкова сметка, по която ищецът да му заплати дължимите разноски. Ищецът от своя страна разполага с данни на ответницата, които да му позволяват да й предложи доброволно изпълнение.

Ето защо и направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставеното без уважение. Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за изменение Решение № 12739 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 47900/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3