Решение № 162 от 11.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Шумен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.иян К. А. при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Е.иян К. А. Административно наказателно дело № 20263630200046 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №9731 от 03.12.2025 год. на Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Н. М. А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000 лева /три хиляди лева/ с равностойност 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евро цента/ на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.трето от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание не се явява лично , като само в първото съдебно заседание се представлява от адв.Я. от ШАК, която поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на 1 страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят на 05.11.2025 год. управлявал МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „Волво“ модел „ФМ” с рег.

№Н5657КВ, като се движел по път I-2 в посока от гр.Шумен до гр.Варна. С посочения товарен автомобил извършвал превоз на товари – фракция. Около 10.20 часа на същия ден на км.114+200 на път I-2 на отбивна площадка бил спрян за проверка от служители при Агенция „пътна инфраструктура“. Било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW10, №К0200008 и ролетка №1313/18/5 м., при което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е31.650 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишението било с 12.650 т. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил издаден акт за установяване на административно нарушение №0011117 от 05.11.2025 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбите чл.139, ал.1, т.2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл.5, ал.1, т.3 буква „в” от Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че има възражения.

Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №9731 от 03.12.2025 год. на Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на Н. М. А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000 лева /три хиляди лева/ с равностойност 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евро цента/ на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.трето от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и гласните доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е. Л. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С.. Същият пряко е възприел фактите, за които свидетелства, като лично е извършил проверката на жалбоподателя и е констатирал самото нарушение. В същото време показанията му са еднопосочни, последователни и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размер, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Конкретните норми в тази насока 2 са уредени в Наредба №11 от 03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „Волво“ модел „ФМ” с рег. №Н5657КВ ,като по време на извършване на проверката е бил извършван обществен превоз на товари, като e бил превозван фракция. При измерено разстояние между осите 1.40 м сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е31.650 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишението било с 12.650 т. В подкрепа на изложеното е представеното като писмено доказателство по делото Протокол за измерване на превозно средство №0000146/2025, от който се установяват резултатите от извършеното измерване на превозното средство. В същата насока са и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С., който в съдебно заседание заявява, че с негов колега са извършили измерването на превозното средство и че натоварването на същото е било с превишение от 12.5 тона т. Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството ППС или състав от ППС които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7 се определят като тежки. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за издадено разрешение за движение на ППС с натоварване на ос над допустимото, съгласно изискванията на Наредба №11 от 03.07.2001 год., поради което съдът намира, че управлявайки посочения по горе товарен автомобил с натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е допуснал от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл. трето от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложимата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 3000 лева водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като е правилно е била ангажирана и административно наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач.

В същото време обаче при преценка размера на наложената санкция и законосъобразността на наказателното постановление съдът съобрази константната съдебна практика и по-конкретно разпоредбите на чл.49, т.3 от Хартата на основните права на ЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 год., която трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната 3 инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В този смисъл е и Решение на СЕС /шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково (България). По силата на чл.633 от ГПК , решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване, е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Спрямо фактите по конкретния случай , налагането на имуществена санкция в нейния абсолютен размер от 3000 лева, създава санкции за жалбоподателя, които са несъразмерни на поставената цел – обезпечаване събирането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. С последното изменение на текста на чл.177, ал.3 от ЗДвП , предвидената глоба е с фиксиран размер, в нарушение на изискването за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Санкцията се явява допълнителна тежест, която, преценена с оглед тежестта на нарушението, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП и 5 е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност.

С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН , в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 306.78 евро /600 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на Н. М. А. , с ЕГН**********, сумата от 306.78 евро /600 лева, /, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните. , че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5