Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 23.07.2014, Районен съд - Кубрат

Съд
Районен съд - Кубрат
Дело
Гражданско дело 147/2014
Вид
Решение № 138
Подписан
23.07.2014
В сила
14.08.2014
Състав
АЛБЕНА ДЯКОВА ВЕЛИКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 138 гр. Кубрат,

23.07.2014 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кубратският районен съд в публично заседание на осми юли, две хиляди и четиринадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена

Великова при секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 147 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143 от СК и чл.127а, ал.2 от СК.

Ищцата Г.А.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, действаща като майка и законен представител на малолетните М.А.А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, като твърди, че от окончателната раздяла с А.А.Х., единствено тя е издържала сина и дъщеря си, и е полагала непосредствени грижи за отглеждането им, без да получи каквото и да било съдействие от ответника, моли съда да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетните М. и А. и да определи местоживеенето им при нея, а на бащата да определи подходящ режим на лични отношения, да го осъди да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на 90.00 лева, считано от 09.04.2014 год. – датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване, да даде разрешение вместо ответника за издаване на документи за самоличност на малолетните, както и разрешение малолетните да напускат и да се завръщат в страната само със съгласието на майката до навършване на пълнолетие.

Ответникът А.А.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Кубрат, обл.Разград, ул. Александър Стамболийски №

25 като твърди, че от датата на раздялата с Г.А.Х. на 18.05.2013г., за роденото от съвместното им съжителство дете М. непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието полага той подкрепян от своите родители, а малолетния А. – останал да живее при майката в гр. Завет, че последната е препятствала възможността бащата да се види с малолетния си син, моли съда да постанови решение, с което определи местоживеенето на детето М. при него, а на майката определи режим на лични отношения всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден с преспиване, 20 дни несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата и по два дни през новогодишните, религиозните и специалните празници на детето; да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния А. на майката, а на бащата определи режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден с преспиване, 20 дни несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и по два дни през новогодишните, религиозните и специалните празници на детето; майката да бъде осъдена да заплаща по 80.00 лева месечна издръжка за детето М., а бащата да бъде осъден да заплаща по 80.00 лева месечна издръжка за детето А..

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на децата М.А.А., ЕГН

**********, род. на ***г. и А. А. А.,

ЕГН **********, род. на ***г., видно от съставените за раждането им акт

№ 224/15.11.2002 год., изд. от

Община - Кубрат и акт № 1236/11.08.2010 год., изд. от Община – Русе, чието съдържание е възпроизведено в приетите като доказателства по делото Удостоверения за раждане от *** год. и от 11.08.2010 год.

От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложено в Социален доклад изх. № ЗД 11-0015/ 09.05.2013 год. на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат и Социален доклад № ЗД-11-032/26.06.2014 год. на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Кубрат се установи по несъмнен начин, че страните са живяли на семейни начала, но съжителството им било съпроводено с чести скандали, раздели, след което страните отново се събирали. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както сочените от ищцата, така и от ответника, се установява, че още в самото начало отношенията им не се развивали нормално. Честите скандали в семейството, неразбирателството, употребата на алкохол от страна на ответника, рефлектирали на семейната им връзка, ищцата изпитвала и страх от съжителя си, защото той проявявал спрямо нея физическо и психическо насилие, за което свидетелства и издадената заповед за защита по гр. дело № 20/2011г. по описа на РС гр. Кубрат. На съдебния състав е служебно известно, че същият е и осъждан за това, че е нарушил издадената заповед за защита и признат за виновен в престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Окончателно страните се разделили през 2013 год., като А. останал да живее при нея в гр.Завет, а момиченцето М., която през учебната 2013/2014г. била ученичка в V клас, по време на учебните занятия живеела в дома на родителите на ответника, а през почивните дни била при своята майка в гр. Завет.

От извършеното анкетиране се установява, че и ищцата, и ответникът, живеят в жилища, които не са тяхна собственост, но в които има добри хигиенно-битови условия, електрифицирани и водоснабдени. Ищцата твърди, че започнала работа в бензиностанция в гр. Завет, ползва се от подкрепата на своя чичо, в чийто дом живеят с децата. Бащата е безработен, но се ползва от помощта на своя баща и жената, с която живее на семейни начала. И двамата родители са привързани към децата си.

Изслушана в съдебно заседание дъщерята на страните по делото заявява, че желае да живее при ищцата.

От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат и от представеното удостоверение № 597/05.02.2014г. се установява, че М.А.А. е на 13 години и през учебната 2013/2014 год. е ученичка в V-ти клас на СОУ „Христо Ботев” гр. Кубрат, а момченцето – А. А. А. е на 3,6 години. От представените по делото 7 броя епикризи се установява, че момченцето е със заболяване и водеща диагноза: Глухота свързана с нарушение в провеждането на звука и нервно-сензорна загуба на слуха. Видно от Решение на ТЕЛК № 1609/165 от 01.10.2013г. до 01.10.2015г. детето е с призната 90% инвалидност с чужда помощ.

Ищецът и ответницата нямат задължения към други свои деца. Никой от тях няма собствено жилище, като всеки живее при добри битови условия и добра хигиена.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК

Предявеният от Г.А.Х. иск за упражняване на родителските права и определяне местоживеенето по отношение на малолетните им деца М.А.А., ЕГН **********, род. на ***г. и А.

А. А., ЕГН

**********, род. на ***г., е допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е единственият правен способ за разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от интересите на децата.

Решението за предоставяне упражнението на родителските права следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че майката има желание и възможност да се грижи за отглеждането и възпитанието на своите дъщеря и син. При постановяване на решението си съдът следва да следи преди всичко интереса на децата и да го постави в тази семейна среда, която би била най благоприятна, в дадения момент, за неговото физическо и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или другия родител за прекратяване на семейното им съжителство. Поради това родителските права следва да се предоставят за упражняване на майката, която вече е осигурила нормални битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на децата. В тази насока съдът изцяло кредитира и изготвения по делото социален доклад.

Съдът намира, че с оглед възрастта на децата както и предвид заболяването на момченцето, майката се явява биологически по-подходящия родител да полага непосредствени грижи за тях, така както го е правила и докато страните са живеели съвместно. А. е на ниска възраст, има нужда от непосредствени майчини грижи, в това число за осигуряване както на личната си хигиена така и тази на битовата среда. От друга страна детето М. е от женски пол, което също е предимство в полза на пригодността на майката да се грижи и за него, предвид физиологичните промени, които настъпват при момиченцата с израстването им.

Изследвайки и съобразявайки всички факти и обстоятелства от значение за интереса на децата - пол; възраст; привързаност към и лични грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества, морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и обкръжението им, съдът счита, че на майката следва да се възложи упражняването на родителските права, включващо и представителна власт, по отношение на малолетните.

С оглед изложеното до тук следва, че претенцията на ответника той да упражнява родителските права по отношение на малолетната М. се явява неоснователна и недоказана. В допълнение към изложеното, съдът следва да отбележи, че не са налице основания децата да бъдат разделени, тъй като емоционалната връзка помежду им е силна и това не би било в техен интерес.

На бащата на децата – А.А.Х. следва да се определи подходящ режим на лични контакти с тях с право да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, със задължение да ги връща в дома им в гр. Завет, по два дни през коледните, великденските и специалните празници на децата, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК

Родителските права се предоставят на майката, поради това на бащата следва да се възложи заплащането на ежемесечна издръжка. Това задължение е безусловно и неотменимо и не зависи от това дали родителят има имущество, доход и въобще каквито и да било средства за заплащане на издръжка. Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот необходими за развитието на детето. Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. С ПМС № 249/31.10.2013 г., МРЗ е определена в размер на 340.00 лева. Така минималния размер на издръжка е 85.00 лева. Като се има предвид възрастта на децата и продиктуваните от нея обичайни нужди от храна, облекло, учебни помагала и други алименти за физическото им и духовно развитие исковете следва да бъдат уважени в цялост и ответникът да бъде осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелсва за нейното изменение или прекратяване.

По иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК

В Семейния кодекс не е предвиден принцип детето да следва родителя, по отношение на когото са предоставени родителските права. В разглеждания случай майката може да вземе самостоятелно само тези решения, които според закона не е предвидено да се вземат съвместно от двамата родители. По аргумент от противното на чл.76, т.9 от ЗБЛД и чл.127а от СК, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт на детето и за извършването на пътувания извън пределите на страната. Когато е налице необходимост детето да пътува в чужбина и между родителите съществува разногласие по този въпрос, съдът може да разреши конкретни пътувания. Разрешението е свързано с определени условия, гарантиращи пълната защита на интересите на детето