Определение № 1950 от 27.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 27.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20231110214904 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е молба от адв. С. П. от АК - Пловдив – процесуален представител на жалбоподателката Х. П. К., ЕГН **********, за изменение и допълване на решение № 1196/08.03.2024 г., постановено по НАХД № 14904/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските. С молбата се прави искане съдебното решение да бъде изменено и допълнено, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените разноски съразмерно с уважената част на жалбата и респективно – намаления размер на глобата. В молбата се сочи, че доколкото нормата на чл. 143 АПК не засяга въпроса за възлагане на разноските при изменение на оспорения акт, то приложение на основание чл. 144 АПК следва да намери разпоредбата на чл. 78 ГПК и на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията. По изложените съображения се прави искане в полза на въззивния жалбоподател да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 /двеста и петдесет/ лева – половината от договореното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата. С молбата се прави искане и присъденото в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено от 80, 00 1

/осемдесет/ лева на 40, 00 /четиридесет/ лева, съобразно с отменената част от наложената с електронния фиш глоба.

Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на въззиваемата страна, като в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК отговор не е постъпил.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Производство по НАХД № 14904/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е образувано по жалба на Х. П. К., ЕГН **********, чрез адв. С. П. от АК - Пловдив против електронен фиш серия К № 6925850, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя Х. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП. С решение № 1196/08.03.2024 г. съдът е изменил обжалвания електронен фиш в частта относно основанието за определяне на административното наказание от такова по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП в такова по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП и в частта относно размера на наложеното административно наказание "глоба", като е намалил същия от 100, 00 /сто/ лева на 50, 00 /петдесет/ лева.

С молби от 29.11.2023 г. /л. 61 от делото/ и от 23.01.2024 г. /л. 83 от делото/ от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева, а с молбата от 29.11.2023 г. процесуалният представител на въззивника е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева.

С писмени бележки от 01.12.2023 г. чрез процесуален представител е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна и е наведено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако надхвърля минималния такъв за съответния вид дело.

С решение № 1196/08.03.2024 г. съдът е осъдил жалбоподателя Х. П.

К. на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева.

Разноски в полза на въззивния жалбоподател не са присъдени, като в 2 мотивите на решението съдът е изложил съображения, че в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като не постига цялостна отмяна на обжалвания електронен фиш.

Не се споделят доводите в молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК, че са налице основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, макар същият да е доказал извършването на такива за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143 ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Разпоредбата на чл. 144 АПК, на която се позовава жалбоподателят, предвижда субсидирано приложение на ГПК за неуредените в дял III от АПК въпроси. Действително, разпоредбата на чл. 143 ал. 1 АПК не урежда изрично случаите, когато обжалваният административен акт е изменен, но съдът намира, че в случая не се касае за законова непълнота, в който случай и на основание препращащата норма на чл. 144 АПК да се приложи уредбата в ГПК. Напротив – от разпоредбата на чл. 143 ал. 1 АПК е видна волята на законодателя, че жалбоподателят има право на присъждане на разноски само в случаите на отмяна на оспорения административен акт (респ. – акта по чл.

58д ЗАНН в производството по ЗАНН). В случаите, когато наказателното постановление или електронният фиш са изменени, със съдебното решение е установено, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Доколкото именно поведението на жалбоподателя, осъществяващо състав на административно нарушение, е станало повод за завеждане на делото, то същият няма право на присъждане на разноски.

Хипотезата на изменение на наказателното постановление/електронния фиш не може да се приравни на случаите на частично уважаване на гражданска претенция, тъй като в случая се касае за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено административно нарушение.

3

В този смисъл е и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. д. № 8590/2018 г., I отд. на ВАС, където, тълкувайки разпоредбата на чл. 143 ал. 3 АПК (в редакция ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г.), съдът е приел, че относим е не резултатът от оспорването, а крайният резултат, а именно дали административният акт е благоприятен или не за страната по делото. В случая макар с решението съдът да е намалил размера на наложената с електронния фиш глоба, съдебният акт не е благоприятен за жалбоподателя, тъй като съдът е приел, че въззивникът Х. К. е осъществила състав на административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

В същия смисъл – че жалбоподателят има право на присъждане на разноски само в случаите на цялостна отмяна на наказателното постановление (респективно – електронния фиш) е и практиката на касационната инстанция: Решение № 2347 от 6.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 843/2023 г., Определение № 10316 от 24.11.2023 г. по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав, Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав, Определение № 10316 от 24.11.2023 г., постановено по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав.

Предвид всичко изложено съдът намери, че молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски в полза на жалбоподателката съразмерно на уважената част от жалбата е неоснователна.

При този извод съдът ще посочи само за пълнота, че макар с молбата за изменение на решението в частта за разноските жалбоподателят да прави искане за присъждане на разноски в размер на 250, 00 лева – половината от договореното адвокатско възнаграждение от общо 500, 00 лева, то с представения списък по чл. 80 ГПК, от който съдът е обвързан, тъй като именно с него се посочват онези разноски, които страната претендира, жалбоподателят е посочил, че претендира разноски в размер на 400, 00 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид горното дори и да бяха налице основанията за присъждане на разноски на жалбоподателя по съразмерност, същите не биха били в претендирания размер от 250, 00 лева, а в размер на 200, 00 лева.

По гореизложените съображения и доколкото със съдебният акт е 4 установено, че жалбоподателката е извършила административно нарушение и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната й отговорност, съдът намери, че молбата е неоснователна и в частта, с която се иска намаляване на присъденото в полза на СДВР възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата. Още повече, че по отношение на юрисконсултското възнаграждение, което се присъжда в полза на наказващия орган, уредбата на чл. 78 ГПК не може да намери приложение, тъй като в случая не се касае за действително извършен от страната разход, а юрисконсултското възнаграждение се присъжда в определен от съда размер.

Предвид всичко изложено съдът намери, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. С. П. от АК - Пловдив – процесуален представител на жалбоподателката Х. П. К., ЕГН **********, за изменение и допълване на решение № 1196/08.03.2024 г., постановено по НАХД № 14904/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИСИ от определението да се връчат на жалбоподателя Х. К. /на посочения в жалбата съдебен адрес/, на адв. С. П. и на въззиваемата страна – СДВР.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5