Решение № 185 от 21.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 1731/07.08.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1377/2022г., с което съдът замества липсващото съгласие на П. С. М., гражданин на Руската Федерация, ****, притежаващ паспорт P RUS № 550667697, издаден на **** за детето П.П.М., ЛНЧ: ***** да заяви и получи право на пребиваване в Република България. С решението, съдът отхвърля претенцията на В. А. М., ЛНЧ: **** с адрес в ***** да бъде осъден П. С. М., гражданин на Руската Федерация, ****, притежаващ паспорт ****, издаден на **** да й заплати извършените съдебни разноски в размер на 1080 лева. Съдът отхвърля и претенцията на П. С. М., гражданин на Руската Федерация, ****, притежаващ паспорт ******, издаден на **** за присъждане на съдебни разноски. С решението е допуснато предварително изпълнение на основание чл.7б, ал.5 от ЗЧРБ.

Подадена е въззивна жалба от П. С. М. против решение № 1731/07.08.2023г.

Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението е неправилно – постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Въззивникът твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, не се е произнесъл по възраженията на страните и не е отчел факта, че майката се намира в неадекватно нервно-психологическо състояние. Въззивната страна иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да отхвърли иска.

Ответната страна – В. А. М. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас не изразява становище по жалбата.

Подадена е частна жалба от П. С. М., гражданин на Руската Федерация, ****, 1 притежаващ паспорт **-****, издаден на **** против решението в частта, в която е допуснато предварително изпълнение. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай не са налице основанията на чл.242 от ГПК за допускане на предварително изпълнение. М. настоява за отмяна на решението в тази част.

Ответната страна не представя отговор на частната жалба.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изразява становище по жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на В. А. М. против П. С. М. с правно основание чл.7б от Закона за чужденците в Република България.

Ищцата твърди, че П. М. е неин съпруг и баща на детето им П.П.М., роден в **** Молителката посочва, че от 2018г. тримата живеят в България в дома на нейните родители в гр. Бургас. Тя и съпругът й имат разрешение за продължително пребиваване в Република България. Двамата се разделят през 2022г. и той заминава за Русия.

На 14.02.2023г. В. М. подава заявление в сектор „Миграция“ към ОД на МВР – Бургас да се удължи продължителното местопребиваване на детето П. М. в България. Тогава узнава, че ответникът е подал уведомление до сектор „ Миграция“ в ОД на МВР – гр.Бургас чрез упълномощен негов представител, в което изразява несъгласие да се продължи пребиваването на сина им П. на територията на Република България. Ищцата заявява, че детето П. живее в България от двегодишната си възраст, посещавал е детска градина в страната, а сега – училище. Тя и детето имат желание да продължат живота си в България, поради което иска от съда да постанови решение, с което да замести липсващото съгласие на бащата за удължаване на продължителното местопребиваване на детето П.П.М. в Република България. Ищцата иска от съда да допусне предварително изпълнение на решението.

Ответната страна – П. С. М. представя писмен отговор, в който въвежда възражение за недопустимост на производството поради сила на присъдено нещо – решение № 95/27.03.2023г. на мирови съдия в съдебен участък към Автозаводски съдебен район в гр.

Толиати, Самарска област, Руска Федерация, което предстои да бъде признато от Софийски градски съд. По съществото на спора, ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Той твърди, че през 2017г. ищцата придобива право на продължително пребиваване в България в качеството си на търговски представител на „Памир“ ООД. Въз основа на това, той и детето П. също получават разрешение за продължително пребиваване. От 2019г. семейството живее в гр. Свети Влас, където В. работи като треньор по тенис, а след това в гр. Бургас. Детето посещава детска градина, логопед и спортни занятия по футбол и тенис.

През месец април 2022г. семейството се премества да живее в София, а през август месец същата година се разделя. Така, ответникът се завръща в Русия, където инициира производство за прекратяване на брака. С решение № 95/27.03.2023г., постановено от мирови съдия в съдебен участък към Автозаводски съдебен район в гр. Толиати, Самарска област, Руска Федерация, бракът между страните е прекратен, считано от 02.05.2023г., а детето остава да живее при своя баща. Ответникът твърди, че през 2021г. В. М. е използвала неистински документ, за да продължи срока на продължително пребиваване за себе си, за него и за детето П. М. посочва, че има постоянна работа в Русия и жилище със самостоятелна стая за детето. Той иска от съда да отхвърли иска.

В хода на съдебното производство е представено удостоверение за раждане на детето 2

П.П.М. № ІІІ- ЕР/573791/23.03.2016г., издадено от Дворец за бракосъчетания в градски окръг Толиати и заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България № 538200-2312/14.02.2023г., подадено от майката В. М. за детето П.П.М.. По делото са приети служебна бележка изх.№ 53/24.03.2023г., издадена от ДГ „Веселушко“", от която се установява, че детето П. посещава детска градина; решение № 971008/28.02.2023г. за предоставяне на право на продължително пребиваване на В. М. в Република България, разрешение за пребиваване № 701194518/23.03.2022г. на П.П.М. и нотариален кат № 49, том І, рег.№ 608, дело № 45/2013г., съставен от нотариус Огнян Желев с рег. № 133 в РНК, от който е видно, че родителите на В. М. притежават право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 40, ет.4 с площ от 54,19 кв.м.

По делото са представени удостоверение за прекратяване на граждански брак № ІІ-ЕР № 805185/10.05.2023г., издадено от Дворец за бракосъчетания в градски окръг Толиати и неприсъствено решение от 27.03.2023г., постановено от мировия съдия за съдебен участък № 95 към Автозаводски съдебен район на гр. Толиати, Самарска област по гр. д. № 2409/2023г., от които се установява, че бракът между В. М. и П. М. е прекратен на 10.05.2023г., а детето П.П.М. остава да живее при своя баща по взаимно съгласие на родителите си.

По делото е прието удостоверение изх.№ 538200-2508/24.03.2023г., издадено от началника на сектор „Миграция“, от което се установява, че в сектор „Миграция“ е подадено заявление № 538200-2312/14.02.2023г. за предоставяне на право на продължително пребиваване на П. М.. Представени и писмо изх.№ 538200-3263/28.02.2023г., изходящо от началника на сектор „Миграция“, адресирано до В. М., от които се установява, че бащата П.

М. е изразил несъгласие да се предостави право на продължително пребиваване на детето П..

По делото е приложено писмо изх.№ 538200-3267/01.03.2023г. от началника на сектор „Миграция“, адресирано до П. М., с което последният е уведомен, че несъгласието представлява упражняване на лично право и не може да бъде изразено чрез пълномощник, поради което трябва да бъде изразено лично с декларация с нотариално удостоверен подпис.

Към материалите по делото e представена кореспонденция на В. М. в социалните мрежи, трудов договор № 19/07.06.2023г., от който е видно, че В. М. заема длъжността треньор в СНЦ „Тенис клуб Авеню“, удостоверения за професионалните й умения и документ за избор на личен лекар.

По делото е извършен и приет социален доклад изх.№ ПР/Д-А/247-001/30.06.2023г., съставен от Агенция „Социално подпомагане“, от който се установява, че детето П. живее с майка си, чувства се добре с нея и има много приятели в детската градина.

В хода на съдебното дирене са събрани показанията на свидетеля В.Н.Н., според които детето П. говори перфектно български и е добре облечено. Свидетелят разказва за случай, в който П. М. взема детето от детска градина и прави опит да напуснат заедно Република България без необходимото разрешение от майката през границата с Турция. В. разбира за това от обаждане на граничните власти и осуетява извеждането на детето от България. По делото са изслушани обясненията на В. М., която потвърждава фактите, изложени в исковата молба и в становищата по спора.

Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас постановява решение, с което замества липсващото съгласие на бащата да се продължи пребиваването на П. М. в Република България. За да постанови това решение, съдът приема, че разрешението е в 3 интерес на детето и правото му да пребивава свободно в държава, различна от тази по произход. Съдът отчита факта, че детето живее в Република България от 2018г., когато е било на 2 години, владее български език, общува с български деца, посещава детска година, записано е в българско училище и живее с майка си, която има разрешение за продължително пребиваване на територията на България. Съдът подчертава, че правото на пребиваване не ограничава детето свободно да пътува и да напуска страната, а е възможност да учи и да развива интересите на територията на Република България.

В хода на въззивното производство ответникът е задължен да се яви в съдебно заседание за лично изслушване, което не е осъществено поради отсъствието му от страната.

Въз основа на изложените факти, съдът формира следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.7б от ЗЧРБ право на пребиваване на деца чужденци до 18-годишна възраст се предоставя след общо съгласие на родителите. Когато не е налице общо съгласие на родителите, спорът между тях се решава от районния съд по местопребиваване на детето. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че детето П.П.М. е руски гражданин, роден на 17.03.2016г., на когото е било предоставено право на постоянно местопребиваване в Република България със срок до 01.03.2023г. Безспорно е установено също, че неговата майка и законен представил е получила разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България. Тя подава заявление в сектор „Миграция“ към МВР – гр. Бургас да бъде продължено правото на П. на продължително пребиваване в страната на основание чл.24, ал.1, т.13 от ЗЧРБ – в качеството му на член на семейство на чужденец, който вече е получил такова разрешение. От процесуалното поведение на ответната страна и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че бащата на детето – П. М. се противопоставя на това искане и изразява несъгласие. При това положение, спорният по делото въпрос за заместващо съгласие е предоставен на преценката на съда, пред който се развива производството по спорна администрация. Преценката винаги се извършва в интерес на детето съобразно правилото на чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

В настоящия случай решаващо значене за спора имат фактите, че детето П. живее в България от 2-годишна възраст, владее български език, посещавал е детска градина, а към настоящия момент и училище в гр. Бургас. П. живее съвместно с майка си, на която е предоставено право на продължително пребиваване в страната и обитава жилище, собственост на бабата и дядото по майчина линия. От приетия по делото социален доклад е видно, че между майката В. М. и детето П. съществува емоционална връзка и то се чувства спокойно и сигурно в нейно присъствие. При това положение, изводът на районния съд, че заместващото съгласие е в интерес на детето, е правилен и обоснован.