Определение № 644 от 07.10.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 644

07.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти наказателен

На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000601091 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения В. Г. П. чрез служебния му защитник- адв. В. П. срещу определение от 23.09.2020 г. на СГС, НО, 16-ти състав, постановено по ч.н.д. № 3012/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения П. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 3566/14 г. по описа на СГС.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като е поставен акцент на обстоятелството, че осъденият има четири деца и болна майка, за които трябва да полага грижи. Поддържа се също така, че извършените от него нарушения – притежание на телефон и пари касаят лични нужди и не съставляват риск от вреди за никого. В този смисъл е отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

1

СГС е бил сезиран от лишения от свобода В. П. с молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години и 8 месеца, наложено с присъда от 03.10.2014 г., постановена по НОХД № 3566/2014 г. по описа на СГС, НК, 33-ти състав. При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно освобождаване.

Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 8 години, 9 месеца и 1 ден/, с оглед оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение, както и показателите на риска от вреди за обществото и рецидив- 46 точки /отчетени в средните стойности/, не са налице убедителни доказателства, че осъденият П. се е поправил или е направил всичко зависещо от него, за да постигне убедителен резултат в тази насока. Обстоятелството, че отначало на изтърпяване на наказанието, стойностите на риска от рецидив варират / 52т. - 45т.- 41т. - 46т./, като към настоящия момент са фиксирани на 46т., е показателно, че не са отбелязани трайни резултати в тази насока. Мотивите на затворническата администрация, с които по същество първостепенният съд се е съобразил, са аргументирани.

Настоящият съд намира, че правилно първият съд ги е кредитирал, като акцентира на отбелязаното в изготвения Доклад от ИСДВР, установяващ, че осъденият П. не умее да разпознава проблемите и е без адекватен репертоар за разрешаването им, не осъзнава последиците от поведението си, склонен към безразсъдно и рисково поведение и се влияе отрицателно от обкръжението.

Колебливостта в поведението му в пенитенциарното заведение /обусловена от неспазването на установения ред в МЛС /, обстоятелството, че за периода от постъпването си в Затвора, вместо риска от рецидив да бележи спад, същият се явява завишен, като към настоящия момент е фиксиран на 46т., тоест в средния регистър, както и запазването на дефицитните зони у молителя, свързани с начин на живот и уменията за мислене, означават, че не е 2 постигната съществена положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода.

Изтъкнатите в жалбата доводи, че осъденият е баща на четири деца и има болна майка, за които трябва да полага грижи са неотносими, тъй като не спадат сред кръга обстоятелства в чл. 439а от НПК, подлежащи на преценка в настоящото производство.

Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения П. с цел осмисляне на собствено общественоприемливо поведение, съчетано с формиране на мотивация за законосъобразен начин на живот. В този смисъл, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.09.2020 постановено по ЧНД № 3012/2020 г. по описа на СГС, НО, 16-ти състав. г.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3