Решение № 155 от 15.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора И. А. като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за възобновяване № 20241000600311 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 115/2024 г. на Районен съд – Враца и отмяна на постановения по него краен съдебен акт – определение за одобряване на споразумение за решаване на делото.

В искането се навеждат оплаквА.я за допуснато нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказА.ето „лишаване от свобода“, защото по отношение на осъдения Б. И. М. към момента на инкриминираното деяние, не е настъпила реабилитация по предходните му осъждА.я, които са били пак на лишаване от свобода. Освен това се развиват съображения за силна зА.женост на самото наказА.е – четири месеца лишаване от свобода, формирано при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което е далеч под специалния минимум за престъплението по чл.195, ал.1 от НК и се твърди, че санкция в такъв срок е недостатъчна за постигане на целите по чл.36 от НК. Релевира се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, заради липсата на предложени промени от първата инстанция в споразумението, преди одобряването му, насочени към коригиране на незаконосъобразното прилагане на чл.55 от НК и чл.66, ал.1 от НК. В тази връзка се претендира делото да бъде възобновено и оспорваното определение да бъде отменено, 1 като първото бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд – Враца от друг съдебен състав.

В съдебно заседА.е на апелативния съд, представителят на А. П. – София поддържа искането и предлага да бъде уважено по заложените в него аргументи. В допълнение изтъква, че самото досъдебно производство не е било приключено, поради непредявяване на разследването на обвиняемото лице (ерго, съществувала е пречка за изготвяне и внасяне на споразумение).

Служебният защитник на осъдения М. – адв.В., е на становище, че в съдопроизводствената дейност на първата инстанция не са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и моли искането да бъде отхвърлено. В личната си защита и в последната си дума, осъденият М. се присъединява към становището на защитника си.

Апелативен съд – София, като се запозна искането, с доводите и възраженията на стрА.те по него, както и с материалите по делото, намира следното:

Искането, основаващо се на нормата на чл.420, ал.1 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК е направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от компетентен орган, насочено е спрямо влязъл в сила акт от кръга на визирА.те по чл.419, ал.1 вр. с чл.382, ал.7 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.

С определение от 01.02.2024 г. по НОХД № 115/2024 г., Районен съд – Враца, 3 н.с., е одобрил споразумение, сключено между Районна П. – Враца, от една страна и Б. И. М. и неговия тогавашен защитник адв.П. Т., от друга, с което М. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че за времето от 07:45 ч. на 27.11.2023 г. до около 11:00 ч. на 29.11.2023 г. от жилище в гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез използване на ловкост – покатерване през тераса на първия етаж, е отнел чужди движими вещи от владението на И. С. К., на обща стойност 4 991,10 лева, без съгласието на собствениците И. С. К. и Е. Г.

Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като е приел да му бъде наложено наказА.е на основА.е чл.55, ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила в деня на постановяването му – 01.02.2024 г.

Видно от приложената в досъдебното производство справка за съдимост на М. (л.77-78 от ДП), с която е разполагал първостепенният съд, лицето е било осъждано:

- с влязла в сила на 17.06.2011 г. присъда по НОХД № 1978/2010 г. на РСВраца, за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.1 от НК, извършено от дееца в периода 26.02-11.04.2010 г., като непълнолетен, за което на основА.е чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ вр. с чл.58а, ал.4 от НК му е наложено наказА.е „обществено порицА.е“;

- с влязла в сила на 17.02.2012 г. присъда по НОХД № 1783/2011 г. на РСВраца, за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.1 от НК, извършено от дееца на 20.03.2011 г., като непълнолетен, за което на основА.е чл.54 вр. с 2 чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказА.е 8 месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от две години;

С влязло в сила на 22.03.2012 г. определение по ЧНД № 229/2012 г. на РСВраца, наказА.ята по горепосочените две дела са кумулирА. и на основА.е чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на лицето е определено едно общо, найтежко наказА.е 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл.69, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от две години, а към него е присъединено наказА.ето „обществено порицА.е“.

- с влязло в сила на 19.06.2012 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 696/2012 г. на РС-Враца, М. се е признал за виновен в извършването на 08.04.2012 г. на престъпление по чл.194, ал.3 от НК и е приел да изтърпи наказА.е „пробация“, включващо пробационни мерки по чл.42а, ал.3 вр. с ал.2, т.1, т.2 и т. 6 от НК (изтърпяването на същото наказА.е е приключило на 26.10.2016 г.);

- с влязло в сила на 14.02.2013 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 143/2013 г. на РС-Враца, М. се е признал за виновен в извършването в периода 27-28.06.2012 г. на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК (кражба при повторност) и е приел да изтърпи наказА.е в условията на чл.54 от НК – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим.

С влязло в сила на 28.03.2013 г. определение, отново по НОХД № 143/2013 г. на РС-Враца, е постановено изцяло и отделно изтърпяване на наказА.ето 8 месеца лишаване от свобода, наложено на М. по НОХД № 1783/2011 г.

Съгласно справката за съдимост, наказА.ето по НОХД № 143/2013 г. на РС-Враца (има се предвид както наказА.ето 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, така и допълнително приведеното в изпълнение наказА.е 8 месеца лишаване от свобода, сумарно) е изтърпяно 31.10.2014 г., със зачитане на предварително задържане по чл.59, ал.1 от НК.

- с влязло в сила на 18.01.2016 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 28/2016 г. на РС-Враца, М. се е признал за виновен в извършването на 08.12.2015 г. на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК (рецидивна кражба) и е приел да изтърпи наказА.е в условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим (изтърпяването на наказА.ето е приключило на 07.06.2016 г.).

При тези данни е очевидно, че институтът на чл.66, ал.1 от НК е бил приложен незаконосъобразно в атакуваното определение – предмет на настоящото разглеждане по искането на Главния прокурор, защото не е било изпълнено едно от базовите изисквА.я на визирА.я текст, а именно към момента на извършване на деянието (в случая към периода 27-29.11.2023 г.), деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Изключая осъждането на М. по НОХД № 696/2012 г. на „пробация“, останалите му три осъждА.я (при определяне броя на осъждА.ята се отчита, 3 че наказА.ята по първите две присъди са подлежали на групиране и са били кумулирА.), са осъждА.я на лишаване от свобода и все за престъпления от общ характер, като за нито едно от тях, не е настъпила реабилитация, нито по право, нито по съдебен ред, нито абсолютна (безусловна) по чл.88а от НК. И това е така, понеже в сроковете, предвидени за реабилитация, лицето е извършвало ново/следващо престъпление с характеристики, пречещи на заличаване на осъждА.ята. Така още в двугодишния изпитателен срок по ЧНД № 229/2012 г. на РС-Враца, М. е извършил престъплението по НОХД № 143/2013 г. на РС-Враца (поради което е следвало да изтърпи и отложеното наказА.е), а след няма и година и два месеца от изтърпяване на наказА.ята по НОХД № 143/2013 г., е извършил престъплението по НОХД № 28/2016 г. на РС-Враца (наказуемо пак с лишаване от свобода). Съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичането на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждА.я. По отношение на наложеното на М. наказА.е 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 143/2013 г., от чието изтърпяване той не е бил освободен, по силата на чл.88а, ал.2 вр. с ал.1 от НК, срокът за реабилитация не може да е по-малък от десет години. Т.е. при положение, че наказА.ето се явява изтърпяно на 31.10.2014 г., абсолютна (безусловна) реабилитация е можело да настъпи едва на 31.10.2024 г. и то ако лицето не е осъществило в нейния срок ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказА.е лишаване от свобода.

Освен неправилното приложение на материалния закон, а именно на чл.66, ал.1 от НК, основателно в искането си Главният прокурор е застъпил и касационното основА.е по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В производството по Глава XXIX от НПК, решаващият съд е бил длъжен да провери дали предложеното от стрА.те споразумение, не противоречи на закона и морала.

Както вече бе отбелязано, РС-Враца не е констатирал липсата на предпоставките за условно осъждане и не е предложил промени в текста на споразумението, каквато законова възможност му е давала нормата на чл.382, ал.5 от НПК, което се явява съществен процесуален пропуск.

Допуснатите от РС-Враца нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК налагат възобновяване на НОХД № 115/2024 г., съгласно нормата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Поради това атакуваното определение за одобряване на споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производството по същото подлежи на отмяна по реда на възобновяването, а съответно – делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на РС-Враца от стадия на съдебното заседА.е.

Що се отнася до искането на Главния прокурор за обявяване на допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно прилагане на чл.55 от НК при определяне на наказА.ето, апелативният съд го намира за неоснователно. Първо – постигане на съглашение за санкция в условията на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, е право на стрА.те, които са изразили воля за реализиране на процедура по Глава XXIX от НПК, поради което няма как 4 заради упражняване на право да се счита, че е нарушен законът. Второ – доколко да се редуцира наказА.ето лишаване от свобода под най-ниския предел (чл.55, ал.1, т.1 от НК), така че размерът му да изпълнява целите на чл.36 от НК, произтича в голяма степен от определящите отговорността обстоятелства, за които се изхожда от материалите по делото. С оглед връщането на делото за ново разглеждане, въпросът за пропорционалното наказА.е ще подлежи от тук нататък на решаване от първата инстанция.

Задействането на правомощието й да предложи евентуално на стрА.те промени в споразумението и в тази насока, зависи от законоворегламентиран комплекс от фактори, чиято динамика следва да бъде преценявана към дадения момент.

Пропускът за предявяване на разследването, изтъкнат от представителя на АП-София, в насока да бъде интерпретиран като допълнително основА.е за възобновяване, настоящият съдебен състав не причислява към нарушенията на процесуалния закон по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Вярно е, че към внасяне на споразумение може да се пристъпи едва след приключване на разследването (чл.381, ал.1 от НПК), както е вярно и че предявяването на разследването е етап от неговото финализиране. Но смисълът на самото предявяване, което се осъществява по реда на чл.227 от НК, е да запознае обвиняемия, защитника му, пострадалия (респ. неговия повереник) със събрА.те в досъдебната фаза материали и то ако са поискали това. Непредявяването на разследването на обвиняемия тогава Б. М. не е процесуално нарушение, тъй като при проведения му разпит на 29.11.2023 г. (л.69 от ДП) същият е заявил, че желае делото да бъде предявено при приключването му, само на служебния му защитник адв.Т.. Аналогична е ситуацията и с пострадалите (според обвинителната теза) И. К. и Е. Б., които при разпита им в качеството на свидетели, са заявили, че не желаят да им се предявява разследването.