Решение № 159 от 07.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Хасково, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Г.ев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г.ев Административно наказателно дело № 20245640200537 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „**** със седалище и адрес на управление:

**** представлявано от управителя Т. В. К., срещу Наказателно постановление № 769141–F752688 от 10.05.2024г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.

185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на състава на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, след изложение на фактическата обстановка, че веднага след като бил установен пропуска да бъде променен адрес и причините за допускането му, 1 същият бил отстранен, но тази незабавна реакция не била отчетена от контролните органи и бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Отделно при подбора на санкционната норма, наказващият орган не бил съобразил подвеждането й към конкретно описаната фактическа обстановка, а факти, сочещи на неиздаване на фискална касова бележка нито били въведени, нито в действителност реализирани. Освен, че бил отстранен незабавно, с допуснатия пропуск не било налице ощетяване на фиска, пропускът бил първи, но въпреки това не било посочено в наказателното постановление, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател „**** **** не изпраща овластен процесуален представител.

Административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт М. К. оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На **********г. била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от свидетеля Д. М. П., на длъжност „старши инспектор по приходите” в ЦУ на НАП в търговски обект – магазин **********, стопанисван от „**** ****, находящ се на адрес ********** Обектът бил в 2 работен режим, като в него се предлагали за продажба компютри и компютърна техника. Имало и монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „**********“ с идентификационен номер:

********** и фискална памет ********* на ТД на НАП – Пловдив. От проверяващия била извършена контролна покупка в обекта, при която се установило, че на издадената фискална касова бележка бил изписан адрес на търговския обект: **********, а реално той не се намирал на така посочения адрес, а на друг. Тази констатация била обективирана в Протокол за извършена проверка, серия АА, № ********** от ********** г., който бил подписан от представляващия дружеството – жалбоподател, присъствал при извършване на проверката, с който на управителя на дружеството било отправено разпореждане – той или упълномощено лице да се яви за съставяне на АУАН на 23.01.2024 г. в 9:30 часа в ТД на НАП - Пловдив, на посочения в протокола адрес, като представи съответните, изброени документи.

На 23.01.2024г. от свид. Д. М. П., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с № ********** на „**** в присъствие на свидетелите К. М. Б. и Г. С. Ф., служители в ЦУ на НАП и на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписал, че има такива, а именно - че нарушението било допуснато неволно и несъзнателно и същото към момента на проверката било коригирано, като доказателствата щели да бъдат приложени чрез деловодството.

Възражения са депозирани допълнително и в рамките на седемдневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, според отбелязването в приложената разписка. В подадените възражения се излагат твърдения, че първоначално дружеството извършвало дейност на адреса си по регистрация:

********** и съответно този адрес бил изписан на касовите бонове, но в хода на извършената проверка в наетия от тях офис на **********, самите те установили, че не са сменили адреса на касовите бонове, но този пропуск бил своевременно коригиран по време на проверката, а нарушението било допуснато неволно и без умисъл.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, и след като възприел подаденото 3 възражение за неоснователно, както и че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи, наложил процесната административна санкция на визираното в НП основание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. М. П. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнал в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, съдът дава вяра на изложеното и от свидетелите К. М. Б. и Г. С. Ф., като относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение всъщност не се и спори от страните по делото и в частност от жалбоподателя.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана 4 система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.По силата на чл. 26, ал.

1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити, в т.ч. този по т.2 - наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“.

По силата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв, а според ал. 2 на цитираната норма извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, същият е съставен в присъствие на законния представител на дружеството – жалбоподател, който е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по 5 чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП обаче съдът констатира нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинено и ефективно да организира защитата си.

По-конкретно, АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 отр ЗАНН, тъй като не съдържат време и място на извършване на нарушението, ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.

В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които задължително трябва да съдържа АУАН. В т.3 от посочената законова разпоредба изрично е предвидено, че в акта следва да посочат датата и мястото на извършване на нарушението, а в т.4 - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предвид императивния начин, по който са заложени тези законови изисквания към съдържанието им, абсолютно задължително е АУАН и НП да съдържат точно, прецизно и разбираемо описание на нарушението в т.ч. на всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма на съответния нормативен акт. Освен това, абсолютно задължително е да е налице правно единство между описаното текстово и цифрово в АУАН и НП нарушение. Горните задължения произтичат от обстоятелството, че предметът на административно наказателното производство се очертава именно от фактическите обстоятелства, които са залегнали в АУАН и в правораздавателното наказателно постановление.