Решение № 98 от 16.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Плевен, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500245 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. вр. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Н. Д. Д. - М.а чрез пълномощника й адвокат Д. Ц. от ПлАК, длъжник по изпълнително дело № 202544304001502/2025 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ПлОС против разпореждане на ЧСИ по същото дело от 26.01.2026г., с което е върната въззивна жалба с вх.№12963 от 19.12.2025г. на страната против действия на ЧСИ.

Според жалбоподателката обжалваното разпореждане е незаконосъобразно поради това, че същата е изпълнила указанията на ЧСИ, внасяйки дължимата държавна такса по въззивната си жалба, за което е представила писмени доказателства в срок. Моли окръжния съд да отмени обжалваното разпореждане. Представена е квитанция за внасяне на държавна такса по делото в размер на 12,78 евро по сметка на ПлОС.

В законния срок е постъпил писмен отговор от взискателя по изпълнителното дело М. Д. М. чрез пълномощника му адвокат Т. М. от ПлАК, с който се оспорва основателността на жалбата. Твърди, че правомощие на 1 самият съдебен изпълнител е да прецени дали са изпълнени в срок дадените към страната в изпълнителното производство указания. Счита, че жалбоподателката с неточното и несвоевременно извършване на указаните й действия пречи и блокира преместването на изпълнителното дело в друг район, за което е направено искане пред съдебният изпълнител. Предвид искането за преместването на изпълнителното дело и за продължаване на принудителните изпълнителни действия от друг съдебен изпълнител – ЧСИ В.П., рег. № *** при КЧСИ с район на действие ОС - Ловеч, с отговора е отправено искане към съда да вземе спешни мерки по преместване на изпълнителното дело в гр.Ловеч, където живеят жалбоподателката и детето от 15.12.2025 г.

По делото са депозирани и писмени мотиви на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ с район на действие района на ОС Плевен по реда на чл.436 ал.3 от ГПК, в което се твърди, че обжалваното разпореждане № 2654/26.01.2026г., с което и на основание чл.262, ал.2 ГПК е върната жалбата от Н. Д. Д. – М.а длъжник по изпълнително дело № 202544304001502/2025г. поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности е нередовно.

Излагат се следните съображения, поради които е постановено разпореждането за връщане на жалбата, а именно:

На 14.11.2025г. по изпълнителното дело е подадено становище от процесуалният представител на длъжника по делото Н. Д. – адв. Ц., с което е отправено искане за прекратяване на делото, но предвид взетото становище на взискателя и поради липсата на законови основания, ЧСИ е постановил разпореждане за отказ от прекратяване, получено лично от адв. Ц. на 03.12.2025г. Срещу това разпореждане също е била подадена жалба от дата 19.12.2025г., но с п.к. от 17.12.2025г. – л.160 от делото, което действие е в срок.

На 12.01.2026г. адв. Ц. е била уведомена, че гореописаната жалба е оставена без движение до заплащане на дължимите държавни и авансови такси, като са дадени указания за отстраняване на нередовностите, а именно: да се внесе такса по сметка на ОС – Плевен в размер на 25,00 лева; да внесе такса в размер на 48,00 лева по сметка на ЧСИ /за връчване на жалба и за изготвяне на препис/ - л.168 от изп. дело.

На жалбоподателя са разяснени и последиците от неизпълнение на указанията на ЧСИ в срок до 19.01.2026г.

2

На 21.01.2026г. – л.174 от изп. дело, но с п.к. от 19.01.2026г. – т.е. отново в срок, пред ЧСИ са били представени документите в изпълнение на дадените от него указания – за заплащане на държавна такса в размер на 25,00 лева по сметката на ОС – Плевен и 48лв. в полза на ЧСИ, както и преписи от ВЖ за връчване на другата страна и ДСП - ОЗД.

В депозираните мотиви и предвид изложените в тях съображения, ЧСИ в твърди, че има задължение да следи за събирането на държавните такси по сметка на окръжния съд преди да администрира въззивните жалби и тъй като в конкретният случай това не е станало в срок - е упражнил правомощията си по чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2 т. 2 от ГПК.

Съдът като съобрази доводите на жалбоподателката, представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена чрез ЧСИ в срок, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

ЖАЛБАТА е основателна.

Установява се, че с разпореждане от 24.11.2025г. ЧСИ е отказал да прекрати изп. производство и същото е връчено на длъжника чрез адвоката му на 03.12.2025г. – л.75 от изпълнителното дело.

Жалбата против него е подадена в срок – п.к. от 17.12.2025г., но не е администрирана поради оставянето й без движение - с уведомление за дължими такси и разноски с изх.№ 42790 от 22.12.2025г., Н. Д. Д. - М.а, чрез адв. Ц. е уведомена, че подадената въззивна жалба вх.№ 12963 от 19.12.2025г. е оставена без движение, поради липса на документи, удостоверяващи внасянето на дължимите по закон такси: такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлОС и такса в размер на 48лв. по т.5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – л.168 от изпълнителното дело, както и преписи за връчване на другите страни.

Установява се, от разписка за връчване на уведомлението за дължими такси и разноски с изх.№ 42790 от 22.12.2025г., че същото е връчено на 12.01.2026г. на адв. Ц. – на гърба на л.168 от изп.дело.

Установява се, че с молба – л.174 от изп. дело, датирана на 19.01.2026 от Н. Д. - М.а, чрез адв. Ц. и с вх.№ 04845/21.01.2026г. на ЧСИ Ц.Н., във връзка с гореописаното уведомление са представени три броя разписки за платени 3 такси, а именно: 12,78 евро /25,00лв./ за държавна такса по сметката на ОС – Плевен; 12,27 евро /24,00лв./ по т.5 от ТТР към ЗЧСИ, както и 12,27 евро /24,00лв./ по т.8 от ТТР към ЗЧСИ – л.175, л.176 и л.177 от изп. дело, както и преписи от ВЖ за връчване.

Установява се, че ЧСИ Ц.Н. по същото изпълнително дело е постановил разпореждане с изх.№ 02654/26.01.2026г. за връщане на жалба с вх.№ 126963/19.12.2025г. /обжалваното разпореждане/, на основание чл.262, ал.2, т.2 във вр. с чл.261, т.4 от ГПК поради неотстраняване на нередовностите, тъй като не са представени документи, удостоверяващи внасянето на дължимите по закон такси, в дадения с уведомление изх.№ 42790/22.2.2025г. срок – л. 251 от изп. дело.

Установява се от представеният пощенски плик, с който е изпратена гореописаната молба, ведно с три броя платежни разписки – л.185 от изп.дело, че пощенското клеймо на плика е с дата 19.01.2026г. , от което следва, че ЧСИ неправилно е приел, че нередовностите са отстранени извън срока по уведомление за дължими такси и разноски с изх.№ 42790 от 22.12.2025г., връчено на 12.01.2026г. със седмодневен срок за изпълнение на указанията и е постаноовил незаконосъобразно разпореждане за връщане на жалба с вх.№ 126963/19.12.2025г.

При тези доказателства въззивният съд приема, че частната жалба на длъжника е основателна. Действително в срока за отстраняване на нередовности длъжникът в качеството на въззивен жалбоподател е изпълнил указанията на ЧСИ, дадени с уведомление от 22.12.2025 г., тъй като същото е връчено на 12.01.2026г. и в указаният седмодневен срок, а именно с молба с вх.рег.№ 04845/21.01.2026г. и с дата на пощенското клеймо – 19.01.2026г. е представил три броя платежни нареждания, като с това е изпълнил точно указанията на ЧСИ да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 12,78 евро /25,00лв./, както и такса в размер на 12,27 евро /24,00 лева/ по т.5 от ТТР към ЗЧСИ, също така и 12,27 евро /24,00лв./ по т.8 от ТТР към ЗЧСИ.

Настоящият състав намира, че ЧСИ е следвало приеме, че нередовностите по жалбата са отстранени в срока по чл. 60 ал.4 от ГПК, като съобрази датата на пощенското клеймо, тъй като в указаният от ЧСИ едноседмичен срок са изпратени документите, удостоверяващи дължимите по 4 закон такси и исканите преписи. При съобразяване на изявлението на длъжника, датата на пощенското клеймо върху пощенски плик и представените с молбата в него доказателства, ЧСИ не е следвало да постановява връщане на жалбата на основание чл.262, ал.2, т.2 във вр. чл. 261, т.4 от ГПК.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане на ЧСИ отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото бъде върнато на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия с указания да приеме жалбата за редовна и да администрира същата и след изтичане на сроковете да я изпрати в ОС Плевен по компетентност.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх.№ 02654/26.01.2026г. по изп.д.№ 1502/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с рег.№ *** и район на действие ОС – Плевен, с което е върната жалбата с вх.№ 126963/19.12.2025г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

ВРЪЩА изпълнително дело № 20257560401502/2025 година по описа на ЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия – администриране на жалбата и изпращането й в ОС Плевен по компетентност.

Решението с характер на определение е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5