Решение № 662 от 29.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. В., 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20223110114455 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „ЕРП С.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, с която против В. М. Д., ЕГН ********** с адрес **********, по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5985/12.09.2022 по ч.гр.д. №11690/2022 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 3879,67 лева, представляваща главница за начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за периода от 21.03.2021 г. до 18.06.2021 г., за което обстоятелство е издадена фактура № ФМ0106702617/21.06.2021 г., за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, находящ се в гр. В., м-ст Изгрев 3 233, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 445,09 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2021 г. до 18.08.2022 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

1

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Енерго - Про Продажби” АД, с клиентски №**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен №********** и адрес на потребление: **********. Проведена е корекционна процедура, съобразена с правилата на ПИКЕЕ, вследствие на която е начислена сумата, претендирана от ищеца, като главница – 3879,67 лева. След издаване на фактура, обективираща вземането на ищеца, ответникът предявява отрицателен установителен иск, че не дължи горепосочената сума, като въз основа на подадена пред ВРС искова молба е образувано гр.д. № 11481/2021 г. по описа на съда. Предявеният иск е отхвърлен, като с решение по в.гр.д. № 3095/2020 г., Окръжен съд потвърждава постановения съдебен акт. Независимо от горното, ответникът не заплаща начислената сума, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на съдебно производство, с оглед снабдяване с изпълнителен титул.

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № 11690/2022 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва допустимостта на предявените искове. Намира, че настоящото производство е недопустимо, доколкото с влязло в сила решение по гр.д. № 11481/2021 г. по описа на ВРС, съдът е отхвърлил предявения от него отрицателен установителен иск, с който се оспорва дължимостта на процесната сума за главница. Сочи, че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с по-ранното решение на ВРС, поради което пререшаване на спора е недопустимо. Намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск, доколкото последиците от отхвърляне на отрицателен установителен иск са равнозначни на уважаването на положителен установителен иск. Заявява се искане, при евентуално приемане на 2 предявените искове за допустими, страните да бъдат насочени към медиация, с оглед намерението на ответника да плати дължимата сума.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, при действие на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.-П. М.“ АД /с настоящо наименование „ЕРП С.“ АД/, одобрени с решение №ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с решение №ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5985/12.09.2022 по ч.гр.д. №11690/2022 г. по описа на ВРС, за следните суми: 3879,67 лева, представляваща главница за начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за периода от 21.03.2021 г. до 18.06.2021 г., за което обстоятелство е издадена фактура № ФМ0106702617/21.06.2021 г., за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, находящ се в **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 445,09 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2021 г. до 18.08.2022 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед.

Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по 3 основанителността им. Възражението на ответника за недопустимост на ищцовата претенция е неоснователно. Изложените в отговора на исковата молба съображения са неотносими към процесния случай. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение при изрично оспорване на същата от страна на ответника. Единствената възможност за кредитора, издадената заповед да бъде стабилизирана и той да се снабди с изпълнителен титул е след успешното провеждане на исково производство. Независимо, че на ответника е добре известен резултатът от гр.д. №11481/2021 г. по описа на ВРС, той е намерил за необходимо да оспори издадената заповед, с която в полза на ищеца са присъдени вземанията, чиято недължимост ответникът претендира и която е отречена от съда със СПН. Отделно, в производството по гр.д.

№11481/2021 г. по описа на ВРС, ищецът не е претендирал лихва за забава, каквато е заявил в заповедното производство. В случай, че ответникът не бе възразил срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът щеше да има възможност да се снабди с изпълнителен лист за присъдените му суми, като стори за това разноски, в значително по-нисък размер.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. Така ищецът следва да установи: действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил потребител на ел. енергия през процесния период; доставянето на електрическа енергия в имота на ответника и стойността на използваната в имота електрическа енергия, съответно по съставените фактури; настъпването на падежа на паричното задължение и размера на обезщетението за неговата забава за посочения период; обстоятелствата по изчисляване на претендираните суми. При възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че 4 след проведена корекционна процедура, съобразена с правилата на ПИКЕЕ, ищецът начислява сумата от 3879,67 лева, като издава фактура, обективираща вземането му към ответника. За отричане дължимостта на тази сума, ответникът предявява отрицателен установителен иск, като исковата молба е образувано в гр.д. № 11481/2021 г. по описа на ВРС. С решение № 488/28.02.2022 г. гр.д. № 11481/2021 г. по описа на ВРС, потвърдено с решение по в.гр.д. № 3095/2020 г., Окръжен съд – В. предявеният иск, отрицателен установителен иск е отхвърлен. Като необжалваемо, решението на въззивния съд е в сила от датата на постановяването му – 18.07.2022 г.

Независимо от това, нито след влизане на решението в сила, нито след образуване на заповедното производство, потребителят не изпълнява задължението си към електроразпределителното дружество.

С оглед силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 488/28.02.2022 г. по гр.д. № 11481/2021 г. по описа на ВРС, съдът не може да преразглежда въпроса за съществуването, в полза на ищеца, на вземане в размер на 3879,67 лева - главница за начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за периода от 21.03.2021 г. до 18.06.2021 г., за което обстоятелство е издадена фактура № ФМ0106702617/21.06.2021 г., за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, находящ се в **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед установената основателност на главния иск, доказан по своето основание е и искът за заплащане на лихва за забава. След извършено от съда изчисление по реда на чл.162 ГПК, същият се явява доказан и по размер, доколкото за посочения в заповедта период на начисляване, дължимата лихва е в размер на 446,16 лева.

При горните доводи, съдът намира, че вземанията на ищеца към ответника за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5985/12.09.2022 по ч.гр.д. №11690/2022 г. по описа на ВРС, са доказани в пълния им претендиран размер, поради което и предявените, по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, обективно съединени искове, следва да бъдат уважени изцяло.

5

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер на 268,69 лева, за които е представен списък, на основание чл.80 ГПК.

В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски ч.гр.д. №11690/2022 г. по описа на ВРС, в размер на 136,50 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че В. М. Д., ЕГН ********** с адрес **********, ДЪЛЖИ на „ЕРП С.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5985/12.09.2022 по ч.гр.д. №11690/2022 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 3879,67 лева, представляваща главница за начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно ПИКЕЕ, за периода от 21.03.2021 г. до 18.06.2021 г., за което обстоятелство е издадена фактура № ФМ0106702617/21.06.2021 г., за обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, находящ се в **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 445,09 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2021 г. до 18.08.2022 г.